Правителството подготвя промени в Закона за публичните финанси. На днешното си заседание Министерският съвет (МС) одобри проект на изменения, които въвеждат допълнителни фискални ангажименти заради членството на България в еврозоната, става ясно от съобщение от пресслужбата на МС.
Законът за публичните финанси е може би най-важната рамка, когато става въпрос за държавната хазна. Той урежда сроковете и процедурите при всички видове публични разплащания, включително и за бюджетната процедура, като въвежда и важни лимити, в т.ч. за допустими нива на дълг и на бюджетен дефицит. По-рано в сряда НСИ и Евростат съобщиха, че България е надвишила допустимите нива на дефицит през 2025 г.
Сегашните изменения целят да приведат националното законодателство в съответствие с европейския Пакт за стабилност и растеж, изграден с влезлите в сила на 30 април 2024 г. регламенти и директиви, свързани с изискванията за бюджетните рамки на държавите членки.
Променената рамка има за цел да насърчи поддържането на стабилни публични финанси в съчетание с провеждането на реформи и инвестиции за постигането на устойчив и приобщаващ растеж в отделните държави членки и в Европейския съюз“, казват от МС.
От там подчертават, че реформата не внася промени по отношение на допустимите нива за дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ – като двата показателя трябва да останат в рамките на референтните стойности, съответно 3% от БВП за дефицита и 60% от БВП за дълга.
Новият момент е, че при определянето на фискалните ангажименти за корекция се прави ясно разграничение между държавите членки по отношение на държавния им дълг и икономически трудности, като се въвежда нов оперативен индикатор – ръст на нетните първични разходи, който служи за основа при определянето на фискалната политика на дадена страна в краткосрочен и средносрочен план“, допълват от МС.
Напомняме, че прекомерният растеж на публичните разходи стана причина Европейската комисия (ЕК) да стартира процедура по свръхдефицит срещу България.
Сегашните промени отразяват и новите задължения, произтичащи от членството на страната в еврозоната, по-конкретно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната.
Регламентират се и новите, изисквани от ЕК, документи: Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка, които заменят Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Прецизират се правилата за управление на дълга, съдържанието и сроковете на бюджетните документи и се създава изрична уредба за предварителна оценка и приоритизация на национално финансираните публични инвестиции.
Източник: Economic.bg
