Държавата настоява за по-строг контрол върху инвестиционната програма на концесионера на Летище София. Темата идва в момент, когато летището навлиза в ключов етап от развитието си и започва подготовката за бъдещия Терминал 3. Целта е институциите да разполагат с по-ясни механизми за проследяване на изпълнението на договорените инвестиции и развитието на стратегическата инфраструктура.
България остава на първо място в Европейския съюз по подоходно неравенство. Данните подчертават голямата разлика между доходите на най-богатите и най-бедните домакинства и показват, че въпреки ръста на заплатите и икономиката социалните различия продължават да са сред най-сериозните в ЕС. Показателят поставя отново въпроса доколко икономическият растеж се разпределя равномерно между хората.
„Булгаргаз“ поиска спешна среща със столичния кмет Васил Терзиев, след като „Топлофикация София“ не предостави навреме данни за финансовото и ликвидното си състояние. Дългът ѝ само към газовия доставчик вече надхвърля 900 млн. евро, а общите задължения към „Булгаргаз“ и БЕХ достигат 1.3 млрд. евро. Газовата компания настоява за актуален погасителен план и подробна прогноза за паричните потоци.
АПИ ограничава движението на камиони над 12 тона по магистрала „Хемус“ в най-натоварените часове заради ремонта на тунел „Топли дол“ и натрупаните километрични задръствания. В петък забраната е към Ботевград, в неделя – към София, а ограничение ще има и в понеделник сутрин. Част от тежкотоварния трафик ще бъде пренасочван, а движение през двете тръби на тунела се очаква около 18 декември.
Министерството на финансите отстъпва от част от спорните предложения за домашната ракия. Отпада общата забрана напитката да се държи от човек, различен от платилия акциза или членовете на семейството му. Санкциите също се променят – те ще важат само за юридически лица и еднолични търговци, а минималните им размери се намаляват. Корекциите идват след обществено недоволство и заявена готовност за протести.
Започна първата инфраструктурна стъпка към бъдещия Терминал 3 на Летище София. Инвестицията надхвърля 7 млн. евро и включва нов транспортен център с 14 места за автобуси, реконструкция на пространството пред Терминал 2 и преместване и изграждане на подземни мрежи. Това все още не е строителството на терминалната сграда, а подготовката на инфраструктурата, която трябва да приключи до края на март 2027 г.
Министерството на финансите променя замисления акциз върху мощните автомобили от 2027 г. Изцяло електрическите коли отпадат от режима, а при хибридите ще се отчита само мощността на двигателя с вътрешно горене. Първоначално предлаганата формула с базова сума от 5000 или 10 000 евро и добавка на киловат се заменя с четири фиксирани ставки – 500, 1500, 3000 и 6000 евро.
Google предоставя още 1 млн. долара на българския институт INSAIT към Софийския университет. С новата инвестиция общата подкрепа от технологичния гигант от създаването на института през 2022 г. надхвърля 7 млн. долара. Средствата ще подкрепят разработки в общия изкуствен интелект, AI за наука и математика, роботика, наблюдение на Земята и базови модели, а пакетът включва и кредити за Google Cloud.
Работодатели и синдикати разкритикуваха част от планираните данъчни промени за 2027 г., въпреки че Националният съвет за тристранно сътрудничество ги подкрепи. Бизнесът се противопоставя на данъка „Свръхпечалба“ и предупреждава за проинфлационен ефект и по-слаби инвестиции. Синдикатите имат възражения срещу новия механизъм за минималната заплата от 660 евро, но страните са единни за нуждата от по-строга финансова дисциплина.
Българите оценяват живота си значително по-положително спрямо преди две десетилетия, показват данни на Gallup. Делът на хората с висока оценка за собствения си живот е нараснал ориентировъчно от около 6% през 2006 г. до 31% през 2025 г. В същото време България остава с най-слаб оптимизъм за намиране на работа сред сравняваните държави от Югоизточна Европа и с най-висока стойност на индекса за възприемана корупция.
Българският технологичен сектор демонстрира пред международна делегация на Глобалната федерация по конкурентоспособност разработки в изкуствения интелект, космическите технологии, дигиталните финансови решения и високопроизводителните изчислителни системи. Представянето показва амбицията на страната да се позиционира по-видимо на глобалната иновационна карта и да използва научния и технологичния си потенциал за привличане на инвестиции и партньорства.
Критични уязвимости в PHP поставят под риск огромен брой сайтове, включително онлайн магазини, фирмени системи и публични институции. Особената опасност е, че атаките невинаги оставят видими следи – сайтът може да продължава да работи нормално, докато системата вече е компрометирана. За българските организации ключовият въпрос е дали знаят коя версия използват, кой отговаря за сигурността и дали необходимите актуализации действително са приложени.
Български високотехнологични компании вече изграждат присъствие на японския пазар. Темата беше във фокуса на форума Bulgaria – Japan Business Innovation Nexus, посветен на възможностите за икономическо сътрудничество, иновации и инвестиции. Посланикът на България в Япония Мариета Арабаджиева отчете засилващ се интерес към българския технологичен сектор и възможности за по-дълбоки партньорства между компании и институции от двете държави.
Столичната община подписа договора за дългоочакваното преместване на трамвайното трасе по бул. „Ген. М. Д. Скобелев“. Проектът е възложен на обединение „Геопът Скобелев“ и е на стойност 5.1 млн. евро без ДДС. До края на 2026 г. трябва да бъде изготвен работният проект, след което да започне строителството. Реализацията е важна част от продължителните опити за пренареждане на транспорта в тази зона на центъра на София.
Сигурните и достъпни енергийни доставки, инвестициите в нови технологии и по-тясната връзка между бизнеса, държавата и науката ще бъдат сред основните фактори за конкурентоспособността през следващото десетилетие. Международни експерти поставят фокус върху способността на икономиките да адаптират инфраструктурата и индустрията си към новите технологии, геополитическите промени и рязко нарастващото потребление на енергия.
Минималните цени на таксиметровите услуги ограничават конкуренцията и защитават съществуващите участници на пазара, без непременно да гарантират по-добра услуга, предупреждава Комисията за защита на конкуренцията. Позицията отново поставя под въпрос практиката общините да определят ценови прагове. Според регулатора подобни ограничения намаляват възможността компаниите да се конкурират чрез по-ниски тарифи и могат да затруднят навлизането на нови участници.
Управляващите ще внесат отново промени в начина на изчисляване на трудовия стаж, след като предишният вариант беше обявен за противоконституционен. Този път текстовете ще бъдат предложени чрез Кодекса на труда, а не през Закона за държавния бюджет. Идеята засяга признаването на почасовата заетост и може да има отражение върху осигурителните и трудовите права на хората, които работят при различна от стандартната продължителност на работното време.
Атаките с дронове в Черно море вече влияят върху интереса на корабните компании към курсовете от региона. Представители на зърнопроизводителите твърдят, че няма официални откази за акостиране на български пристанища, но превозвачите избягват маршрути в района заради повишения риск. Това създава нов проблем пред износа на българско зърно – сектор, който силно зависи от морския транспорт и конкурентните разходи за логистика.
Изкуственият интелект все по-бързо навлиза в бизнеса и публичния сектор, но широкото му използване все още не се превръща автоматично в по-висока производителност и печалби. Реалният икономически ефект изисква много повече от автоматизация на съществуващи процеси – нужни са промени в организациите, образованието, уменията и технологичната инфраструктура. Именно способността да се променят бизнес моделите ще отличи печелившите от масовите потребители на AI.
ОББ отново повиши прогнозите си за инфлацията в България – до средно 5% през 2026 г. и 3.8% през 2027 г., спрямо съответно 4.7 и 3.5% в предходната оценка. Прогнозите за икономическия растеж остават 2.6% тази и 2.4% следващата година. Особено силен остава натискът при транспорта, където годишното поскъпване достига 16.4%, докато цените на жилищата продължават да растат с един от най-високите темпове в ЕС.
Министерството на финансите признава, че актуализираните данни за бюджетния дефицит през 2025 г. показват сериозни фискални дисбаланси и ограничават възможностите за действие. Позицията идва след като НСИ и Евростат отчетоха дефицит от 4% от БВП – значително над европейския праг от 3%. Натрупаното отклонение поставя допълнителен натиск върху бъдещите бюджети и върху възможностите за нови разходни политики.
След дни на километрични задръствания по „Хемус“ регионалното министерство призна проблеми в организацията на ремонта на тунел „Топли дол“. За облекчаване на движението се въвеждат ограничения за тежкотоварните автомобили в най-натоварените периоди, търси се алтернативен маршрут през Арабаконак, а строителните дейности ще преминат на двусменен режим. Случаят отново постави въпроса за планирането на големите ремонти по основните пътни артерии.
България отново е страната в ЕС с най-силен годишен ръст на цените на горивата и смазочните материали за личния транспорт. Според Евростат поскъпването през септември достига 42.2% спрямо година по-рано. Данните показват колко силно международната енергийна несигурност се пренася върху българските потребители и допълнително ускорява общата инфлация, особено при транспортните услуги и стоките с високи логистични разходи.
Правителството подготвя изменения в Закона за публичните финанси, свързани с новите задължения на България като член на еврозоната. Промените трябва да въведат допълнителни фискални ангажименти и по-ясни правила за управлението на публичните средства. Те идват в момент, когато актуализираните данни показват значително по-голям дефицит за 2025 г., което засилва необходимостта от по-строг контрол върху бюджетните разходи и дългосрочната устойчивост на финансите.
Правителството одобри още 250 млн. евро по бюджета на регионалното министерство за финансиране на проекти по Инвестиционната програма за общините. Допълнителният ресурс трябва да осигури продължаването на инфраструктурни обекти в различни населени места. Решението идва на фона на нарастващото внимание към бюджетния дефицит и поставя отново въпроса за баланса между необходимите публични инвестиции и ограниченото пространство за нови държавни разходи.
Бюджетният дефицит на България за 2025 г. се оказа по-голям от първоначално отчетеното. Актуализираните данни на НСИ и Евростат показват „дупка“ от 4% от БВП – над европейския лимит от 3%. Това означава, че страната е нарушила критерия именно през годината, която беше ключова за присъединяването към еврозоната. Корекцията поставя под допълнителен натиск фискалната политика и предстоящите бюджетни решения.
Енергийната сигурност вече не се измерва единствено с наличието на доставки. Все по-важни стават цената, диверсификацията на източниците и маршрутите и способността инфраструктурата да посрещне нарастващото търсене. Представители на бизнеса, институциите и академичните среди обсъдиха необходимостта от дългосрочно регионално планиране в условията на геополитическа нестабилност. За България това означава инвестиции в свързаност, нови мощности и по-гъвкава енергийна система.
България вече разполага с повече финансови инструменти за подкрепа на иновациите, но продължава да изостава от водещите европейски икономики. Според Светослава Георгиева от Фонда на Европейския съвет по иновации основният проблем не е просто липсата на капитал, а способността той да бъде превърнат в силни компании, технологии и устойчиви екосистеми. Предизвикателството е да се създадат условия научните разработки по-бързо да достигат до пазара.
Българският жилищен пазар навлиза в преломен период – сделките започват да намаляват, докато цените остават високи. Купувачите стават по-предпазливи и свиват бюджетите си, но продавачите все още очакват досегашните ценови нива. По-бавните продажби вече карат част от строителните предприемачи да отлагат нови проекти. Ако към това се добави и евентуално поскъпване на ипотечното кредитиране, досегашният модел на бърз растеж може да бъде поставен под сериозен натиск.
Самолетните билети в Европа може да поскъпнат с между 10 и 20% през следващите 12 месеца, прогнозира ръководителят на Ryanair Майкъл О’Лиъри. Причините са високите цени на авиационното гориво, ограниченото хеджиране при част от превозвачите и очакванията за по-малък капацитет заради фалити и придобивания. Самата Ryanair също съкращава маршрути и над 1 млн. места от зимната си програма в Белгия заради по-висок авиационен данък.
В Твърдица започна изграждането на първата в България система за съхранение на енергия с технология на Tesla. Проектът ще използва Tesla Megapack 2XL, ще има капацитет 300 MWh и ще включва 80 батерийни единици. Това е първият от три планирани проекта на „Асарел Трейд“, Power Profit и Tesla в инвестиционна програма за над 350 млн. евро и общ капацитет над 2300 MWh. Правителството обсъжда с Tesla и потенциални бъдещи инвестиции у нас.
Технологичната, енергийната и геополитическата несигурност променя начина, по който трябва да се планират големите инфраструктурни проекти. Експерти поставят акцент върху гъвкавостта, дългосрочната поддръжка и възможността проектите да се адаптират към бъдещи нужди. За малки икономики като България ключово значение ще имат регионалното сътрудничество, достъпът до мащабен капитал и инвестициите в технологично образование и човешки капитал.
Правителството обсъжда новите шофьори да нямат право да управляват мощни автомобили през първите две години след получаване на книжка. Сред останалите идеи са шофиране с опитен придружител и задължителни упражнения на специализирани полигони, като транспортното министерство планира поне шест такива съоръжения. Мерките се обсъждат заради високия риск при младите водачи – близо половината от техните катастрофи през миналата година са били самостоятелни произшествия.
Мащабен технически проблем засегна Revolut и остави хиляди потребители с затруднения при картови плащания, преводи, тегления от банкомати и достъп до обслужване на клиенти. Компанията заяви, че средствата и личните данни остават защитени. Сривът има особено значение и за България, където дигиталната банка вече обслужва над 1.3 млн. души. Сигнали за проблеми са подадени и от български клиенти, което показва зависимостта от изцяло дигитални финансови услуги.
Комисията за защита на потребителите е установила надценки над 100% при основни хранителни продукти като масло, мляко и сирене. При отделни стоки те достигат 135%, а регулаторът вече е започнал 11 производства за необосновано увеличение на цените. КЗП, НАП и БАБХ започват и проверки в складовете на големите вериги, които ще обхванат цените, произхода, качеството, движението на стоките и евентуални нелоялни търговски практики.
„София Мед“ планира нов завод за рециклиране на мед в столицата. Проектът е сред 77 инвестиции, избрани от Европейската комисия за подкрепа чрез Фонда за иновации. Предвижда се съоръжението да превръща нискокачествен меден скрап в мед с чистота над 99.9%, като за десет години може да бъдат спестени около 1.16 млн. тона въглеродни емисии. Размерът на инвестицията и европейското финансиране предстои да бъдат договорени.
Мита, санкции, протекционизъм и технологична конкуренция все по-силно пренареждат световната търговия и веригите за доставки. За българските компании това означава нов натиск върху разходите, по-голям риск при контрагентите и необходимост от по-внимателно управление на международните пазари. Геополитическите конфликти вече се отразяват директно върху платежоспособността, логистиката и достъпа до суровини, превръщайки управлението на риска в ключова част от бизнес стратегията.
Българският бизнес все по-силно разчита на хора от трети държави заради демографския спад и недостига на кадри. До края на август са сключени над 50 хил. трудови договора с чужденци, а до 25 септември достъп до пазара на труда са получили близо 44 500 граждани извън ЕС. Най-много работници идват от Узбекистан, Непал и Киргизстан. Паралелно навлизането на AI се очаква да промени структурата на заетостта и необходимите умения.
Два участъка от стратегическия път Видин – Ботевград може да бъдат завършени през 2027 г., ако бъдат решени проблемите с устройствените планове и проектната документация. При други близо 41 км между Ружинци и Монтана държавата още договаря цените и условията със строителите. Изпълнителите са поели ангажимент трасетата да бъдат завършени до две години и половина след връщането им на строителните площадки.
Агенцията по заетостта отвори приема по мярката „Избирам България“, която предлага финансова подкрепа за хора, готови да се преместят от по-голямо в по-малко населено място. Около 1000 души ще могат да се възползват от стимули, свързани с преместването, жилищните разходи и започването на работа. Програмата е опит да се насочи работна сила към региони с демографски проблеми и недостиг на хора и едновременно да се насърчи по-балансираното регионално развитие.
До края на 2027 г. се очаква да бъде избрано окончателното трасе на скоростния път между Монтана и София с тунел под прохода Петрохан и да бъде изготвен идеен проект. Държавата ще продължи да търси и възможности мащабната инвестиция да бъде реализирана чрез публично-частно партньорство. Проектът е важен за връзката между Северозападна България и столицата, но подготовката му остава на сравнително ранен етап.
Иван Николов поема поста заместник-кмет на София по „Транспорт и градска мобилност“. Назначението идва по-малко от три седмици след освобождаването на Виктор Чаушев, като през преходния период ресорът беше поет лично от кмета Васил Терзиев. Новият заместник-кмет влиза в едно от най-натоварените направления в общината – с множество инфраструктурни проекти, проблеми с трафика и необходимост от модернизация на обществения транспорт.
Българска компания от енергийния сектор планира да набере около 3 млн. евро през капиталовия пазар като първа стъпка към бъдещ проект за дейта център. Инициативата е част от програма на Българската фондова борса и Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, която подпомага бизнеса при излизане на борсата. Проектът показва и засилващия се интерес към инфраструктура за обработка на данни на фона на бума при изкуствения интелект.
Предложеният нов режим за обявяване на инфраструктурни обекти без необходимите строителни книжа за „търпими“ срещна сериозна съпротива от професионалните организации. Критиците предупреждават, че промените могат да се превърнат в своеобразна амнистия за незаконно строителство, включително при публични възложители, и да разширят изключенията и към частни обекти. Основните притеснения са свързани с гаранциите за законност, безопасност и опазване на околната среда.
Първият летен туристически сезон след въвеждането на еврото е бил добър, но не изключителен. Слабият юни, инфлацията и по-кратките престои са натежали върху резултатите, докато успешните хотели са компенсирали чрез по-добър маркетинг и съотношение цена–качество. Има лек спад при чуждестранните туристи, но силен ръст на гости от Унгария и Израел. Браншът остава под натиск от по-високите разходи, недостига на кадри и необходимостта цените да бъдат подкрепени с по-добро качество.
Източник: Economic.bg
