Вицепремиерът Иво Христов заяви в ефира на обществената телевизия, че краят на войната в Украйна няма да донесе благоприятен резултат за Европа. Според него ситуацията на фронта показва, че Русия надделява, въпреки оптимистичните коментари в някои медии. Той изрази и съмнения дали Европейският съюз ще запази сегашния си вид, като посочи, че България трябва да бъде подготвена за сценарий с по-малко европейско финансиране и неконтролирана миграция.
Христов потвърди позицията на управляващите срещу предоставянето на оръжия на Украйна и подчерта, че България не трябва да бъде въвличана в чужди геополитически конфликти. По отношение на атаките с дронове срещу търговски кораби в Черно море той заяви, че все още няма официална позиция за отговорността, тъй като разследването продължава. Според него задействането на членове 4 и 5 от договора за НАТО може да доведе до ескалация на напрежението и риск от война.
Вицепремиерът обясни, че предложеният мораториум върху военните удари в Черно море цели прекратяване на враждебните действия. Той обаче предупреди, че дори при спиране на бойните действия ще останат сериозни проблеми, сред които морски мини, екологични щети от потънали кораби и високи застрахователни рискове за корабоплаването.
По повод протестите във Франция Христов заяви, че социалното напрежение се натрупва от около две десетилетия. Според него основната причина е изолирането на политическия елит от проблемите на обществото. Той определи политическата нестабилност и разнородните политически съюзи като сериозен риск за страната, като направи паралел с управлението в България на т. нар. сглобка (бел. ред. – „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ГЕРБ и ДПС)
Христов посочи, че „Прогресивна България“ трябва да се позиционира вляво от центъра, но подчерта, че нейните възгледи се различават от тези на БСП. По думите му изборът на европейско политическо семейство на формацията ще зависи от идеологическата ѝ ориентация.
В заключение вицепремиерът заяви, че правителството ще се стреми бюджетният дефицит за следващата година да бъде до 3 процента. Според него за постигането на тази цел трябва да се търсят допълнителни приходи от по-заможните граждани и от свръхпечалбите на банките.
Източник: Banker.bg
