На 24 октомври /„черният четвъртък“/ през 1929 г. Нюйоркската фондова борса(NYSE) се срива, което довежда до серия от банкрути и предизвиква световна рецесия.
Крахът на Уолстрийт представлява рязък спад на цените на акциите, търгувани на най-големият фондов пазар в света, от 24 октомври до 29 октомври 1929 година. Той слага начало на Голямата депресия, най-голямата икономическа криза на ХХ век.
„Черният четвъртък“ (24 октомври) е последван от черния понеделник (28 октомври) и черния вторник (29 октомври) – дните, през които акциите отчитат най-голям срив. С това приключва бичия пазар, който се вихри от 1920 година, и започва Голямата депресия.
Причините за кризата лежат във високата степен на либерализация на международния пазар,
както и в крайната форма на либерализъм в Съединените щати по онова време.
След Първата световна война /от 1914 до 1918 г./ Европа излиза изтощена без достатъчно собствено производство, което допринася за годините на невероятен икономически ръст за САЩ, наречени „Бурните Двадесет“. По това време Ню Йорк се превръща в голяма метрополия, а Нюйоркската фондова борса в най-големия фондов пазар в света. Когато Старият континент се възстановавя и намалява драстично количеството на внесени американски стоки, това води до свръхпроизводство в САЩ. Системата за кредитиране и ниските данъци върху капиталите довеждат до масов спекулативен бум на борсата и милиони американци инвестират в акции, като много от тях теглят кредит от банките. Цените на акциите са в постоянен ръст, който обаче не отразява реалното състояние на компаниите и се създава икономически балон.
В четвъртък, 24 октомври 1929 г., когато индексът Дау Джонс е 381.17,
балонът се пука и започва паническа продажба на акции на борсата.
В този ден инвеститорите продават 12,9 млн. ценни книжа в опита си да се освободят от тях преди съвсем да се обезценят. Индексът Дау Джонс губи 11 % от стойността си. В последвалите дни са продадени още около 30 млн. акции и цените се сгромолясват, а милиони инвеститори са разорени. За една седмица борсова паника пазарът намалява общо с 40%, а като стойност губи 30 милиарда долара – повече от разходите на правителството през Първата световна война.
Банките, които по-рано охотно финансират покупката на акции с кредити, не могат да съберат раздадените пари и затварят врати. В същото време предприятията се лишават от възможността да ползват кредити и затварят, предизвиквайки ръст на безработицата.
Отворените граници между Европа, Америка и страните от третия свят бързо превръщат кризата в световна.
Липсата на покупателна способност на населението, съчетана със свръхпродукция, довеждат до фалити на огромна част от предприятията, безработица и глад във всички засегнати от кризата страни. Добитъкът бива заравян в САЩ, кафето се изгаря в локомотивите в Бразилия. Тези опити за стабилизация на цените се оказват безпочвени, защото без работа хората не могат да си позволят да купуват, още по-малко и на по-високи цени.
Борсовият крах от 1929 г. оказва разрушително влияние върху икономиката и става основна причина за Голямата депресия.
Нейният времеви обхват е различен в отделните страни, но в повечето от тях тя започва през 1929 година и продължава до края на 30-те години. Тя е най-продължителната, тежка и широкообхватна депресия през XX век и е сочена в съвременната литература като мярка за най-тежък срив на световната икономика. От 1929 до 1932 година световният брутен вътрешен продукт намалява с 15% – за сравнение спадът му по време на рецесията през 2008-2009 година е по-малко от 1 процента.
Кризата в САЩ бива овладяна едва при президента Франклин Рузвелт
/32–ят президент на САЩ /1933–1945 г./ и неговият „Нов курс“. Той има най-дългия мандат и е единственият президент, избиран повече от два пъти на тази длъжност. Рузвелт е една от основните политически фигури в историята на ХХ век. Роден в богатство и привилегии, преодолявайки болестта, която го прави инвалид, застава начело на реформите. Приятелите и семейство му го наричат Франк. А в обществото е известен като FDR. Той е един от най-популярните американски президенти, води страната и нацията при преодоляването на Голямата депресия и през Втората световна война.
По време на кампанията Рузвелт се зарича:
„Обещавам ви, обещавам и на себе си, че хората на Америка ще имат нов курс“,
като този лозунг става емблематичен за неговата кампания, а по–късно се превръща и в законодателна програма.
Една от последиците на борсовия крах за фондовия пазар на САЩ е създаването през 1934 г. на регулиращ орган – Комисия по ценните книжа и борсите, който разработва норми и правила, призвани да предотвратят подобни сривове. Сред мерките са:
- Забранена е покупката на акции без достатъчно налични средства.
- Въведена е задължителна регистрация на фондовите борси и брокерите.
- Формулирани са правила за сделки чрез пълномощник.
- Комисията изисква от търгуваните на открития борсов пазар компании да разкриват значимата бизнес информация.
Борсовият крах от 1929 г. служи за урок на финансовите среди и след него на много фондови борси практикуват спиране на търговията при прекалено бърз спад в котировките. Благодарение на това последствията от борсови крах през 1987 г. например са значително по-леки.
Причините за кризата лежат във високата степен на либерализация на международния пазар, както и в крайната форма на американския либерализъм по онова време.
Източник: Banker.bg
