Под светлината на луната малки морски костенурки се излюпват от пясъка на Средиземно море и се устремяват към морето. Те участват в древен природен цикъл, който според учените все повече се променя под въздействието на климатичните промени.
През цялата нощ морският биолог Якуп Каска и екипът му от доброволци наблюдават активността в гнездата. Пирамидални клетки предпазват заровените в пясъка яйца от лисиците, които обикалят четирикилометровата пясъчна ивица на Изтузу – туристически плаж в Турция през деня и убежище за опазването на костенурките през нощта.
Каретата, която снася яйцата си по бреговете на Средиземно море, е талисманът на COP31 – ежегодната климатична конференция на ООН, на която Турция ще бъде домакин следващия месец. Опазването на морската среда ще бъде сред основните теми на срещата, която ще се проведе в крайбрежния град Анталия.
Изследователите посочват, че костенурките показват нагледно как климатичните промени преобразяват екосистемите в Средиземно море, където от началото на 80-те години на миналия век се наблюдава продължително затопляне.
Морската костенурка като индикатор за климатичните промени
Според учените климатичните промени постепенно затоплят и плажовете, на които морските костенурки снасят яйцата си в Средиземноморието.
Температурата на пясъка определя пола на малките костенурки. По-високите температури водят до излюпването на повече женски екземпляри.
„Морските костенурки ни осигуряват система за много ранно предупреждение“, казва Айфер Ширин, преподавател по екология в университета „Юскюдар“, която е провела задълбочени изследвания върху каретата.
По думите ѝ тези животни отразяват промените в крайбрежните и морските екосистеми, тъй като зависят както от сушата, така и от морето.
В петгодишно докторско изследване в университета „Памуккале“ Ширин установила, че затоплянето е свързано с по-ранно снасяне на яйцата, по-кратък инкубационен период и преобладаване на женските малки.
Проучването на плажа Патара показало, че средно около 70% от излюпените карети са женски. Според изследователката поведенческите адаптации сами по себе си може да не са достатъчни, за да компенсират последиците от климатичните промени.
Температурата на гнездата на плажа Изтузу се е повишила с близо 1 градус по Целзий през последните 20 години, казва Каска. По-широки анализи сочат, че в много популации на морски костенурки женските могат да съставляват между 80% и 90% от новоизлюпените.
Учените предупреждават, че ако затоплянето продължи, в крайна сметка може да останат твърде малко мъжки, за да се осигури успешно размножаване. Друга опасност е, че температури в гнездата над 30 градуса по Целзий увеличават риска от загиване на ембрионите, посочва Ширин.
Според Специализираната група за морските костенурки към Международния съюз за защита на природата каретата е класифицирана в световен мащаб като уязвим вид. Средиземноморските ѝ популации са в категорията „незначително засегнат вид“, което отразява постигнатия напредък в опазването им. Учените обаче отбелязват, че климатичните промени създават нови заплахи.
Местообитания без граници и необходимост от сътрудничество
Миграционният начин на живот на костенурките показва колко важно е международното сътрудничество, което трябва да бъде сред темите на COP31, казва Каска.
„Те може да снасят яйцата си в Турция, но да се хранят в Тунис или в Адриатическо море, и така нататък“, обяснява той и призовава държавите да работят заедно за опазването на биологичното разнообразие в Средиземноморието.
Председателят на COP31 и министър на околната среда на Турция Мурат Курум заяви на конференция за океаните и моретата миналия месец:
„Опазването на океаните е обща отговорност. Призоваваме всяка страна да превърне тази отговорност в решителни и конкретни действия: възстановяване на екосистемите и укрепване на тяхната устойчивост.“
Турция си е поставила за цел да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2053 г. и определя разширяването на възобновяемата енергетика като ключов елемент от климатичната си стратегия.
От рибарските мрежи до пластмасовото замърсяване
Женските карети обикновено се връщат десетилетия по-късно, за да снесат яйцата си на плажовете, където са се излюпили. Промените в екосистемите обаче карат някои от тях да гнездят по на север, в райони, където преди са били рядкост, казва Каска.
Изтузу остава важно място за размножаване. Всяка година от стотици гнезда в морето навлизат около 30 000 малки костенурки.
На плажа доброволци наблюдават новоизлюпените животни и използват приглушено червено осветление, за да сведат до минимум безпокойството, докато малките се придвижват към вълните. В морето те са изправени пред нови опасности, сред които рибарски мрежи, плавателни съдове и пластмасови отпадъци.
„Морска костенурка, попаднала в рибарска мрежа, не може да изплува на повърхността, за да диша, и за съжаление умира от удавяне“, казва Ширин.
На кратко разстояние пеша от плажа Изтузу пострадали костенурки се възстановяват в големи кръгли басейни в рехабилитационния център „Декамер“. Там ветеринарни лекари лекуват различни наранявания, включително причинени от витлата на лодки.
Особено сериозен проблем е пластмасовото замърсяване. По думите на Каска 60% от костенурките, постъпващи в центъра, имат най-малко пет пластмасови частици в храносмилателната си система.
„Да хвърлиш найлонова торбичка в морето е все едно да изстреляш куршум по костенурките“, казва той.
За учените морските костенурки са видим показател за здравето на средиземноморската екосистема.
С наближаването на изгрева последната група малки костенурки изчезва във вълните. Ако оцелеят, някои от тях може да се върнат след десетилетия, за да снесат собствените си яйца.
Четете още: Световните цени на храните достигнаха най-високите си нива от края на 2022 г.
Източник: Banker.bg
