Илияна Йотова и Андрей Вълчев получават 47,3% подкрепа според проучване на „Маркет ЛИНКС“, а очакваната избирателна активност на предстоящите президентски избори е около 39%. Данните бяха представени от социолога Добромир Живков в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
Изследването е проведено сред 1006 пълнолетни граждани в периода 13–19 октомври 2026 г. и е финансирано и реализирано съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“.
Според представената от агенцията прогноза кандидатпрезидентската двойка Йотова – Вълчев получава 47,3% от гласовете, следвана от Гюров – Кандев с 30,6% и Костадинов – Волгин с 10,3%.
Подкрепата за останалите кандидатски двойки е:
- Михайлов – Матеева – 4,3%;
- Василев – Манов – 2,8%;
- Христанов – Черкезова – 2,3%.
Според Живков останалите кандидати получават под 1% подкрепа. Той уточни, че прогнозата на агенцията включва и оценка за очаквания вот на българите в чужбина.
Очаквана избирателна активност от 39%
Социологът коментира, че основното неизвестно преди президентските избори е избирателната активност. „Президентските избори като цяло не събуждат толкова сериозен интерес, особено след този пик на избирателната активност, който имахме през април“, посочи Живков. Според него активността може да се отклони с 2 – 3 процентни пункта от прогнозните 39% в зависимост от развитието на събитията през последната седмица на кампанията. Той отбеляза, че между 15% и 20% от избирателите вземат окончателното си решение през последните два дни преди вота.
По думите му, ескалацията на напрежението в Черно море може да повиши политическата мобилизация, докато негативните оценки за развитието на страната действат в обратната посока.
При прогнозните резултати и активност от „Маркет ЛИНКС“ очакват провеждането на втори тур.
Как се разпределя подкрепата за кандидатпрезидентските двойки
Живков отбеляза, че 75% от избирателите на Йотова и Вълчев са подкрепили „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април. Останалите 25% включват привърженици на други политически сили и хора, които не са участвали в предишния вот.
При Гюров и Кандев подкрепата е по-разнородна. Основната част идва от избиратели на „Продължаваме промяната – Демократична България“, но сред поддръжниците им има и гласоподаватели на ГЕРБ, ДПС и граждани, които не са гласували през април.
Според социолога Костадинов и Волгин привличат част от избирателите с проруски нагласи, които са останали разочаровани от позицията на Румен Радев спрямо Русия. Живков обясни, че подкрепата за тази кандидатпрезидентска двойка надхвърля тази за „Възраждане“ на парламентарно ниво.
„Продължаваме промяната“ изпреварва ГЕРБ при евентуален парламентарен вот
Проучването отчита промени и в нагласите за предсрочни парламентарни избори.
Според Живков „Прогресивна България“ запазва първото си място със значителна преднина, но подкрепата за формацията продължава да намалява, като спрямо предходното измерване спадът е с още 2–3 процентни пункта.
„Продължаваме промяната“ получава 10,2% подкрепа, а ГЕРБ – 9,6%. Разликата между двете формации е малка и според социолога подреждането им може да бъде различно при реален вот.
„Демократична България“ събира около 7%, докато „Възраждане“ и ДПС отчитат по-ниски резултати.
Живков коментира, че част от избирателите, които се отдръпват от „Прогресивна България“, се насочват към други политически сили, включително „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
68% от анкетираните определят атаките в Черно море като заплаха за националната сигурност
Проучването показва, че последните инциденти с кораби в Черно море оказват влияние върху обществените нагласи.
Според данните 68% от анкетираните смятат атаките за сериозна заплаха за националната сигурност, 15% са на противоположното мнение, а 17% заемат неутрална позиция. По въпроса кой стои зад нападенията 43% посочват Русия, 28% смятат, че атаките са организирани от Украйна, а 29% не могат да определят извършителя.
Тези резултати отразяват обществените предположения, а не установени от разследването факти.
Живков отчете, че напрежението в Черно море засилва тревожността сред гражданите и поставя въпроси за реакцията на българските институции.
Недоверието към правителството и парламента нараства
Данните показват и спад на общественото доверие в основните институции.
През октомври 36% от анкетираните заявяват доверие в правителството, докато 41% изразяват недоверие. Според Живков отрицателният баланс се е увеличил с около четири процентни пункта спрямо предходния месец.
При Народното събрание доверието е 18%, а недоверието достига 64% спрямо 58% през септември.
При политическите лидери Румен Радев вече има практически изравнени нива на доверие и недоверие. За Костадин Костадинов данните показват 16% доверие и 70% недоверие, а за Бойко Борисов – съответно 12% и 79%. Ивайло Мирчев получава 11% доверие срещу 64% недоверие, Божидар Божанов – 10% срещу 64%, а Радан Кънев – 8% срещу 58%.
При Делян Пеевски измерените стойности са 6% доверие и 91% недоверие.
Според Живков основните причини за негативните оценки към управлението остават икономическата ситуация и високите цени, но опасенията за националната сигурност придобиват все по-голямо значение за политическите нагласи. „Цените притесняват хората. Икономически са причините в много голяма степен. Това е водещото, но заплахите започват да се превръщат в един много постоянен фон на напрежение в обществото“, обясни социологът.
Националното проучване на bTV и „Маркет ЛИНКС“ е проведено сред 1006 лица над 18 години в периода 13–19 октомври 2026 г. чрез пряко лично интервю и онлайн анкета. Представените резултати отразяват електоралните нагласи към момента на изследването, а не действителни изборни резултати.
Източник: Banker.bg
