Днес, 25 октомври, гласуваме за президент и вицепрезидент. В изборния ден агитацията е забранена. Право да гласуват за президент и вицепрезидент ще имат 6 590 000 българи. От тях 46 001 млади българи са навършили пълнолетие след предходните избори за държавен глава и ще могат да участват в президентски вот за първи път. Днес избираме седми поред президент на България. От 23 януари 2026 г. след оставката на Румен Радев поста се заема от Илияна Йотова. Сега тя ще участва в изборите като водещ кандидат за президент, според социологическите проучвания.
Президентските избори в България се проведат шест месеца след предсрочните парламентарни избори, които най-накрая доведоха до формирането на стабилно мнозинство от правителството след няколко години.
Предшественик на днешната институция президент е председател (президент) на Републиката (1990–1992 г.). Като институция Президентът на България разполага с редица функции и правомощия, които са регламентирани в Глава четвърта на Конституцията на Република България от 1991 година. Изборът на президента на Република България е описан в член 93 на Конституцията на Република България. Според него президентът се избира пряко от народа за срок от 5 години. Той трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години и не може да бъде избиран повече от два пъти.
В надпреварата през 2026 г. се включват рекордните 28 кандидат-двойки.
Сред тях има такива, които са издигнати от инициативни комитети, както и представители на партии и коалиции. ГЕРБ няма да участва със собствен кандидат за президент, което е първият подобен случай в историята на партията.
Изборният ден започва в 7:00 часа и приключва в 20:00 часа.
Ако пред секциите има чакащи граждани, които чакат да упражнят правото си на глас, работата им може да бъде удължена, но не по-късно от 21:00 часа. Същите правила ще важат и за секциите зад граница, като часовете ще се определят според местното време.
Ако нито една кандидат-президентска двойка не бъде избрана на първия тур, на 1 ноември ще се проведе балотаж. Условието да бъде избран кандидат на първи тур е той да получи над 50% от гласовете и избирателната активност също да бъде поне 50 процента.
След приключването на гласуването, секционните комисии ще преброят гласовете, ще изготвят протоколите и ще ги предадат на съответните районни избирателни комисии.
Комисиите в чужбина ще изпращат на ЦИК сканирани копия на подписаните протоколи и избирателните списъци. До 27 октомври районните избирателни комисии трябва да предоставят сканираните протоколи с резултатите, които ще бъдат публикувани на интернет страницата на ЦИК.
В този 48-часов срок комисията трябва да обяви резултатите от президентския вот и имената на избраните президент и вицепрезидент, ако има победител още на първия тур. Ако никоя кандидатска двойка не бъде избрана, ЦИК ще определи двете двойки с най-висок резултат, които ще участват във втори тур съгласно Конституцията.
Общо 613 секции ще бъдат разкрити в чужбина в 60 държави
за предстоящите президентски избори. В 242 от тях ще има възможност за машинно гласуване.
Машини ще бъдат осигурени в секциите, за които до 29 септември са подадени заявления от повече от 300 избиратели, както и на местата, където на предходни избори са гласували над 300 души. В 24 от секциите зад граница ще бъдат поставени по две устройства.
Къде се подават сигнали за нарушения
Гражданите могат да подават жалби за административни нарушения на изборния процес чрез електронната платформа на комисията. Сигналите за предполагаемо купуване на гласове обаче трябва да бъдат насочвани към Министерството на вътрешните работи.
Това разграничение е важно, за да могат компетентните институции да реагират своевременно и да не се губи време в препращане на сигнали в изборния ден.
Комисиите задължително поставят печат върху контролните разписки от машинното гласуване
Избирателят проверява в контролната разписка данните за своя избор, сгъва разписката с текста навътре и я подава на член на СИК за поставяне на печат. След полагане на печат членът на СИК връща контролната разписка на избирателя, който задължително я пуска в кутията за разписките от машинното гласуване. Връща смарткартата с надпис „Избирател“, подписва се в списъка за гласуване, получава документа си за самоличност и напуска изборното помещение.
За първи президент на републиката е избран докторът по философия Желю Желев.
Той печели президентските избори от 1992 г. с пряк вот, съгласно разпоредбите на новата конституция. Негов вицепрезидент е поетесата Блага Димитрова.
Вторите избори за президент, проведени през 1996 г., са спечелени от Петър Стоянов. Той встъпва в длъжност на 22 януари 1997 г., като негов вицепрезидент е Тодор Кавалджиев. През 2001 г. Петър Стоянов се кандидатира за втори мандат, но губи на втория тур от Георги Първанов. Изборите са проведени през ноември 2001 година.
Така за трети президент на България е избран Георги Първанов, а за негов вицепрезидент – Ангел Марин. Те встъпват в длъжност на 22 януари следващата година. Двойката е преизбрана през 2006 година.
След изтичането на втория им мандат, на втория тур на изборите през 2011 г. за президент е избран Росен Плевнелиев, а за негов вицепрезидент – Маргарита Попова. Те полагат клетва на 19 януари 2012 г. и встъпват в длъжност на 22 януари 2012 година.
На изборите през 2016 г. за президент е избран генералът от запаса Румен Радев, а за негов вицепрезидент – евродепутатката Илияна Йотова. Те полагат клетва на 19 януари 2017 г. и встъпват официално в длъжност на 22 януари 2017 година. Двойката е преизбрана след спечелен балотаж на президентския вот срещу професор Анастас Герджиков през 2021 година.
Заплатата, която получава българският президент, е равна на две месечни възнаграждения на народните представители.
Източник: Banker.bg
