Министерството на труда и социалната политика си поставя за цел да намали броя на хората, които получават минимална работна заплата, и да създаде условия за по-високи възнаграждения. Това заяви социалният министър Наталия Ефремова по време на международната конференция „Bargaining-Up: Повишаване на заплатите чрез колективно договаряне“, организирана от Европейската конфедерация на профсъюзите в централата на КНСБ, предаде БТА.
Ефремова представи основните промени в Кодекса на труда, свързани с новия механизъм за определяне на минималната работна заплата. По думите ѝ измененията са съобразени с европейската директива за адекватните минимални възнаграждения и имат за цел да засилят социалния диалог и да насърчат колективното трудово договаряне.
При разговорите със социалните партньори е постигнат компромис относно показателите, чрез които ще се оценяват четирите критерия за определяне на минималната заплата. Избрани са национални данни, които могат да бъдат използвани в настоящите условия, включително индексът на цените на малката потребителска кошница.
Социалният министър отбеляза, че България все още няма национална методология за определяне на издръжката на живот. Затова в законодателството е предвидено Националният статистически институт да разработи такава в срок от девет месеца. След три години, когато ще има достатъчно данни за прилагането на новия механизъм, ще бъде направена първата оценка за адекватността на минималното възнаграждение.
По думите на Ефремова са предвидени общо 20 мерки за насърчаване на колективното трудово договаряне. Седем от тях са законодателни, а останалите са насочени към създаването на подходящи условия за преговори между работодатели и работници.
Ефремова обясни още, че новият механизъм ще позволява определянето на минималната работна заплата в определен диапазон между долна и горна граница. Целта е при договарянето да се отчитат както състоянието на националната икономика, така и потребностите на работещите.
Министърът на труда и социалната политика очерта и основните предизвикателства пред европейския пазар на труда, сред които военните конфликти, демографската криза, дигитализацията, неравенствата и икономическата несигурност. Тя подчерта, че промените в организацията на труда изискват предварителна подготовка.
Според данните, цитирани от социалния министър, над 60% от работните места ще бъдат повлияни от развитието на изкуствения интелект. Ефремова посочи, че демократичните институции и устойчивият социален модел могат да допринесат за по-плавното адаптиране към тези процеси.
Източник: Banker.bg
