Въвеждането на минимални цени за таксиметров превоз ограничава конкуренцията и предпазва съществуващите участници на пазара, без непременно да гарантира по-добро качество на услугата. Това е последователната позиция на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), припомнена в официално становище от 20 октомври 2026 г.
Документът идва по-малко от месец след като Столичният общински съвет (СОС) одобри поредното увеличение на минималните и максималните таксиметрови тарифи в София, което ще влезе в сила от началото на 2027 г.
Становището е изпратено в отговор на запитване от общинския съветник Христо Копаранов от „Спаси София“. В него Антимонополният орган припомня, че още през 2007, 2010 и 2015 г. се е обявявал против въвеждането на каквато и да е форма на ценова регулация в таксиметровия сектор.
Според Комисията, минималната цена сама по себе си не гарантира качество и сигурност. Те могат да бъдат постигнати по-ефективно чрез засилен контрол върху автомобилите и водачите. Вместо това определянето на долна ценова граница защитава вече работещите компании от конкуренция и ограничава възможността превозвачите да се конкурират чрез по-ниски тарифи.
КЗК изразява резерви и към максималните цени, тъй като те могат да се превърнат в механизъм за координиране и повишаване на тарифите. Същевременно Комисията признава, че въведените максимални граници са изпълнили регулаторната си цел да защитят потребителите.
Въпреки многократните предупреждения на Антимонополния орган, Законът за автомобилните превози възлага на общинските съвети да определят минимални и максимални цени за километър таксиметров превоз.
Липсата на конкуренция не е нов проблем
В писмото си КЗК се позовава и на свое решение от 17 декември 2020 г., в което оценява ефекта от вече въведените минимални и максимални тарифи. Тогава комисията установява, че повечето таксиметрови компании предлагат услугите си на почти еднакви цени, равни или много близки до административно определения минимум. Според регулатора това е индикация за липса на ценова конкуренция.
КЗК предупреждава също, че допълнителното регулиране на първоначалната такса за превоз би допринесло за запазване на сходните тарифи между различните компании и би затвърдило съществуващия проблем.
Така настоящото становище не представлява ново разследване на таксиметровия пазар, а припомня констатации, направени преди години, както и предупреждения, които законодателят не е възприел.
СОС продължава да увеличава тарифите
На този фон Столичният общински съвет продължава практиката да актуализира минималните и максималните таксиметрови цени, като през последните години решенията нееднократно са били съпътствани от спорове за ефекта им върху конкуренцията.
През септември тази година СОС одобри ново увеличение от 5.3%, което ще влезе в сила от 1 януари 2027 г. Така минималната дневна тарифа ще се повиши от 0.73 на 0.77 евро за километър, а нощната – от 0.84 на 0.89 евро. Максималните цени също ще нараснат – съответно до 1.31 евро през деня и 1.60 евро през нощта.
Само година по-рано, през октомври 2025 г., общинските съветници одобриха поскъпване с близо 19%, което влезе в сила от началото на 2026 г. Тогава СОС прие и единна методика за автоматично индексиране на тарифите. Тя отчита инфлацията с тежест 75%, изменението на минималната работна заплата с 15% и движението на цените на горивата с 10%. Целта беше да се въведат ясни икономически критерии и да се сложи край на ежегодните спорове между таксиметровите организации и общинските съветници.
Самото определяне на минимални цени обаче продължава да предизвиква критики. При последното гласуване през септември Христо Копаранов възрази срещу повишаването на долната граница с аргумента, че компаниите и сега имат възможност самостоятелно да увеличат тарифите си в разрешения диапазон. Според него, с решението си СОС на практика задължава превозвачите да не предлагат услугата под определена цена.
От своя страна защитниците на методиката посочиха, че тя осигурява икономическа обосновка на решенията, които общинските съвети са задължени да вземат съгласно закона.
Новото становище на КЗК поставя този дългогодишен спор отново на дневен ред. Комисията изрично уточнява, че препоръките ѝ нямат задължителен характер, но могат да послужат като основание за преразглеждане на действащите разпоредби и оценка на съответствието им с правилата на конкуренцията.
Източник: Economic.bg
