Конституционният съд (КС) отмени промените в Кодекса на труда, с които трудовият стаж при непълно работно време трябваше да се изчислява пропорционално на реално отработените часове. Решението на КС е №17 и е постановено на 20 октомври 2026 година.
Както е известно, делото беше образувано по искания на народни представители и на омбудсмана Велислава Делчева. По време на производството КНСБ и КТ „Подкрепа“ се обявиха против промяната, докато работодателски организации защитиха нейната конституционосъобразност.
Конституционният съд не приема начина, по който са направени промените – чрез бюджетния закон, въпреки че правилата е трябвало да действат основно през 2027 година. „Чрез оспореното изменение е осъществена трайна, значима промяна върху съществуващи права на гражданите, която не е пряко обвързана с целите на закона, заради който се приема.“ На това основание текстовете са обявени за противоконституционни.
Според решението на съда, работещите на четиричасов договор ще запазят досегашния ред за признаване на стажа и свързаните с него трудови права. Промените бяха въведени чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2026 година. Те предвиждаха в Кодекса на труда да бъдат добавени часове като единица за изчисляване на стажа. При непълно работно време той трябваше да се определя според съотношението между отработените часове и законоустановеното пълно работно време.
При стандартен осемчасов работен ден това означаваше, че четири часа дневно ще носят половин ден трудов стаж. Една година работа на четиричасов договор щеше да се равнява на шест месеца трудов стаж, а за натрупването на една година щяха да са нужни две години работа на половин ден. Новият режим трябваше да започне да се прилага от 1 януари 2027 година.
След решението остава правилото, според което за един ден трудов стаж се зачита работата поне за половината от законоустановеното дневно работно време. Така служител, който работи четири часа при нормален осемчасов работен ден, продължава да трупа по един пълен ден трудов стаж за отработен ден.
Това запазва и правата, които зависят от трудовия стаж. Основният платен годишен отпуск остава минимум 20 работни дни, а не предвидените при новия режим 10 дни за работещите на четири часа. Запазва се и възможността трудовият стаж да участва при определянето на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, както и на някои обезщетения по Кодекса на труда.
Източник: Banker.bg
