„Всеки хирург носи в душата си едно малко гробище“, каза в сутрешния блок на БНТ проф. Калоян Давидов, който бе отличен като лекар на годината за 2026 г. от Българския лекарски съюз. Думите му бяха във връзка с грешките в професията. Според него „това малко гробище“ е мястото, където един хирург от време на време трябва да минава и да се помоли. „Грешките са нещо, от което се учим“, смята проф. Давидов.
Той заяви, че хората не са един бъбрек, една простата или един камък, а има някой, който ги чака да се събудят, да излязат от операционната и да се приберат вкъщи.
„Може би запазването на усещането, че работим с живи хора, а не с техните органи, е онова, което пациентите усещат и носи доверието и помага на хоратпа да преодолеят страха да се срещнат с нас“, смята проф. Давидов.
Наградата „Лекар на годината за 2026“
Проф. Давидов завяи, че високо цени признанието.
„Наистина е изключителна привилегия и чест признанието от Българския лекарски съюз. Нека да кажа отново – това е признание за екипа ми, за хората, които са до мен всичките тези години и за болницата „Софиямед“, която представлявам, защото сам хирург не се сещам какво точно може да направи значимо“, смята проф. Давидов.
Той уточни, че само за една бъбречна трансплантация са нужни 47 души.
„Ако щете за една роботизирана хирургия – освен един робот и един хирург са нужни още поне не по-малко от 5 или 6 човека. Когато ние свалим ръкавиците и станем от конзолата или излезем от залата – там след нас остават едни хора, които никой не вижда, но ако ги няма, ние не можем да влезем в следваща операция“, обясни проф. Давидов.
Той добави, че отличието му е и за тези хора в сянка, които никой не вижда и никой не празнува. ОЩЕ: Проф. д-р Калоян Давидов е „Лекар на годината 2026“
Източник: Актуално
