Представители на световния бизнес, държавните институции и академичните среди се събираха в София за годишната среща на високо равнище на Глобалната федерация на съветите по конкурентоспособност (GFCC). За първи път България е домакин на форума, в който участват представители на 20 държави, сред които САЩ, Канада, Бразилия, Япония, Великобритания и Южна Африка.
Програмата постави акцент върху факторите, които ще определят икономическото развитие през следващите години – от енергийната и инфраструктурната свързаност до технологичния напредък и иновациите. Официалното откриване беше водено от председателя на GFCC Чарлз О. Холидей, заемал ръководни позиции в Royal Dutch Shell, Bank of America и DuPont. Приветстващи слова отправиха и Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България, Калин Пешов, председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой Холдинг“, и Дебора Уинс-Смит, основател и президент на GFCC.
В изказването си министърът на енергетиката Ива Петрова акцентира върху значението на енергийната сигурност, регионалната свързаност и достъпа до надеждни енергийни ресурси като ключови фактори за икономическата конкурентоспособност на Европа. Тя открои ролята на България в развитието на стратегически инфраструктурни проекти, включително Вертикалния газов коридор и електроенергийните коридори „Изток – Запад“ и „Север – Юг“, които насърчават диверсификацията на доставките и интеграцията на зелената енергия.
По думите ѝ, България трябва да оползотвори стратегическото си географско положение, индустриален капацитет и инженерен опит, за да укрепи националната сигурност и да създаде условия за нови инвестиции.
Председателят на УС на „Главболгарстрой Холдинг“, Калин Пешов, взе участие в дискусия за основните фактори, които ще движат икономическия напредък през следващото десетилетие, като представи гледната точка на големия бизнес в България. В изказването си той акцентира върху ролята на стратегическото планиране и способността на компаниите да намират нови възможности и да се приспособяват към промените.
Технологиите променят начина, по който работим и създаваме проекти. Икономическият растеж зависи от способността ни да превръщаме тези промени в реални възможности. Това изисква от бизнеса да мисли в дългосрочен план, да инвестира в развитието на хората и да се адаптира към новите условия“, сподели Пешов.
Не по-малко важно е сътрудничеството между бизнеса, държавата и науката, което позволява новите знания и технологии да намират практическо приложение и да създават реална икономическа стойност. Конкурентоспособността на утрешния ден зависи от нас и решенията, които вземаме днес“, каза още той.
Управлението на риска и значението му за бизнеса бяха във фокуса на изказването на Кристофър Гайгер, вицепрезидент на американската технологична компания Lockheed Martin, водещ световен производител в отбранителния сектор.
Вместо да концентрираме ресурсите си само на няколко места, трябва да мислим по-мащабно. Това включва дялови инвестиции, съвместни предприятия и инвестиционни възможности на пазарите по целия свят. Погледнем ли десет години напред, очаквам целият този спектър от капиталови ресурси да бъде достъпен не само в големите финансови центрове или в Съединените щати, но и в целия свят. Това ще бъде мощен двигател на иновациите“, каза той.
Заместник-министърът на иновациите Красимир Янакиев очерта основните приоритети пред българската икономика, сред които ускоряване на индустриалното развитие, привличане на инвестиции с висока добавена стойност и насърчаване на иновациите. Той подчерта ролята на публично-частните партньорства и сътрудничеството между институциите, бизнеса и научните среди за стимулиране на икономическия растеж и повишаване на конкурентоспособността. Като важни предпоставки за постигането на тези цели Янакиев посочи политическата и икономическата предвидимост, обмена на международен опит и превръщането на новите идеи в конкретни инвестиции и икономически възможности.
Приоритетите на България в сферата на дигитализацията и иновациите бяха представени от заместник-министъра на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова. Тя постави акцент върху необходимостта страната да превръща научните разработки в успешни компании, които да се развиват и да създават добавена стойност в българската икономика. Сред ключовите инициативи Йосифова открои изграждането на фабриката за изкуствен интелект в „София Тех Парк“, Фонда за технологичен трансфер с публичен ресурс на стойност 57 млн. евро и подготвяните мерки за насърчаване на високотехнологичния бизнес.
Амбицията ни е България да се превърне в регионален център, в който изкуственият интелект, енергетиката, космическите технологии и микроелектрониката се срещат, а институциите ускоряват развитието им, вместо да го възпрепятстват“, заяви Йосифова.
По думите ѝ, целта е до 2030 г. страната да бъде сред местата в Европа, където подобни партньорства се осъществяват най-бързо и създават стойност, която остава в местната икономика.
Дискусиите засегнаха и по-широките аспекти на технологичната трансформация – от навлизането на изкуствения интелект и развитието на иновациите до подготовката на пазара на труда за промените, които новите технологии носят.
По темата Борислав Петров, изпълнителен директор на INSAIT, открои възможностите за по-широко приложение на AI, значението на ефективните политики в подкрепа на иновациите и нуждата от подготовка на работната сила за бъдещите предизвикателства.
Колкото по-силни са научните ви изследвания, толкова по-далеч в бъдещето можете да погледнете. Днес всички говорят за технологичен суверенитет и контрол върху данните, но благодарение на научната ни работа ние се занимаваме с тези въпроси от години. Това ни позволява да предвиждаме предизвикателствата, преди те да се превърнат в широко обсъждани проблеми“, посочи Петров.
Като пример той даде работата на INSAIT по разработването на езикови модели за български и други езици, започнала години преди въпросите за технологичния суверенитет и контрола върху данните да придобият сегашното си значение.
Петров открои и усилията за по-широко внедряване на AI в България, включително проекта за българската фабрика за изкуствен интелект на стойност 90 млн. евро и съвместните инициативи с държавната администрация. По думите му ранното внедряване на технологиите е ключово, тъй като позволява своевременно да бъдат установени и преодолени предизвикателствата, свързани с регулациите, техническата инфраструктура и практическото им приложение.
Докато Борислав Петров постави акцент върху ролята на научните изследвания и навлизането на новите технологии в икономиката, Кристофър Гайгер, вицепрезидент на американската технологична компания Lockheed Martin, насочи вниманието към способността на бизнеса да се адаптира към промените и да управлява съпътстващите ги рискове. Според него, през следващото десетилетие ключово конкурентно предимство ще бъде организационната гъвкавост – способността на компаниите да вземат бързи решения в условията на технологична и икономическа несигурност.
Не знаем какво ще се случи след пет години. Затова въпросът е колко бързо можем да вземаме решения и да се адаптираме. Рискът не бива да ни спира. Всеки риск е и възможност, а предизвикателството е да разберем как да се възползваме от нея“, подчерта Гайгер.
Той обърна внимание и на уязвимостите във веригите на доставки, които показват, че най-ниската цена невинаги означава най-доброто решение. По думите му, компаниите трябва да отчитат не само преките финансови разходи, но и фактори като устойчивостта на доставките, качеството и репутационния риск. Именно способността да се вземат навременни решения, без да се правят компромиси с тези фактори, ще бъде определяща за дългосрочната конкурентоспособност на бизнеса.
Снимки: Ясен Джабиров и Красимир Свраков
Източник: Economic.bg
