По-нататъшното поевтиняване на полската злота е сред факторите, които биха могли да подтикнат полските парични стратези да повишат лихвените проценти, заяви членът на Съвета за парична политика Марчин Зажецки. Въпреки че вероятността за подобна стъпка през следващия месец е съвсем малка, централната банка на Полша е подложена на нарастващ натиск да затегне паричната политика за първи път от 2022 г. насам, отбелязва в интервю Зажецки в интервю. „Не очаквам повишение на лихвите през ноември, но не го и изключвам“, коментира той пред агенция „Блумбърг“, добавяйки, че възгледите му съвпадат с тези на банковия председател Адам Глапински.
Акцентът, поставен от Зажецки, подсказва, че полските централни банкери може би не са толкова спокойни за полската валута, колкото се предполагаше от по-ранни коментари. През 2026-а злотата е отслабнала с 3.6% спрямо еврото – спад, който бележи най-лошата ѝ година след пандемията от КОВИД-19 през 2020 година.
Централната банка на Полша поддържа базовата лихва на ниво от 3.75% от март насам, след като рязкото поскъпване на петрола, предизвикано от войната в Иран, сложи край на цикъла на разхлабване на паричната политика. Сега отговорните лица трябва да гарантират, че скокът на цените на горивата няма да доведе до вторични ефекти в цялата икономика в размер на 1 трилион долара.
През септември общата инфлация се ускори до 4.1 процента. И е възможно скоро отново да надхвърли 4% – след очаквано временно забавяне, дължащо се на правителственото решение за въвеждане на таван на цените на горивата, посочва Зажецки. И отбелязва, че аргументите в полза на повишаване на лихвите включват и още няколко главни фактора: базовата инфлация, надхвърлила 3.5% и оставаща над това ниво в продължение на два поредни месеца; ускоряването на ръста на заплатите до над 7%; както и спад на злотата до нива над 4.5 за едно евро – с около 3% по-слабо от сегашните стойности. Налице са и политически фактори, като например премахването на таваните на цените на горивата или по-високите тарифи за енергия за домакинствата през 2027-а, допълва той.
„Ако две от тези условия бъдат изпълнени, трябва сериозно да обмислим еднократно качване на лихвените проценти с 25 базисни пункта“, подчертава Зажецки. „Ако са налице три условия, това би означавало, че получаваме данни, които потенциално биха могли да подкрепят поредица от лихвени повишения или еднократно увеличение в по-голям мащаб.“
Базовата инфлация в Полша се забави до 3.1% през миналия месец спрямо 3.3% през август, ръстът на заплатите се охлади до 5.6% през август от 6.8% през юли, а на 19 октомври злотата се търгуваше при курс 4.37 за едно евро. Правителството заяви, че възнамерява да запази тавана на цените поне до края на годината.
Друг член на паричния съвет на Полската централна банка – Пшемислав Литвинчук, коментира миналата седмица, че злотата остава „силна“ и че нейното отслабване е от полза за износителите. Междувременно, преди месец Глапински посочи, че покупките на злато от институцията банка помагат за стабилизиране на местната валута и за повишаване на доверието в провежданата политика.
Зажецки отбелязва също, че предстоящото гласуване в парламента по въпроса дали Глапински да бъде изправен пред съда заради предполагаема политическа намеса по време на предишното управление, увеличава рисковете за Полша. Банковият шеф отхвърли всички обвинения и определи разследването като „неоснователно“. Според Зажецки, централните банкери биха могли да поискат становище по темата от Европейската централна банка, а в крайна сметка казусът може да бъде разгледан и от най-висшия съд на Европейския съюз.
„Докато тези въпроси не получат отговор, всяко решение на Съвета е изложено на съвсем реален риск валидността му да бъде оспорена“, смята той. „Този риск сам по себе си подкопава доверието в паричната политика.“
Зажецки е назначен в съвета, определящ лихвените проценти, от президента Карол Навроцки, който често заема страната на Глапински и е политически опонент на премиера Доналд Туск и неговото правителство.
Анализаторът от „Комерцбанк“ Тата Гоуз отбелязва, че макар основните валути в Централна Европа (групата CE3) да са се стабилизирали успоредно с еврото, полската злота продължава да изостава спрямо паричните единици на съседите. Той свързва тази относителна слабост с продължаващото институционално напрежение в Полша, което влияе негативно на мнението на инвеститорите за злотата. Според Гоуз общата среда за полската валута вече е негативна. Той посочва, че последните политически и институционални събития по-скоро засилват съществуващия натиск, вместо да променят фундаментално ситуацията около валутата.
„Специфичните за Полша институционални процеси не влияят благоприятно върху представянето на злотата. Противопоставянето между правителството и централната банка продължава. Карол Навроцки ще внесе повторно четири номинации за Управителния съвет на Националната банка на Полша (NBP), които изискват подписа на министър-председателя Доналд Туск, след като през май той блокира същите кандидатури“, припомня анализаторът на „Комерцбанк“
Конфликтът за номинациите за Управителния съвет възниква на фона на предстоящи промени в ръководството на NBP, което би могло допълнително да усложни структурата на управление на институцията. Според Гоуз „въпросът може да придобие по-голяма острота след 4 ноември, когато изтича мандатът на заместник-председателя Адам Липински. В такъв случай в борда ще останат само 5 членове – под установения по закон брой от 6 (макар че, според правни експерти, решенията на NBP едва ли ще станат невалидни при състав от 5 членове).“
Въпреки посочените рискове, Гоуз не очаква тези процеси да доведат до съществени промени в паричната политика на NBP. Той смята, че институционалните спорове по-скоро удължават и без това сложната ситуация за полската злота, а не създават фундаментално различен или по-сериозен рисков профил за валутата.
Източник: Banker.bg
