Най-големите 15 търговски компании в България са увеличили общите си приходи с близо 10% през 2025 г., до над 11 млрд. лв., но общата им печалба намалява. Lidl увеличава преднината си пред Kaufland, а „Фантастико“ вече преминава границата от 1 млрд. лв. приходи. Данните показват сектор с растящи обороти, но с по-силен натиск върху маржовете – на фона на инфлацията, регулациите и продължаващия обществен дебат за цените на храните.
АПИ планира в началото на 2027 г. да обяви обществена поръчка за проектиране и основен ремонт на тунел „Дупница“ по път Е-79. Съоръжението от години създава проблеми, включително с осветлението, а подготовката за обновяването му вече няколко пъти се отлага. Засега няма нито прогнозна стойност, нито срок за реалното строителство, което означава, че шофьорите ще продължат да разчитат на временни мерки за безопасност.
Българската народна банка разреши вливането на „Токуда Банк“ в Българо-американската кредитна банка. Решението е ключова стъпка към окончателното обединяване на двете институции и означава, че „Токуда Банк“ ще престане да съществува като самостоятелна банка. Консолидацията променя структурата на банковия пазар и ще увеличи мащаба на БАКБ, след като бъдат приключени всички юридически и технически процедури по сливането.
Комисията за защита на потребителите започва проверки във всички банки за евентуално необосновано повишаване на таксите. Институцията изисква данни за тарифите през 2025 и 2026 г., както и мотиви за направените промени. Проверката идва на фона на новото данъчно натоварване върху сектора и опасенията, че част от допълнителните разходи може да бъдат прехвърлени към клиентите. Първите резултати се очакват в края на октомври.
АПИ подготвя обществена поръчка за основен ремонт на близо 40 км от пътя Вакарел – Панагюрище, но за строителството засега няма осигурено финансиране. Участъкът е част от по-мащабна програма за обновяване на над 65 км от трасето, чието лошо състояние предизвиква протести на местните жители. Агенцията ще опита да осигури средства в бюджета за 2027 г., което оставя реалното начало на ремонта зависимо от бъдещи финансови решения.
Разширението на медната рафинерия на „Аурубис“ в Пирдоп влиза сред стратегическите проекти на ЕС за по-голяма независимост при критичните суровини. Европейската комисия е дала стратегически статут на десетки инициативи за общо над 21 млрд. евро, които трябва да укрепят местните вериги за доставки. Българският проект е за около 120 млн. евро и вече е в напреднал етап, превръщайки Пирдоп в част от по-широката индустриална политика на Европа.
Българската промишленост продължава да е на отрицателна територия, но темпът на спада се забавя. През август индустриалното производство намалява с 5.4% на годишна база след по-силен спад през юли. Картината обаче е силно неравномерна – отделни производства, сред които тютюневите изделия, отчитат ръст, докато добивът на метални руди се свива сериозно. Данните показват, че възстановяването на сектора остава крехко и силно зависимо от отделните отрасли.
Основният ремонт на тунел „Топли дол“ на магистрала „Хемус“ се възобновява на 12 октомври, а движението ще бъде организирано двупосочно в тръбата за Варна. Срутище наложи допълнително укрепване и оскъпи проекта – стойността му се увеличава от около 18.1 млн. на 21.6 млн. евро без ДДС. Ако новият график бъде спазен, работата трябва да приключи през април 2027 г., но дотогава участъкът остава сред проблемните точки по ключовата магистрала.
Строителството в България се връща към месечен растеж през август, но годишните данни показват все по-ясно забавяне. Производството в сектора се увеличава с 0.8% спрямо юли и с 4.2% на годишна база, като сградното строителство продължава да е основният двигател. Темпът обаче отслабва, докато разходите на компаниите остават високи. Комбинацията между поскъпване, по-слабо търсене и по-трудно финансиране засилва сигналите за охлаждане.
Основният ремонт на близо 17 км между Етрополе и Златица е оценен на над 23 млн. евро без ДДС, но проектът все още няма осигурено финансиране. За обществената поръчка има осем кандидати, а държавата ще търси средства от европейски програми или от бюджета. Златишкият проход е важна връзка между Северна и Южна България, но липсата на конкретен финансов източник означава, че дори след избора на изпълнител началото на строителството остава неясно.
Близо 100 български компании са одобрени за общо 61.5 млн. евро европейско финансиране за модернизиране на отбранителни производства и изделия с двойна употреба. Интересът към програмата е значително по-голям от наличния ресурс – около 200 фирми са поискали над 151 млн. евро при първоначално предвидени малко над 70 млн. евро. Властите вече обсъждат допълнително финансиране, което показва засиления инвестиционен интерес към отбранителната индустрия.
Дипломата вече не гарантира дългосрочна конкурентоспособност, а динамичният пазар на труда превръща постоянното надграждане на знанията в необходимост. Данните показват, че реализацията се подобрява с по-високата степен на образование, а делът на завършилите висше образование, които не работят и не се осигуряват в България, е намалял значително за десетилетие. Работодателите обаче все по-често търсят конкретни умения и способност за адаптация, а не просто формална квалификация.
„Метрополитен“ избра изпълнител на инженерния надзор по FIDIC за бъдещите метростанции при бул. „Царица Йоанна“ и ул. „Добринова скала“ в „Люлин“. Договорът е за малко над 2 млн. евро без ДДС, а самото строителство на двата участъка е за над 138 млн. евро. Очаква се работата да започне в следващите месеци. Новото разширение трябва да подобри връзките на един от най-големите столични квартали с центъра и останалата метро мрежа.
Задълженията на Европейския съюз растат бързо заради финансирането на възстановителния фонд NextGenerationEU и могат да достигнат 1 трилион евро още през 2027 г. Европейският финансов надзор предупреждава, че дългът вече е близо 739 млрд. евро, а само лихвените плащания за седем години може да струват около 93 млрд. евро. Сметката за възстановителния фонд ще се изплаща десетилетия и ще поставя все по-голям натиск върху бъдещите европейски бюджети.
Традиционният инвестиционен модел, при който капиталът се движеше основно от Западна към Източна Европа, започва постепенно да се обръща. Български компании все по-често търсят възможности за придобивания и развитие на западни пазари, включително в Австрия. Тенденцията все още е ограничена, но вече е достатъчно устойчива, за да привлича внимание. Най-голям потенциал за двустранно развитие има технологичният сектор, а малкият вътрешен пазар стимулира фирмите да се интернационализират.
МВР проверява дали сертификатите на част от мантинелите, доставяни и монтирани по републиканската пътна мрежа през последните години, са автентични. Съмненията са свързани със стари договори на АПИ, а материалите са предадени и на прокуратурата. Темата отново поставя под въпрос контрола върху качеството на пътната инфраструктура и безопасността след тежки катастрофи. Проверката все още не е приключила и към момента няма окончателно установени нарушения.
„Евромастер“ инвестира над 30 млн. евро в нов логистичен център в Костинброд, който комбинира мащабно складово пространство с висока степен на автоматизация. Базата е с площ над 42 хил. кв. м, капацитет за 25 хил. палета и система AutoStore с 18 робота, способна да обработва стотици заявки на час. Инвестицията включва и обучителна академия. Проектът трябва да подкрепи международното развитие на компанията, която вече работи на повече от 20 пазара.
Новата метростанция „Панчо Владигеров“ между „Сливница“ и „Обеля“ трябва да бъде завършена през лятото на 2027 г. Грубият строеж е изпълнен на около 90%, а инвестицията е приблизително 24 млн. евро без ДДС. Станцията ще подобри връзката между първата и втората линия и ще позволи по-кратки интервали на движение. В бъдеще районът трябва да се превърне и в интермодален възел с връзки към железопътен и автобусен транспорт.
България има шанс да се позиционира като входна точка за австралийски компании в минното дело, критичните суровини, енергетиката и технологиите. Потенциалът идва от сравнително слабо проучените минерални ресурси, географското положение, инженерните кадри и възможностите за съхранение на енергия. Очакваното търговско споразумение между ЕС и Австралия може допълнително да улесни инвестициите и да включи страната в нови вериги за доставки на стратегически суровини.
АПИ започва подготовката за две нови продължения на магистрала „Черно море“ – от Варна към румънската граница и от Бургас към Малко Търново. Предстоят предпроектни проучвания, устройствени планове и екологични процедури, като за северния участък се разглеждат различни варианти за връзка с Румъния. На юг намерението е за четирилентов път до Турция. Държавата разглежда и концесионен модел, но реалното строителство остава в дългосрочен хоризонт.
Google е принудена временно да спре работата по два планирани центъра за данни във Финландия, докато приключат оценките за въздействие върху околната среда. Решението идва само месец след като технологичният гигант обеща инвестиции за 15 млрд. долара в AI инфраструктура в страната. Казусът показва как бумът на дейта центровете се сблъсква с ограниченията около енергията, водните ресурси и екологичните разрешителни – тема, която става все по-важна за цяла Европа.
„Булгартрансгаз“ увеличава с още 25 млн. евро кредита за българската част от Вертикалния газов коридор. Така кредитната линия от ОББ достига 127.26 млн. евро, а срокът за усвояване се удължава до края на 2026 г. Държавно гарантираното финансиране за проекта вече достига значителен мащаб. Част от дейностите се прехвърлят към 2027 г., което повдига въпроси както за причините за допълнителния заем, така и за окончателната цена и сроковете на стратегическата газова инфраструктура.
Правителството промени правилата за индексация на договорите за строителство, като авансовите плащания вече няма да участват в изчисляването на компенсациите за инфлация. Решението ревизира спорен механизъм, въведен в края на 2025 г., и засяга големи обществени проекти, включително магистрала „Хемус“. Изпълнителите ще трябва първо да изработят получените авансово средства, преди да разчитат на нови плащания, което може да промени финансовите им разчети.
Директният влак между Русе и Пловдив ще продължи да се движи и след влизането в сила на новото разписание на 13 декември. Маршрутът ще се обслужва от частния оператор „Ивкони Експрес“, без необходимост от прекачване в Горна Оряховица. Решението идва след гражданска петиция за запазване на връзката и е един от ранните примери за промяната на железопътния пазар след допускането на частни превозвачи по линии, традиционно обслужвани от БДЖ.
Зависимостта на Европа от американски облачни услуги и AI инфраструктура вече се разглежда не само като технологичен, а и като икономически и стратегически риск. Европейските компании плащат стотици милиарди евро годишно на чуждестранни доставчици, докато дейта центровете се превръщат в критична инфраструктура. За България това отваря възможност за инвестиции, но са нужни сигурна енергия, свързаност, вода, квалифицирани кадри и значително по-бързи административни процедури.
Очакваното споразумение за свободна търговия между ЕС и Австралия може да отвори нови пазари за български компании в технологии, киберсигурност, финтех, машиностроене, енергетика и отбранителна индустрия. Почти всички мита върху индустриалните стоки трябва постепенно да отпаднат, което би улеснило двустранната търговия. За България шансът е не само в износа, а и във включването на местни компании във веригите за доставки на голямата австралийска минна и енергийна индустрия.
Генеративният AI навлиза най-бързо именно в административните и канцеларските професии, където много рутинни задачи вече могат да се извършват за минути вместо за часове или дни. В здравното застраховане обработка, отнемала две седмици, може да бъде сведена до минута, а банкови анализи – от часове до минути. Около една трета от работните места в развитите икономики са изложени на технологията, което ускорява необходимостта от преквалификация и промяна на ролите.
Военната ескалация в Черно море вече се отразява пряко на българския морски бизнес. Атаките срещу кораби увеличават застрахователните премии, оскъпяват превоза и карат част от търговците и операторите да избягват региона. Това влияе и върху търговията със зърно, където транспортните разходи са ключови за конкурентоспособността. След разширяването на зоната с повишен военен риск натискът върху корабособствениците се увеличава и може да остане висок при продължаваща несигурност.
Държавата подготвя концесионен модел за две от най-мащабните бъдещи пътни инвестиции – разширяването на „Тракия“ между София и връзката с „Марица“ и изграждането на магистрала „Рила“. Преди да се търси частен инвеститор обаче трябва да приключат проектите и устройствените планове, като сроковете са съответно юли и декември 2028 г. „Рила“ трябва да свърже ключови магистрали и Коридор VIII, но реализацията остава зависима от дълъг подготвителен процес.
Изкуственият интелект може да ускори световния икономически растеж, но трансформацията няма да е безплатна, предупреждава управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева. Огромните инвестиции в изчислителна инфраструктура и енергия могат да засилят инфлационния натиск, докато високите публични дългове ограничават възможностите на правителствата да реагират при кризи. Посланието е, че потенциалът на AI трябва да върви с по-дисциплинирана фискална и финансова политика.
България има силни технологични специалисти, но следващото предизвикателство е този потенциал да се превърне в повече компании, продукти, инвестиции и икономическа стойност. На See Forward Summit 2026 акцентът бе поставен върху изкуствения интелект, високите технологии и ролята на държавата за привличането на стратегически инвеститори. Основният въпрос вече не е дали страната разполага с талант, а дали може да изгради среда, в която иновациите да се развиват и комерсиализират тук.
Започва отчуждаването на имотите за последните около 6 км от незавършения участък на Софийския околовръстен път между „Горна баня“ и магистрала „Струма“. Процедурите са ключова стъпка преди реалното строителство на отсечката, която трябва да затвори важна липсваща връзка в столичната пътна мрежа. Паралелно се обсъжда специален фонд за София, който да ускорява отчуждаването на терени за училища, детски градини, паркове и други обществени обекти.
Българската икономика показва признаци на работа над потенциала си – бързо растящи заплати, висока инфлация и силно вътрешно търсене. Според икономиста на Световната банка Десислава Николова тези показатели вече дават „известни сигнали“ за прегряване. Рискът е, че при продължително разминаване между производителност, доходи и публични разходи натискът върху цените може да се задържи, а конкурентоспособността постепенно да отслабва.
Българският IT сектор успя да израсне до водеща експортна индустрия до голяма степен без активна държавна подкрепа, но този модел вече се изчерпва. Следващият етап изисква повече научноизследователска дейност, стратегически инвестиции и връзка между образование, бизнес и публични институции. Конкуренцията за AI, инженери и високотехнологични производства се ускорява глобално и България няма много време да превърне натрупания софтуерен опит в по-висока добавена стойност.
Делът на хората между 20 и 64 години в България продължава да намалява и към началото на 2025 г. вече е 56.9% от населението. Година по-рано е бил 57.3%, а през 2023 г. – 57.7%. Въпреки демографското свиване заетостта остава сравнително устойчива, което означава, че бизнесът все повече ще трябва да разчита на по-висока производителност, автоматизация и привличане на хора извън традиционния трудов резерв. Тенденцията е сред големите структурни рискове за икономиката.
Българската банка за развитие планира увеличение на капитала с 1 млрд. евро, но този път идеята е средствата да не идват директно от държавния бюджет. Предвижда се привличане на допълнителни акционери на пазарен принцип, което би променило модела на финансиране на институцията. Мащабът на операцията е значителен и може да увеличи възможностите на ББР да кредитира инвестиционни проекти, но поставя и въпроси за бъдещата собственост, управлението и стратегията на държавната банка.
Комисията за защита на конкуренцията установява потенциално проблемни практики в договорите и общите условия на платформите за електронна търговия. Секторният анализ разглежда ограничения върху цените, условията за достъп на търговци, предоставянето на информация и механизмите за решаване на спорове. Проверката все още не означава автоматично нарушение, но може да доведе до последващи производства и промени в правилата на онлайн платформите, ако се докаже ограничаване на конкуренцията.
Компании, които предлагат европейски цифров портфейл за самоличност без необходимата регистрация, може да бъдат глобявани с между 100 хил. и 1 млн. евро, а при определени случаи санкцията може да достигне 2% от световния им оборот. България подготвя специален закон за европейската цифрова самоличност, като ключови системи трябва да бъдат изградени в кратки срокове. ЕС изисква всяка държава членка да има поне един работещ цифров портфейл до края на 2026 г.
Министерството на финансите предлага всички плащания по строителни проекти – от инвеститори към доставчици и подизпълнители – да се извършват само по банков път, независимо от размера им. Целта е да се проследи цялата верига на плащанията и да се ограничи сивият сектор в един от най-рисковите отрасли. Ако бъде приета, промяната ще е много по-строга от общия лимит за плащанията в брой и ще засегне както големите строители, така и малките фирми по веригата.
Министерството на образованието подготвя промяна на модела, по който се финансират училищата, така че парите да не зависят почти изцяло от броя на учениците. Целта е системата да отчита повече качеството на образованието и спецификите на отделните училища, а новите правила трябва да бъдат разработени в рамките на годината. Паралелно се обсъжда и политиката за учителските възнаграждения през 2027 г., което прави реформата ключова за следващия образователен бюджет.
Повече от половината българи не успяват да отделят пари за спестявания, а близо 60% нямат финансов резерв за извънредни ситуации. Дори сред хората, които заделят средства, натрупаното най-често би стигнало за едва един до три месеца. Данните от проучване сред 1000 пълнолетни показват колко уязвими остават домакинствата при загуба на доход или неочакван разход. На фона на инфлацията усещането за спад в жизнения стандарт остава широко разпространено.
България трябва да предостави ключовите си транспортни проекти за включване в нова дигитална карта на международния коридор TRACECA, който свързва Европа с Кавказ и Централна Азия. В инициативата влизат пътни, железопътни и морски връзки, а страната търси по-силна роля в променящите се маршрути между Европа и Азия. Българските и регионалните проекти са за десетки милиарди евро и целят по-добра свързаност с Гърция, Румъния и черноморските пристанища.
Schneider Electric, която наскоро договори придобиването на българската Shelly Group за 1.2 млрд. евро, предприема най-голямата покупка в своята история. Френската компания ще придобие американската PTC за около 22.6 млрд. долара и така ще ускори прехода си от традиционно електрическо оборудване към софтуер, дейта центрове и AI. Инвеститорите реагираха негативно на мащаба на сделката, а акциите на Schneider поевтиняха рязко след обявяването ѝ.
Държавата ще се опита да осигури европейско финансиране за бъдещия скоростен път между Монтана и Враца – ключова липсваща част от по-големия коридор Видин – Ботевград. Очаква се първият етап от проектирането да приключи скоро, след което предстоят екологични процедури. Проектът е особено важен за Северозападна България, но реализацията му остава обвързана с намирането на значителен финансов ресурс и с напредъка по останалите отсечки на направлението.
Европейската централна банка планира по-пропорционален надзор върху малките и по-малко сложни банки. За тях проверките на място и стрес тестовете ще могат да бъдат по-редки, а изискванията за предоставяне на данни – по-ограничени. Целта е надзорният ресурс да се насочи към институциите и рисковете с най-голямо системно значение, без да се прави компромис с финансовата устойчивост. Промяната е важна и за по-малките банки в еврозоната, включително българските.
Броят на жилищните сделки в България продължава да намалява с един от най-бързите темпове в ЕС. През второто тримесечие на 2026 г. покупко-продажбите са с 18.1% по-малко спрямо година по-рано, а това е поредно тримесечие с двуцифрен спад. Слабостта е концентрирана основно при съществуващите жилища. Данните подсказват, че високите цени и променените условия за финансиране вече охлаждат активността, дори когато офертните стойности не се коригират със същата скорост.
Изпълнителният директор на държавната „Автомагистрали“ Иван Кунев подаде оставка по-малко от три месеца след назначаването си. Регионалният министър Иван Шишков посочи лични мотиви, но решението идва на фона на напрежение около пътното строителство и споровете за мантинелите. Ръководната промяна отново поставя фокус върху управлението на дружеството, което има ключова роля в големи инфраструктурни обекти и през последните години е свързвано с множество спорни договори.
Скоростният път между Мездра и Ботевград трябва да бъде напълно завършен в рамките на една година, заяви регионалният министър Иван Шишков. Проектът се строи от години и е съпътстван от свлачища, отчуждителни процедури и многократни забавяния. На 5 октомври бе пусната важна пътна връзка край Ботевград, но значителна част от трасето остава в процес на работа. Новият срок е амбициозен и ще изисква ускоряване както на строителството, така и на административните процедури.
Източник: Economic.bg
