Българската иновационна екосистема вече разполага с публичните инструменти, за да навакса, но изостава, защото по-големите европейски икономики градят предимството си от години. Това стана ясно от думите на Светослава Георгиева, председател на Съвета на директорите на Фонда на Европейския съвет по иновации (EIC), по време на конференцията 2026 Global Innovation Summit.
България е малка страна, която разполага с много динамична иновационна екосистема, но вероятно не на нивото, позволяващо мащабиране и големи успехи на стартъпи, каквито се наблюдават в по-големи държави като Франция или Германия“, заяви тя.
Проблемът на България, по думите ѝ, не е липсата на публични средства, защото страната ни вече има Българската банка за развитие, Фонд на фондовете и пр. Истинските спирачки са другаде – в привличането на частен капитал и в управленския капацитет.
Имаме страхотна база от таланти, имаме много входящ ресурс… Но това, от което наистина се нуждаем, е лидерство, управленско качество и капацитет“, коментира и Руслан Стефанов, главен мениджър на ARC Consulting и Фондация „Приложни изследвания и комуникации“.
Капиталът, който изтича от Европа
Специален акцент в панела бе поставен върху ролята на публичното инвестиране, набирането на частно такова и върху изтичането на свободни средства от Европа навън.
Георгиева обясни ролята на EIC като катализатор: фондът инвестира до половината от всеки рунд, а останалото привлича от пазара.
Всяка година всяко евро, инвестирано от EIC, генерира още 4 евро инвестиции“, посочи тя.
Същевременно, Стефанов контрира, че съотношението в България към момента все още е 1:1, а това е нереализиран потенциал.
Беше спомената метриката 1 евро частна инвестиция срещу 4 евро публична. В България, засега, това е 1:1. Представете си потенциала“, коментира той.
Като модератор Калин Маринов, ръководител на отдел „Международни отношения и стратегическо развитие“ в „Главболгарстрой“, насочи дискусията именно към този проблем, позовавайки се на доклада на Енрико Лета „Много повече от единен пазар“.
В доклада се изтъква, че конкурентоспособността на Европа всъщност е възпрепятствана поради непълната интеграция на различните пазари, които съществуват в Европа. Едно от основните затруднения е свързано с движението на капитали и начина, по който управляваме тези капитали“, отбеляза той.
И е категоричен, че Европа все още разполага с огромни финансови ресурси и е необходимо да намери начин те да бъдат инвестирани ефективно в частния сектор.
Силна „мишка“ в голям пазар
Препращайки към предишен панел, в който бе споменато, че малките държави са изправени пред предизвикателството да се превръщат в регионални икономики и да се присъединяват към по-големи обединения, Стефанов подчерта, че по-малкият размер има предимството на гъвкавостта. Той се позова на цитат, че „когато слоновете вилнеят, мишките трябва да познават настроението им“.
Ние сме мишка, но много силна мишка, защото сме част от Европа“, каза той.
Георгиева се съгласи, че силата на малките икономики е в бързината и адаптивността. Според нея, приоритетите трябва да са три: скорост, фокус върху технологиите и интегриране на индустриалния и институционалния капитал.
Технологиите са това, което ще направи разликата“, категорична бе тя.
Източник: Economic.bg
