Най-голямата опасност във времена на значими промени е да действаш с логиката на вчера, напомня Питър Дракър. Дебатът за въглищата в България обаче продължава да се води с аргументите на вчера – дали да ги използваме като гориво, или да се откажем от тях. Може ли обаче този ресурс да бъде оползотворяван по нов начин, за да създава повече стойност, отколкото когато просто се изгаря…
Въглищата са стратегически въпрос отвъд политическите противопоставяния. България трябва да гарантира сигурни доставки на електроенергия, достъпни цени за бизнеса и домакинствата и изпълнение на европейските цели за намаляване на въглеродните емисии. Енергийният преход е неизбежен, но неговото темпо и организация имат решаващо значение. Прекалено бързото затваряне на въглищните мощности крие риск от недостиг на базова електроенергия, по-високи цени и по-голяма зависимост от внос.
Отлагането на промените също има цена – нарастващи разходи за въглеродни емисии, загуба на конкурентоспособност и пропуснати възможности за модернизация. Затова за България най-разумният подход е постепенен и предвидим преход, който не се свежда само до съдбата на въглищните централи. Нужни са инвестиции в нови технологии, модернизация на електроенергийната система, развитие на ядрената енергетика, възобновяемите източници, съхранението на енергия, както и подготовка на хората за нови професии. Това е шанс въглищните региони да привлекат нови производства и високотехнологични инвестиции, вместо да се превърнат в икономически изостанали територии. Успешният преход не се измерва с броя прибързано затворени мини.
Важно е колко дълго ще служат като гориво, но още по-важно е дали ще успеем да ги превърнем в суровина за индустрии с висока добавена стойност. Съвременните технологии все по-често използват въглищата като източник на въглерод за ново поколение материали, продукти и индустриални решения. Именно тук България има нереализиран потенциал – този природен ресурс да се превърне в основа за нови производства, инвестиции и научни разработки. И вместо фокусът да е само върху „затваряме или не затваряме ТЕЦ-овете“, да насочим разговора и към „каква индустрия искаме да развиваме и каква стойност можем да извлечем от съвсем различно приложение на въглищата“.
Суровина за нови индустрии е този природен ресурс в редица държави днес. Чрез съвременни технологии въглищата може да бъдат превръщани в химически продукти, водород, специализирани въглеродни материали, активен въглен за пречистване на вода и въздух, компоненти за батерии и други изделия с многократно по-висока добавена стойност. Дори отпадъчната пепел намира приложение в производството на строителни материали, а в някои страни се разработват технологии за извличане на ценни суровини и редкоземни елементи от въглищни пластове и отпадъци от тяхното използване.
Постепенно въглищните региони може да се обособят като територии за нова индустрия, научноизследователска дейност и високотехнологично производство със значително повече стойност. Тази трансформация изисква ясна държавна стратегия, партньорство между университетите, БАН и индустрията, привличане на стратегически инвеститори и насочване на европейските средства към развойни центрове и пилотни производства на същите тези места, които днес зависят от въгледобива.
Посоката
България би могла да превърне едно от най-големите предизвикателства пред енергетиката си в шанс за индустриално обновление.
Истинският преход минава отвъд смяната на едно гориво с друго. Той е преход към икономика, която създава повече знания, повече технологии и повече добавена стойност от ресурсите, с които разполага.
Вместо да противопоставяме „въглища“ и „зелен преход“, да намерим по-обещаващ път – въглищата да се разглеждат като суровина за нова индустрия.
Добрият пример
Възможности за оползотворяване
Учени от БАН и от Минно-геоложкия университет предлагат иновативни алтернативи за химическо и индустриално оползотворяване на въглищата, без да бъдат изгаряни. Нискокачествените български лигнити са суровина за продукти с висока добавена стойност.
1. Безпламъчна термолиза и газификация
Процесът протича в инертна атмосфера без наличие на кислород. Около 99% от органичната част на въглищата се преобразуват в полезна газова фаза, без да се отделя въглероден диоксид.
• Продукт: Висококачествен синтез-газ (сингаз), който е ценна суровина за химическата промишленост или за чисто производство на водород.
2. Добив на природен газ (метан) от въглищни пластове
Въглищните басейни в България съдържат големи количества сорбиран метан. Петрографски изследвания доказват, че въглищата с нисък ранг в девет български басейна са изключително подходящи за директно извличане на природен газ метан, без въглищата да напускат земните недра или да се палят.
• Ефект: Алтернативно оползотворяване на енергийния потенциал на находищата при минимален екологичен отпечатък.
3. Производство на хумусни киселини за земеделието
Лигнитните въглища от комплекса „Марица-изток“ са богати на хуминови киселини. Учени от БАН предлагат технологии за тяхното химическо извличане.
• Приложение: Тези киселини се използват за производството на високоефективни органични торове и почвени подобрители. Въглищата се превръщат в средство за възстановяване на изтощени земеделски земи и стимулиране на растениевъдството.
4. Извличане на ценни елементи и редки метали
Българските въглища съдържат редица разпръснати и редки земни елементи (германий, галий и др.). Геолози и химици у нас разработват методи за селективното им извличане от въглищната матрица чрез химическо излугване.
• Направление: Тези метали са важни за съвременната електроника, производството на чипове и соларни панели.
Текстът е част от бр. 134 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
