Световните цени на храните достигнаха най-високите си нива от края на 2022 г. на фона на въоръжени конфликти, логистични смущения и екстремни метеорологични явления. Цената на ориза се е увеличила с 50% след ескалацията на ситуацията в Близкия изток. Това заяви Родриго Валдес, директор на отдела по фискални въпроси в Международния валутен фонд (МВФ), по време на панелна дискусия в кулоарите на годишната среща на управителните органи на МВФ и Световната банка в Банкок.
„През последните години многократно преживяхме ценови шокове на пазара на храни. Станахме свидетели на конфликти, търговски и логистични смущения, екстремни метеорологични явления и нестабилни цени на енергията и торовете. През август световните цени на храните отново се повишиха до най-високото си ниво от края на 2022 г., въпреки че все още са приблизително с 20% под пиковете си. От началото на войната в Близкия изток цените на ориза са се повишили с 50%, цените на пшеницата с 37%, а цените на соята с 21%“, каза той, добавяйки, че приблизително 260 милиона души по света все още са изправени пред продоволствена несигурност.
Според Валдес
негативното въздействие на национално ниво се усилва от природния феномен Ел Ниньо,
който причинява недостиг на вода и екстремни горещини в Сахел (Субсахарска Африка), Африканския рог, Централна Америка и Южна и Югоизточна Азия. „Според нашите оценки, само температурните аномалии вече водят до загуби на БВП от приблизително 0,5 процентни пункта в засегнатите страни“, заяви ръководителят на отдела.
Според изчисленията на МВФ,
анормалните горещини ще доведат до намаляване на бюджетните приходи в страните от Югоизточна Азия и Сахел
с 0,15-0,4 процентни пункта от БВП, докато тежките суши биха могли да увеличат държавните разходи в страните от Сахел и Източна Африка с 0,3-0,4 процентни пункта от БВП на тези държави. Поради това Валдес призова властите на тези страни проактивно да изградят целенасочена инфраструктура за социално подпомагане, включително цифрови регистри и механизми за плащане.
Източник: Banker.bg
