Биологичното разнообразие продължава да намалява с „тревожни темпове“, но експертите подчертават, че все още има основания за надежда, съобщава euronews.
Ново изследване на Световния фонд за дивата природа (WWF) и Лондонското зоологическо дружество (ZSL) предупреждава, че за период от 52 години числеността на наблюдаваните популации на диви животни е намаляла със средно 73%.
Индексът на живата планета (LPI) проследява състоянието на популациите на различни видове по света. Той се основава на близо 35 803 тенденции в развитието на популациите и обхваща 5790 вида гръбначни животни – земноводни, птици, риби, бозайници и влечуги.
Последните данни, публикувани в доклада на WWF „Жива планета 2026“, показват средногодишен спад от 2.5% в числеността на наблюдаваните популации на диви животни между 1970 и 2022 г.
Индексът използва промените в числеността на популациите, за да установи дали средно относителното изобилие на наблюдаваните видове гръбначни животни се е увеличило, намаляло или е останало непроменено. Това не означава, че днес общият брой на дивите животни е със 73% по-малък в сравнение с 1970 г.
Какви са причините?
Новото изследване предупреждава, че загубата и влошаването на състоянието на естествените местообитания са най-често посочваните заплахи за наблюдаваните популации на диви животни. След тях се нареждат прекомерната експлоатация на природните ресурси, изменението на климата, замърсяването, инвазивните видове и болестите.
Тези заплахи на свой ред са резултат от по-мащабни системни проблеми в производството и потреблението на храни, енергетиката и финансовата система“, се посочва в доклада.
Най-рязък спад се наблюдава в Латинска Америка и Карибския басейн, Африка, както и в Азия и Тихоокеанския регион.
В Европа и Северна Америка мащабното отрицателно въздействие върху природата вече е било факт, а биологичното разнообразие е било в по-лошо състояние още през 1970 г., която служи като отправна точка за изследването. Това обяснява защо отрицателната тенденция в тези региони е по-слабо изразена.
„Напредъкът вече е факт“
Въпреки тревожните констатации докладът подчертава ефективността на усилията за опазване на природата и посочва, че все още има време негативната тенденция да бъде обърната.
Тигрите са един от най-ярките примери. През 2010 г. в дивата природа са останали едва около 3200 тигъра и видът изглежда бързо се приближава към изчезване. До миналата година обаче популацията им е нараснала до приблизително 5700 екземпляра, което представлява увеличение със 70%.
Атлантическият червен тон също е бил изправен пред подобна съдба, след като десетилетия на прекомерен риболов са довели до рязък спад в числеността му. Днес обаче популациите са се възстановили до степен, при която вече не се считат за застрашени.
В Южна Африка популациите на слонове остават стабилни или се увеличават в много от районите, където местните общности ръководят управлението на териториите, които споделят с тези животни.
А миналата година зелената морска костенурка стана първият вид морска костенурка, чийто природозащитен статус беше променен от „Застрашен“ на „Слабо засегнат“ след десетилетия усилия за опазването му.
Биологичното разнообразие продължава да се влошава с тревожни темпове, но въпреки този рязък спад все още има основания за надежда“, казва д-р Кирстен Шуйт, генерален директор на WWF International.
„Докладът представя доказателства, че популациите на много видове са стабилни или се възстановяват, както и вдъхновяващи истории, които показват, че природата може да се възстанови и че промяната е възможна“, добавя Шуйт.
Д-р Шуйт отдава възстановяването на популациите на тигрите, червения тон и зелените морски костенурки на дългогодишните „последователни колективни усилия за опазване на природата“. Според нея, за да се продължат тези успехи в опазването на природата, трябва да се преобразят индустриите и системите, които водят до нейното унищожаване.
Напредъкът вече е факт. Не навсякъде и все още не в необходимия мащаб, но е достатъчен, за да покаже, че промяната е възможна. Време е да ускорим и разширим системните промени, които вече са в ход, и да работим заедно в хармония с природата, за да изградим по-устойчив, справедлив и способен да устоява на сътресения свят“, казва експертът.
Трите системи, които водят до загуба на биологично разнообразие
Въпреки че докладът признава значението на тези успехи, той подчертава, че те се случват на фона на „много по-мащабни сили“, които тласкат биологичното разнообразие в противоположната посока. Първата от тях е начинът, по който светът произвежда и използва енергия.
Изгарянето на въглища, нефт и природен газ за осигуряване на енергия за домакинствата, транспорта и промишлеността генерира приблизително три четвърти от емисиите на парникови газове, които причиняват изменението на климата. То вече се е превърнало във фактор за загуба на биологично разнообразие във всяка екосистема на Земята“, се посочва в доклада.
Втората е начинът, по който светът произвежда и консумира храна. Селското стопанство е най-голямата самостоятелна причина за загубата и влошаването на естествените местообитания и основният двигател на намаляването на биологичното разнообразие.
Третата е финансовата система“, обясняват авторите на доклада. „Разпределението на капитала – решенията кои индустрии да получават инвестиции и кои не – определя кои дейности ще се разрастват и кои ще се свиват.“
През 2023 г. около 7.3 трлн. долара са били насочени към дейности, които вредят на природата, докато едва 220 млрд. долара са били инвестирани в дейности за нейното опазване или възстановяване.
Докато това съотношение не се промени, основните фактори, водещи до загуба на биологично разнообразие, ще продължат да получават финансиране“, се посочва в доклада.
Положителни повратни точки
Експертите твърдят, че преобразяването на тези системи, дори да изглежда „невъзможно“, може да доведе до достигането на положителни повратни точки. Това се случва, когато бъде преминат определен праг, след който промяната започва да се ускорява.
Преходът към чиста енергия е ярък пример за това. Преди десетилетия технология като слънчевата енергия се използваше в джобни калкулатори и сателити.
Днес тя е най-евтиният източник за ново производство на електроенергия в повечето държави и помага на Европа да смекчи ценовия шок на енергийния пазар, предизвикан от войната срещу Иран.
Миналата година слънчевата енергия е осигурила 13.1% от електроенергията в ЕС, изпреварвайки въглищата и доближавайки се до природния газ. Заедно вятърната и слънчевата енергия са произвели повече електроенергия в ЕС от изкопаемите горива за първи път през 2025 г.
Всеки етап от прехода е срещал съпротива от индустрии и политически интереси, чиито доминиращи позиции са застрашени от него“, се посочва в доклада.
„През последните години тази съпротива се засили в някои части на света. Противодействието е част от начина, по който протичат мащабните трансформации, и показва, че промяната вече е достатъчно значима, за да разклати установеното положение. Преодоляването на този етап изисква устойчивост, готовност за адаптиране и решимост да продължим напред“, казват експертите.
Източник: Economic.bg
