Европейската централна банка (ЕЦБ) е против плановете на Финландия да задължи по закон банковите надзорни органи да дават приоритет на растежа и конкуренцията, предупреждавайки, че това рискува да подкопае надзора, фокусиран върху безопасността. Хелзинки иска да вмени законово задължение на националния си банков надзорник да насърчава растежа и конкуренцията между кредиторите. Но ЕЦБ предупреждава, че официален „мандат за конкурентоспособност“ рискува да размие основната отговорност на надзорниците да бдят за безопасността и стабилността на банките.
Предложението, свързано с правителствената програма на премиера Петери Орпо, би направило Финландия първата страна от еврозоната, която ще постави подобна цел на своя надзорен орган. Борбата всъщност е за степента, до която Европа трябва да ограничи банковото регулиране, за да съживи бавния растеж, без да отключва отново рисковете, довели до кризата от 2008 година.
Въпросът на инвеститора е по-тесен и по-практичен: дали мандатът за конкурентоспособност действително ще се превърне в по-високи банкови печалби и на каква цена в бъдеща стабилност? Честният първи отговор е, че прекият ефект може да е по-малък, отколкото предполагат заглавията в медиите.
Мандатът ще се прилага за Финландския орган за финансов надзор (FIN-FSA), който контролира пряко по-малките кредитори в страната. Четирите най-едри банкови играчи, включително OP Financial Group и Nordea, са под прякото ръководство на ЕЦБ, така че новото задължение няма да ги касае. За повечето инвеститори конкретната, краткосрочна промяна се отразява на тесен сегмент от банковата система, а не на големите кредитори, които един обикновен инвеститор би притежавал.
За да стане ясно за какво всъщност е борбата, е важно да се знае какъв е мандатът на регулатора. Надзорник, който се грижи единствено за „безопасност и стабилност“, вижда своята работа като защита на депозитите и системата, което я насочва към сдържаност – по-високи капиталови буфери, по-строги лимити за кредитиране, по-строг контрол. Целта за конкурентоспособност дърпа в обратната посока – към това да не ограничава кредитния поток и да намалява препятствията.
Конкретното оплакване на ЕЦБ разкрива механизма. Тя се тревожи, че след като конкурентоспособността е законова цел, FIN-FSA ще трябва да показва, че е претегляла конкурентоспособността всеки път, когато променя мерките, предназначени да защитават стабилността на цялата финансова система – капиталов буфер, таван на съотношението заем-стойност, антицикличен инструмент. Самото изискване е натиск: всяко решение се превръща в претегляне на ограничението спрямо растежа и предпочитанието е към по-малко ограничения.
По-малкото ограничение означава по-евтино, по-изобилно кредитиране – по-бърз растеж на кредитите и по-добра краткосрочна възвръщаемост за засегнатите банки, но по-тънки буфери, ако тези кредити се влошат. Банките, които искат това, казват, че изискването е разумно. Индустриалната организация Finance Finland, твърди, че финландският надзорник трябва да насърчава конкурентоспособността чрез своите тълкувания и да избягва прекомерни и обременяващи задължения.
Съществува и работещ прецедент: Обединеното кралство зададе на пруденциалния регулатор на „Банк ъф Ингланд“ и на Органа за финансово поведение цел за конкурентоспособност през 2023 г. и британските банки не фалираха. Формулировката обаче определя доколко това има значение. Островът заложи конкурентоспособността като второстепенна цел, която регулаторите да преследват само когато не е в конфликт с безопасността.
Версията на Финландия, както я описа шефката на ЕЦБ Кристин Лагард в писмо от август, не е очевидно подчинена и според нея; предложението създава противоречиви цели и няма нужда от такъв мандат. Ако конкурентоспособността се превърне в равностойна цел, а не в пречка за решаване на проблемите, която безопасността печели, уклонът към растеж е по-силен.
Спорът надхвърля територията на Финландия. ЕЦБ вижда това като шаблон, който не иска други правителства да копират в момент, когато Европейският съюз е на месеци от финализирането на дългообещаното преразглеждане на банковия си правилник. Европейските централни банкери отхвърлят предпоставката, че Европа се нуждае от по-хлабави капиталови правила. И твърдят, че истинската пречка за европейското банкиране е фрагментацията, а не строгата регулация – единният пазар и банковият съюз остават незавършени, а обща схема за гарантиране на депозитите все още липсва.
Тезата на ЕЦБ е че „банките вече изглеждат стабилни“, а най-забележителната част от аргументацията се крие в представените от нея доказателства. В отговорите си по време на проведено обществено обсъждане институцията посочва спада на дела на необслужваните кредити в банките в еврозоната – от 7.5% през 2015 г. до около 1.9% – при високи коефициенти на основния капитал. Тези данни подкрепят твърдението на ЕЦБ, че основната пречка пред кредитирането в Европа не са предпазливите надзорни органи, а пазарът, който все още е предимно национално ориентиран, с малко на брой банки, извършващи трансгранично кредитиране в значителен мащаб.
И така, за какво трябва да следи един инвеститор? За формулировките, които в крайна сметка ще бъдат приети в Хелзинки. Ако финландското законодателство постави конкурентоспособността в подчинено положение спрямо сигурността, следвайки примера на Обединеното кралство, то промяната ще бъде предимно символична, по-скоро в тона, отколкото в същината. Ако обаче конкурентоспособността се превърне в равностойна цел, рискът става реален: по-разхлабени макропруденциални решения, по-евтин кредит и малко по-бърз растеж на кредитирането в малък сегмент от еврозоната, постигнати за сметка на по-тънки капиталови буфери при евентуален бъдещ икономически спад.
По-същественият въпрос за един диверсифициран инвеститор е дали случаят с Финландия ще се превърне в прецедент за останалата част от еврозоната, където правителствата са подложени на същия натиск за стимулиране на растежа, докато правилата на ЕС все още се преразглеждат. В основата си съпротивата на ЕЦБ е опит тази врата да се затвори, преди изобщо да се отвори.
Финландия служи като лакмус за това колко лесно може да се промени постигнатият в Европа следкризисен консенсус за сигурността, а следващото доказателство за това ще бъде окончателният текст на закона, а не реакцията през тази седмица.
Източник: Banker.bg
