Членството в еврозоната засилва привлекателността на България за чуждестранните инвеститори и носи осезаеми икономически предимства, далеч отвъд символиката. Около това се обединиха участниците в панела „Първата година на еврото в България: първоначални въздействия и бъдещи перспективи“ на Софийския икономически форум, който се провежда днес в столицата.
Посланикът на Федерална република Германия, Н. Пр. Ирене Мария Планк, определи приемането на еврото като ключов момент за страната.
Това е много повече от техническа стъпка“, каза Планк. По думите ѝ, вече много неща се извършват с по-голяма лекота, включително в банковия сектор, но основната ценност на еврото е символична, „че всички сме заедно“.
Според нея, еврото „не е просто валута, а знак за принадлежност“ и носи ползи особено за по-малките икономики.
Определено е по-добре да си в еврозоната, особено за икономика, която не е толкова голяма. Членството в еврозоната е много голяма застрахователна полица“, изтъкна тя.
Сред изброените предимства тя изтъкна отпадането на транзакционните такси, по-големите инвестиционни потоци, премахването на различни пречки пред бизнеса, както и по-ниските разходи за заеми.
Част от панела трябваше да бъде и заместник-министърът на финансите, Методи Методиев, но той така и не се появи.
Освободена ликвидност за банките
От своя страна Панос Мавридис, председател на Гръцкия бизнес съвет в България и главен оперативен директор на „Юробанк България“ (Пощенска банка), припомни ролята на еврото за Гърция. „Еврото беше крайъгълният камък. Ако го нямаше, Гърция нямаше да е там, където е днес“, каза той.
И напомни за плавния преход към новата валута в България.
Преди десет месеца банките в България направиха нещо безпрецедентно – сменихме валутата, сметките и плащанията, а на следващия ден хората се върнаха на работа нормално. Изминаха десет месеца и никой дори не си спомня огромното усилие, което беше положено“, заяви той.
Мавридис акцентира върху намаления риск за страната. По думите му, рискът, който другите държави са виждали в България, е много по-малък сега, когато левът го няма, а това е облекчение за всички потенциални инвеститори.
Отделно, преминаването към еврото влияе върху ликвидността. Преди еврото Българската народна банка (БНБ) е изисквала минимални резерви от 12%, а еврозоната сега изисква 1%, т.е. това освободи няколко милиарда евро, стояли като резерв в банките. По думите му, тези средства вече могат да финансират проекти.
Как България да привлече още чужди инвеститори
Сред едно от големите очаквания от членството на България в еврозоната бе привличането на чуждестранни инвестиции. Официалните данни на Българска народна банка (БНБ) сочат, че по-голямата част от чуждестранните инвестиции у нас са всъщност реинвестирана печалба, т.е. вложенията на компаниите, направени за сметка на спечеленото от бизнеса им в страната.
Мавридис подчерта, че тази освободена ликвидност може да се използва.
За да използваме тази ликвидност за растеж, трябва да създадем поредица от големи и важни за страната проекти – като инфраструктурата“, подчерта той.
Планк допълни, че голяма част от мерките не са пряко свързани с еврото, а зависят от правителството. „Да се намалят пречките, да има добре функционираща и бърза съдебна система“, както и обслужване на „едно гише“ чрез инвестиционната агенция, каза тя.
И обърна внимание на един често пренебрегван факт – над 85% от чуждестранния капитал, който влиза в страната, идва от компании, които вече работят тук и реинвестират печалбите си. Затова, по думите ѝ, е ключово да се създава добра среда за вече присъстващите инвеститори, а не само да се разчита на нови проекти „на зелено“.
Източник: Economic.bg
