Управителният съвет на Българската федерация по борба прие доклад, който анализира историческата практика за привличане и натурализиране на чуждестранни състезатели в мъжката борба – свободен и класически стил, и последиците от нея за развитието на българските състезатели и клубните школи. Основният извод в доклада е, че една натурализация може да ограничи развитието и реализацията на 3-4 родни таланти в съответната категория.
Управителният съвет на БФ Борба с доклад за натурализираните състезатели в родния спорт
Докладът разглежда случаи от различни периоди и категории, сред които тези на Анатолий Гуйдя, Леонид Базан, Аркадий Цопа, Владимир Дубов, Али Паша Умарпашаев, Ахмед Магамаев и Ахмед Батаев. В анализа са посочени и българските състезатели, които са имали потенциал за развитие до мъжкия национален отбор, включително медалисти от големи международни първенства при подрастващите. Според анализа в значителна част от разгледаните случаи привлечените състезатели са продукт на руската школа или на борцовите системи в държави от бившия Съветски съюз. Докладът поставя въпроса дали продължителното разчитане на готови състезатели от чужбина не е ограничавало възможностите за развитие на българските таланти, вместо да се инвестира последователно в тяхното израстване.
ОЩЕ: България може да загуби окончателно олимпийски шампион! Семен Новиков обмисля край на кариерата си
В доклада се посочва, че огромният риск е натурализацията да се превърне в заместител на системната работа с българските деца и младежи. Когато готов състезател заеме място в националния отбор, това може да ограничи възможностите за реализация на няколко български борци в същата категория. Последиците не се изчерпват с избора на състав за едно първенство. Те могат да засегнат мотивацията на състезателите, труда на техните треньори и желанието на клубовете да инвестират години в развитието на млади таланти. Така се създава риск от порочен кръг: по-малко възможности за българските състезатели, отказване на част от тях, отслабване на клубните школи и впоследствие недостиг на подготвени кадри за националните отбори.
Докладът поставя специален акцент върху резултатите на младите български борци през 2025 и 2026 г. За година и половина състезателите до 15 и до 17 години са спечелили общо 23 медала от европейски и световни първенства – доказателство за потенциала на българската школа и за работата на клубовете и треньорите. Според анализа именно тези деца и млади състезатели трябва да получат реална възможност да продължат развитието си и да достигнат до мъжките национални отбори. Рискът е след години те да се окажат в същата ситуация като предишни поколения -да преминат през школите, да спечелят отличия за България и при прехода към мъжката борба да бъдат изместени от готови състезатели, привлечени отвън.
„Ако един талант бъде изместен, това може да е изключение. Когато един и същ модел се повтаря десетки пъти, вече става въпрос за системен проблем. Не губим само отделни състезатели – рискуваме да загубим цяло поколение“, е основното послание на доклада. Основният принцип е ясен: българският състезател, изграден в българска клубна школа, трябва да има реална възможност за развитие и реализация в националния отбор. Зад всеки медал при подрастващите стоят години труд на състезатели, треньори и клубове. Затова бъдещето на българската борба зависи от способността на федерацията да съхранява този потенциал и да осигурява път към мъжкия национален отбор на следващото поколение български шампиони, пишат от БФ Борба. / БТА
ОЩЕ: БФ Борба с шокиращо разкритие: Уволниха шеф за опит да прати Новиков и Милов на Световното
Източник: Актуално
