Надценки до 141% при основни хранителни продукти установи Комисията за защита на потребителите (КЗП) при проверки в търговските вериги. Данните предизвикаха остра реакция от Сдружението за модерна търговия (СМТ), според което регулаторът подвежда потребителите с непълна информация и некоректни интерпретации.
Според представените в понеделник резултати най-високите установени надценки са при кравето масло (141%), сиренето (133%), доматите (127%), кашкавала (106%) и кромид лука (102%). При киселото мляко те достигат 99%.
Председателят на КЗП Мая Манолова заяви, че цените на храните отдавна са надхвърлили „социалната поносимост“. Тя уточни, че данните са предоставени от самите търговски вериги и показват разликата между доставната и продажната цена в отделни магазини.
Стойностите обаче представляват най-високите установени надценки при конкретни продукти, а не средни показатели за целия пазар. Именно това е един от основните аргументи на търговските вериги срещу начина, по който КЗП представя резултатите.
Цените растат и при по-евтини доставки
Проверките на КЗП показват разминаване между движението на доставните и крайните цени. От август до началото на октомври доставната цена на краставиците е намаляла с 14.3%, докато продажната се е повишила с 15.1%. При сиренето доставната цена е останала непроменена, но крайната е нараснала със 17.7%. При доматите съответните увеличения са 7.7% и 16.1%.
Сериозно е нараснала и надценката при кромид лука – от 24.3% през август до 102.4% през октомври. При краставиците увеличението е от 18.5% до 59%, а при сиренето – от 52.1% до 79.1%.
Високи надценки са установени и при промоционални продукти – 40.2% при киселото мляко, 33.1% при кашкавала и 31.7% при бялото саламурено сирене.
Веригите: Надценката не е печалба
В своя официална позиция Сдружението за модерна търговия оспорва публичното представяне на данните и настоява КЗП да уточни колко продукта са проверени, при колко са установени най-високите надценки и какви са останалите стойности.
От организацията подчертават, че търговската надценка не е равнозначна на печалба, тъй като от нея се покриват ДДС, транспорт, електроенергия, заплати и загуби от бракувани стоки. Според СМТ нетната печалба на търговците е около 3%.
Веригите се позовават и на данни на Евростат, според които цените на храните в България са 92.6% от средното равнище в ЕС. При хляба и зърнените продукти показателят е 81.4%, а при месото – 71.5%.
Сдружението обръща внимание и на зависимостта от внос при някои храни. По негови данни България произвежда едва 10% от необходимото краве масло, а останалото се внася на международни цени.
От СМТ критикуват и фокуса на проверките единствено върху търговските вериги, като посочват, че производствените разходи и увеличението на заплатите също оказват натиск върху крайните цени.
В позицията си организацията прави и разграничение между ценовите индекси на Евростат и търговските надценки. Двете измерват различни показатели – първите сравняват ценовите равнища между държавите, докато вторите отразяват разликата между доставната и продажната цена на конкретна стока.
КЗП иска нови правомощия за санкции
На фона на представените надценки Манолова обяви, че комисията ще настоява за законодателни промени.
Ще искаме от законодателя КЗП да може да налага глоби за отклонения от справедливата стойност, които да се изчисляват като процент от оборота“, заяви тя.
В момента високата надценка сама по себе си не представлява нарушение. Законът обаче предвижда санкции за необосновано увеличение на цените, като при доказано нарушение имуществените санкции за юридически лица са между 10 хил. и 100 хил. евро.
От Сдружението за модерна търговия заявяват, че подкрепят санкциите при доказани нарушения, но предупреждават, че
с публично сочене на виновници и административен натиск цените на рафта не стават по-ниски“.
КЗП междувременно обяви, че разширява проверките и към други сектори, включително лекарства без рецепта, банкови такси, телекомуникационни и битови услуги.
Източник: Economic.bg
