Бразилците твърдят, че Господ създал света за 6 дни, а на седмия сътворил Рио де Жанейро. А най-емблематичното събитие в Рио де Жанейро е безспорно карнавалът му през февруари.
Той е европейска традиция, която католиците колонизатори пренесли в Новия свят. От незапомнени времена карнавалът е последното разрешено разхищение на плътта и духа преди постите. Огън и сексапил във феерията от музика, танци, пайети и пера внасят африканските роби с техните страстни ритми и движения. Резултатът е ново понятие карибски карнавал, който тресе цялата Южна Америка от януари до средата на март. Най-прочутият обаче остава този в Рио де Жанейро.
Четири дни и нощи по средата на лятото (от събота до вторник) се превръщат в една вакханалия от костюми, светлина, огън, маски и музика. За да изпитате наистина веселбата, която празникът предлага обаче, трябва да пристигнете поне 3 дни по-рано. Въпреки това в атмосферата вече се носи духът на карнавала, всички приказват само за него, цялата държавна работа замира, когато той започне.
От 1984 година парадът е намерил свой постоянен дом в т. нар. Самбадрум, (ако се опитаме свободно да преведем названието му, можем да го интерпретираме като самба+друм/път/), който се намира в центъра на града. Улица “Маракеш де Сапукао” се украсява в бяло, а от двете й страни, по дължината на пътя на парада, се издигат трибуните за зрителите, побиращи 60 000 души. Съоръжението официално се нарича Passarela de Samba Darcy Ribeiro.
Самбадрумът е разделен на няколко зони за различните класи. В сектор 10 са съдиите. Те безспорно са в най-добрата секция, което автоматично означава, че не от всички се вижда еднакво. Билетите за ложите могат да достигнат $1000. Кадейраш де писта са групи от маси с по 4 номерирани стола. Една маса обикновено струва между $500-700. Те са разположени на улицата и са на една крачка от феерията. Камаротеш или части от бел етажа се водят за най-престижните места. Тук се настаняват световноизвестни филмови звезди, футболисти, политици, дипломати.
Да се види старта на един такъв спектакъл е наистина вълнуващо, но най-ефектни са не неговото начало и край, а нощите на неделя срещу понеделник и на понеделник срещу вторник, когато по алеята преминават най-добрите училища по самба в Бразилия – около 140 000 души. В тези дни дефилират по 14 училища, а в другите – по 7. Училищата по самба могат да се представят с 3000 до 5000 участника и с 6 до 8 платформи. Всяка процесия се проточва на около половин километър по самбадрума и има на разположение не повече от 90 мин., за да мине по алеята, което означава, че на всеки участник се пада да прекара в Самбадрума около 25-30 минути. Въпреки всичко, това е преживяване, което у тези хора остава за цял живот, както и за нас, туристите, присъствали на него.
Парадът започва в 19 часа и завършва при изгрев слънце около 6 сутринта. Този маратон обаче е и жестоко състезание. Всяка година две училища ще се издигнат нагоре, но и две ще трябва да слязат от почетната стълбичка на най-добрите в страната. Primeira de Mangueira напр. 14 пъти е печелила първа награда. За всички школи по самба Primeira е легенда. За тях карнавалът е върховният момент. Те се готвят за него цяла година. И сега показват какво са научили. Петте най-добри получават привилегията отново да дефилират накрая на Парада на победителите.
Ако се случите до Селесте (така и не научих фамилията й), очарователна 20-годишна латиноамериканка, която освен родния си португалски, поназнайваше и малко английски, ще научите доста интересни подробности за карнавала като мен. Например, че училищата по самба не са истински училища, в смисъла, в който си ги представяме ние. Те са просто вид клуб, където хората от един и същи район се събират, за да се видят, да потанцуват и да се разсеят. Те са обединени по местоживеене и в тях членуват от танцьори до депутати, които всъщност ги спонсорират. Самба-училищата осигуряват работа и на много местни от квартала, които изработват неописуемите костюми и платформи. До началото на карнавала всяко училище по самба ушива по голяма от необходимата им бройка. Излишните се наемат от туристи. Два от най-добрите магазина за наемане на костюми са Casa Turuna и Isabela Rodrigue.
Щом слънцето залезе и прожекторите светнат се появява първото училище по самба. Неговите танцьори са в жълто-зелени костюми (цветовете на националното знаме на Бразилия) и с огромни корони от пера на главите. Те вдигат настроението на публиката и кулминационната част започва.
Следва първата платформа, малка, ниска, на която са се качили няколко момичета във великолепни тоалети и поздравяват усмихнати всички наоколо, пръскайки конфети. Тя е заградена от тълпа в червени одежди, която вика и танцува.
Училищата са разделени на секции (алас), в които представителите им носят едни и същи облекла, продължава да ми разяснява Селесте. Някои алас имат определена хореография, но повече импровизират. Разделени са от платформи (каруш алегорикуш), които возят специални гости – известни артисти, спортни знаменитости и т.н., сочи тя тази, която тъкмо минава по алеята. Някои алас са задължителни и играят много важна роля в представянето на всяко училище по самба. Такива са например амбре-алас, група, съставена само от мъже-танцьори, която предвожда съответното училище, надвиква тя шума. Първо се обявява името на школата, след това на сътрудниците й и на знаменитостите в карнавални костюми. Те са последвани от стотици танцьори и музиканти. След платформата танцуват и пеят т.нар. “пассистас”, елитни полуголи танцьорки.
Непосредствено зад първото училище идва второто, чийто възпитаници са в синьо-зелени костюми от пера и огромни нагръдници. Следва ги и втората платформа, по-голяма и по-висока от първата, на която се вижда специалната двойка, известна като местре-сала и порта-бандейрас. Момичето порта-бандейрас е в невъобразимо пищни одежди от воали и пера, които се спускат от короната към гърба й, а някои от лентите са закачени за ръкавиците на китките й. Така движенията й изглеждат невероятно плавни, очертавани от веещите се ивици плат и носи знамето на училището с гордост, а тълпата става и я аплодира, докато минава покрай нея. Партньорът й, местре-сала, има за цел да привлича вниманието на публиката към неговата принцеса. Всичко това, както вече може да предположите, научих от Селесте. Накрая взех, че я попитах откъде знае всички тези подробности за карнавала, а тя заяви, че е участвала веднъж на него като порта-бандейрас.
Само 10 минути са достатъчни, за да зазвучи ритъмът на самбата в главата ви и да си го отнесете до хотела, когато вече отдавна няма да го чувате. Той е доста еднообразен, с минимални вариации и изтръгван главно от ударни инструменти. Тумби от хора постоянно преминават по алеята между дефилиращите с барабани в ръце и допълват какафонията. След няколко часа хаосът вече е пълен – туристи се разхождат по алеята, а танцьори – по трибуните. Незнайно как изчезват портфейли и бижута, а Селесте ме дърпа да се впуснем и ние във веселбата и да потанцувам с нея.
Колоната продължава с поредното училище, на което вече съм му изгубил броя, избрало за свой цвят белия. Учениците му са облечени изцяло в бяло, с огромни поли тип кринолин и още по огромни крила, закрепени на гърба им, декорирани със снежнобели пера. Те се въртят и пеят. Всички школи съчиняват своя песен, сами шият костюмите си и измислят собствена хореография, която едва се забелязва в пълното безредие, което настъпва. Първата самба, написана специално за карнавала – “По телефона” – е създадена в далечната 1916 г.
Със всеки изминал час, новите платформи, които се появяват са все по-големи и по-бляскави. Тъкмо когато човек реши, че вече е видял всичко и това е пределът, изниква нещо още по-разточително. Колосална платформа, дълга метри и също толкова висока, с фосфоресциращ надпис и светещи крушки, обкичена с всевъзможни украшения, бавно се движи по вече тясната за нея алея. Солистката на групата, която се е изкатерила на подиума в средата на върха на платформата, е облечена в невероятно пищен тоалет, който обаче не прикрива почти нищо.
Зад платформата марширува следващото училище, изцяло в златни одежди. Тяхната платформа е още по-гигантска от предишната, представлява цяла къща на няколко етажа и на всеки от тях танцуват по 4-5 души, облечени в средновековно-кукленски костюми. Такъв проблем няма отличничката на училището, която е още по-разсъблечена от предшественичката си, но нейната голота е замазана с плътен слой златна боя, който я покрива от главата до петите. Тя раздава целувки на всички и се усмихва щастливо.
Еротиката и сексапилът са едно от основните правила на карнавала. Той трябва да е горещ – във всичките значения на тази дума. Секси настроението извира отвсякъде, носи се в атмосферата. Въпреки че пълната голота не е разрешена, на много от платформите танцуват абсолютно голи момичета и момчета, покрити единствено с дебел пласт боя и перлена пудра. Еротичният тонус на участници и зрители удря такива висоти, че властите раздават милиони презервативи безплатно, за да избегнат взрив от зарази. През миналата година били подарени над 25 млн. кондома.
Колкото повече времето минава, толкова парадът става „по-горещ”, по-разбъркан, а платформите – по-големи и крещящи.
В един момент човек вече просто не може да възприема повече. Всичко е толкова претрупано, че очите отказват да гледат още цветове, дрехи и гола плът. Подскачащите и танцуващи хора във фантастични костюми вече не правят впечатление, нито пък невероятните платформи. Иска ти се само да се отървеш от оглушителния шум и да си починеш. Да отидеш в някоя от страничните улички, да пийнеш по бира с крилца за мезе, да се запознаеш с някои германци или шведи и да споделиш впечатленията си. На следващия ден единственият лек от карнавала е плажът, но щом затвориш очи, под клепачите ти неизменно заиграват танцьорки по самба…
Така че решите ли да отидете в Рио през февруари, отърваване от карнавала няма. Той е навсякъде и целият град му се подчинява с радост.
Четете още: Белиз – цветовете на дъгата
Източник: Banker.bg
