Каспийско море е най-големият затворен воден басейн на Земята, но от години площта му намалява, пише euronews.
Северните и североизточните части по крайбрежието на Казахстан са най-плитководният район на Каспийско море, като дълбочината там обикновено е едва между три и шест метра. Но с продължаващото понижаване на водното равнище вследствие на десетилетия климатични промени и човешка дейност природозащитници откриват групи от острови, които досега са били под водата.
Последният такъв остров е забелязан преди броени дни близо до остров Кулали по време на въздушно наблюдение.
Доброволецът и природозащитен активист Данияр Акимжанов е бил част от групата, съобщила за откритието. По думите му новопоявилият се остров е сравнително малък, но далеч не е единственият подобен случай.
Всъщност Акимжанов твърди, че през последните четири-пет години е документирал появата на няколко нови острова в тази част на Каспийско море.
Тайните острови на Каспийско море
Някои от новите острови достигат около един километър дължина и между 200 и 300 метра ширина, а дивите животни вече са започнали да навлизат в новооткритите участъци суша.
Акимжанов разказва, че лично е забелязал дива свиня на един от островите, а вълците също достигат до тях, преминавайки по леда. По думите му новопоявилите се острови обикновено не получават имена.
Казахстанският научноизследователски институт за Каспийско море, който започва работа през септември 2025 г., след като е създаден по нареждане на президента Касъм-Жомарт Токаев, прогнозира, че вероятно ще се появят още участъци суша. Не всички обаче ще се превърнат в постоянни острови.
Бъдещето на всеки новооткрит участък зависи от релефа на морското дъно, вълните, предизвиканите от вятъра промени във водното равнище и последващата динамика на нивото на Каспийско море“, посочват от института.
Появата на нови острови е един от най-видимите признаци за много по-мащабна трансформация – водите на Каспийско море се отдръпват.
Каспийско море се отдръпва
Каспийско море е най-големият затворен воден басейн в света. То граничи с пет държави – Казахстан, Русия, Азербайджан, Иран и Туркменистан. Повече от 80% от речния приток към него идва от руската река Волга.
Д-р Сифан Кориче, специалист по хидроклиматология в Университета на Алабама, който е публикувал няколко научни изследвания за Каспийско море, обяснява водния му баланс с прости думи.
Става дума за обикновен воден баланс. Водата постъпва чрез речния приток и валежите, а се губи единствено чрез изпарение“, казва той.
Според инструменталните измервания нивото на Каспийско море в казахстанския сектор е спаднало от -26.82 метра през 1996 г. до -29.27 метра през 2025 г. Това представлява понижение с 2.45 метра за последните три десетилетия, или средно с около 8 – 9 сантиметра годишно.
Спадът продължава и досега. Според Казахстанския научноизследователски институт за Каспийско море към юли 2026 г. средното морско равнище при наблюдателната станция на остров Кулали е достигнало -29.42 метра – най-ниската стойност, регистрирана за целия период на изследване.
Североизточната част на Каспийско море, включително крайбрежието на казахстанската Атирауска област, е особено уязвима към понижаването на водното равнище. При средна дълбочина от около шест метра и много слаб наклон на морското дъно дори сравнително малък спад на нивото на водата може да доведе до отдръпване на бреговата линия на големи разстояния.
Мащабът на това отдръпване вече е видим. Според Казахстанския научноизследователски институт за Каспийско море между 2000 и 2025 г. площта, покрита с вода в изследваната част на североизточния Каспийски басейн, е намаляла с около 16 384 квадратни километра.
Сателитните изображения, анализирани от института, също показват как се е променила бреговата линия през последните години. Между 2021 и 2026 г. понижаването на водното равнище постепенно е оголило нови участъци от морското дъно край остров Кулали и архипелага Тюлений.
В исторически план Каспийско море е преминавало през периоди както на понижаване, така и на покачване на водното равнище. От 30-те години на XX в. до 1977 г. нивото му спада с около три метра. През следващите две десетилетия то отново се покачва с приблизително 2.5 метра, преди да започне нов период на спад.
Но макар колебанията в нивото на Каспийско море да не са ново явление, учените посочват, че климатичните промени и човешката дейност вече оказват влияние върху водния му баланс.
Предишни изследвания свързват понижаването на водното равнище през последните десетилетия основно със засиленото изпарение от повърхността на Каспийско море вследствие на повишаването на температурите в региона. Намаляването на валежите също има принос, макар и в по-малка степен.
Човешката дейност също влияе върху количеството вода, което достига до Каспийско море. Язовирните стени регулират реките, вливащи се в него, а в целия водосборен басейн се използват водни ресурси за напояване и други нужди. Начинът, по който се управляват водохранилищата, също може да повлияе на речния отток към морето.
Защо популацията на каспийските тюлени намалява?
Каспийският тюлен, който не се среща никъде другаде по света, вече е претърпял драматичен спад в числеността на популацията си. През последните 100 години броят на тези животни е намалял от около един милион до приблизително 100 000.
Отдръпването на морето оказва допълнителен натиск върху вида, тъй като променя изолираните острови, които тюлените използват като сезонни места за почивка на сушата.
Според изследователката на тюлените Асел Баймуканова площта на островните места, на които животните излизат на сушата, е намаляла повече от 15 пъти от 1995 г. насам.
През 2021 г. Баймуканова и други учени от Института по хидробиология и екология пребивават на малък новообразуван остров, който наричат Нов Дурнев. Там се събират хиляди тюлени. Когато изследователите се връщат през 2023 г., островът вече се е разширил значително и в определени моменти до него дори може да се стигне с автомобил. По-късно той се свързва със сушата.
За тюлените той стана недостъпен. Няма ли изолиран остров, няма и тюлени“, казва Баймуканова.
С отдръпването на морето тюлените са принудени да се преместват и на запад. Североизточната част на Каспийско море дълго време е служила като естествено убежище за животните, тъй като е била трудно достъпна за хората. По на запад обаче тюлените се сблъскват с по-интензивна човешка дейност, включително риболов, корабоплаване, туризъм и добив на нефт и природен газ.
Повишаването на температурите създава още една заплаха за тюлените – загубата на стабилна ледена покривка през зимата. Каспийските тюлени раждат малките си върху леда, но според Баймуканова по-топлите зими правят ледената покривка по-тънка и нестабилна.
Последиците от отдръпването на морето далеч не се ограничават само до дивите животни. Казахстанският научноизследователски институт за Каспийско море посочва, че свиването на плитководните райони засяга и влажните зони и може да създаде все по-сериозни предизвикателства пред риболова, пристанищата, корабоплаването и останалата крайбрежна инфраструктура.
Какво предстои?
Повечето климатични сценарии сочат, че нивото на Каспийско море ще продължи да спада през XXI в., въпреки че учените подчертават, че точният мащаб на това понижение остава неясен.
Изследванията на Кориче прогнозират спад с до осем метра до края на века при междинен климатичен сценарий, макар резултатите да се различават значително между отделните модели.
За да илюстрира какви биха могли да бъдат последиците дори от по-малък спад, Кориче посочва, че понижение на водното равнище с пет метра може да оголи около 77 000 квадратни километра морско дъно в северната част на Каспийско море.
Според учения целият Каспийски басейн не е изправен пред сценарий, подобен на този с Аралско море, тъй като централните и южните му части са много по-дълбоки. Части от плитководния северен Каспийски басейн обаче могат да претърпят значително пресъхване.
Северната част обхваща между една четвърт и една трета от водния басейн. Съществува вероятност този северен регион да се изправи пред сценарий, подобен на този с Аралско море“, казва той.
Мащабът на бъдещото понижение обаче не е предрешен. Изследванията на Кориче показват, че при определени сценарии използването на водни ресурси от човека може да доведе до допълнителен спад на морското равнище с до седем метра.
Според него мерките трябва да бъдат насочени както към забавяне на спада, така и към адаптиране към последиците от него. Това включва по-добро управление на водните ресурси в целия Каспийски басейн, особено тези на река Волга, както и засилено наблюдение и обмен на данни между държавите.
Казахстанският научноизследователски институт за Каспийско море също подчертава, че адаптирането става все по-важно. Сред необходимите мерки са защитата на уязвимите екосистеми, наблюдението на новооголените участъци от морското дъно и приспособяването на пристанищата и останалата крайбрежна инфраструктура към променящите се условия.
Източник: Economic.bg
