Правителствата в Европа все по-ясно осъзнават, че скоро може да се наложи да излъчат представител, който да преговаря пряко с руския президент Владимир Путин за мирно споразумение с Украйна. Основният въпрос е кой би се съгласил да поеме тази рискована задача, пише „Политико“.
Темата стана по-неотложна тази седмица, след като специалният пратеник на американския президент Стив Уиткоф посети Русия, за да предложи на Путин тристранна среща с Доналд Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски. Целта е да се постигне напредък за прекратяване на огъня.
Сред европейските дипломати и представители на институциите няма съгласие кой е най-подходящ да представлява континента. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече е водила преки преговори с Тръмп по търговски въпроси. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща пък е установявал контакт с Кремъл чрез своя кабинет. Друг възможен участник е върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас, която отговаря за представянето на общите европейски интереси.
„Президентът Путин не признава Европейския съюз като авторитет. Той не иска да разговаря с Урсула фон дер Лайен, не разговаря с Кая Калас. Прекрати контактите си и с други европейски лидери, включително с Еманюел Макрон“, заяви чешкият президент Петър Павел.
Според него ЕС трябва да определи „един човек или група от хора, които да говорят от името на Европа“. Те не е задължително да бъдат представители на ЕС или НАТО, а лидери, упълномощени от останалите да водят преговори.
По думите на дипломат от блока европейските лидери са попитали Коща на срещата на върха в Брюксел миналата седмица дали не е настъпил моментът да разговаря с Путин.
„Коща отговори, че засега няма да разговаря с Путин, но ако искаме да играем роля в преговорите, той трябва да започне разговори с руския президент. Като не говорим с него, играем в полза на противниците си“, каза дипломатът.
Според него председателят на Европейския съвет би бил по-подходящ избор от фон дер Лайен или Калас, тъй като и двете се възприемат като твърде ангажирани с украинската страна, за да могат ефективно да представляват целия ЕС на равнище държавни и правителствени ръководители. Калас по-специално открито критикува Тръмп, а Коща изглежда като „безпристрастен посредник“.
Сред възможните кандидати извън институционалната структура на ЕС все по-често се споменава финландският президент Александър Стуб. В негова полза са два основни фактора: той има едни от най-добрите отношения с Тръмп сред европейските лидери, а Финландия притежава дългогодишен опит в отношенията с Русия. Двете страни имат обща граница с дължина около 1300 километра и в миналото са водили войни помежду си.
Анонимни дипломати отбелязват пред „Политико“, че Финландия има по-голям опит от всяка друга страна от европейска гледна точка в разбирането какво е необходимо за гарантиране на сигурността в подобна ситуация и Стуб е „засега единственият, който е проявил готовност“ да поеме политическо лидерство на високо равнище.
През последните дни Тръмп предизвика безпокойство в Украйна и сред европейските ѝ съюзници, като води разговори с Путин, без да включва в тях Киев и европейските столици, и изглежда все по-склонен да заеме руската страна в почти петгодишната война.
Това отново разпали дебата в Брюксел и извън него за необходимостта Европа да установи собствен пряк канал за комуникация с Кремъл. Целта е да защити интересите на континента и да засили позициите на Украйна срещу евентуално неизгодно мирно споразумение.
Източник: Banker.bg
