Централна Европа не може да очаква значителен тласък от фискалната експанзия на Германия въпреки силните си връзки с най-голямата икономика в Европа, тъй като част от ползите от стимулите ще бъдат компенсирани от ефекта на американските мита и несигурността, коментирала за „Ройтерс“ компанията за финансови анализи и информация S&P Global.
През март Германия даде зелена светлина за значително увеличение на държавния дълг, което се очаква да стимулира вялата ѝ икономика и затруднения корпоративен сектор. Въпреки това, не се предвижда реформите да дадат бърз резултат още през тази година.
Централна Европа поддържа дълбоки търговски връзки с германската икономика, особено в автомобилния сектор, като между 20% и 30% от износа на страните от региона е насочен към Германия. Забавянето на икономическия растеж на европейския икономически лидер обаче оказа сериозно влияние върху централноевропейските стопанства през последните години.
„Оценяваме германската фискална експанзия като насочена основно в подкрепа на вътрешните инвестиции и търсене, а не като пряка помощ за отделни сектори от индустрията в Централна и Източна Европа“, посочват от S&P Global.
Според агенцията, фискалният пакет ще добави 0.1 процентен пункт към икономическия растеж на Германия тази година, като ефектът ще нараства постепенно до 0.9% до 2028 г., при условие че реформите бъдат реализирани без съществени забавяния.
„Този стимулиращ растежа ефект ще бъде компенсиран (наред с други фактори) от различните аспекти на въздействието на американските мита, като несигурността ще бъде особено изразена през 2025 година.“, допълват от S&P Global.
Полша – най-голямата икономика в Централна Европа, която е по-слабо изложена на риск благодарение на големия си вътрешен пазар и по-ниската зависимост от автомобилния износ – заяви, че американските мита могат да орежат 0.4 процентни пункта от икономическия ѝ растеж.
Властите в съседна Чехия и Унгария, чиито икономики са значително по-зависими от износа, оценяват въздействието на американските мита върху увеличението на брутните си вътрешни продукти на между 0.5% и 0.6%, като съществува риск ситуацията да се влоши догодина.
На 11 април рейтинговата агенция S&P понижи перспективата на кредитната оценка на Унгария от „стабилна“ на „негативна“ поради нарастващи рискове за фискалната стабилност, произтичащи от търговските войни, по-слабия приток на средства от ЕС и високите разходи за обслужване на дълга в контекста на разхлабена бюджетна политика преди изборите през 2026 година.
Агенцията заяви, че ревизираната ѝ икономическа прогноза за Унгария отчита както възможните положителни, така и отрицателните ефекти от германската фискална експанзия и американските мита.
„Като цяло, в сравнение с рейтинговия ни доклад от октомври, значително понижихме прогнозата си за реалния икономически растеж на Унгария за 2025 г. – до 1.5% (от 3.0%), а за 2026 г. – до 2.5% (от 2.9%)“, посочват от S&P.
Четете още: Икономическият растеж на Китай надмина очакванията
Източник: Banker.bg
