В България има широк обхват на задължителните имунизации сред подрастващите, но паралелна с това и значителни колебания по отношение на ваксинацията срещу HPV.
Две паралелни проучвания, възложени от СЗО в България, установяват широко разпространена задължителна имунизация сред подрастващите, но значително колебание по отношение на ваксинацията срещу HPV, което очертава възможности за по-ясни препоръки, напомняния и проследяване.
Според данните 9 от 10 родители и настойници в национално проучване (88,4% от 1000 респонденти) съобщават, че децата им са получили всички задължителни ваксини, предвидени за възрастта им.
Още: Противогрипните ваксини все още ги няма: Лекар предлага как да започнат да стигат, за да няма недостиг
Друго проучване за нагласите към ваксината срещу човешкия папиломен вирус (HPV) сред 156 родители и настойници обаче отчита, че според съобщеното от тях ваксинацията е завършена при едва 13,8% от момичетата на възраст от 10 до 18 години и при 8,6% от момчетата на възраст от 10 до 14 години.
Съответно 50,5% и 59,3% от отговорите са, че решение все още не е взето, а 17,4% и 22,2% – че е взето решение да не се поставя ваксината. Данните отразяват отговорите на анкетираните родители, а не националния обхват на ваксинацията срещу HPV.
Сред 373 анкетирани общопрактикуващи лекари (ОПЛ), 98% подкрепят изцяло задължителните имунизации, а 54% съобщават, че в практиките им има деца с неприложени дози от задължителните ваксини. Последният показател се отнася до практики с установени пропуски, а не до дела на засегнатите деца. Сред посочените причини за отлагане на имунизацията са медицински причини, колебание, отказ и мобилност на семействата, включително престой в чужбина.
Източник: Getty Images
Взимането на решение
Още: „Кате, иди си, не ставаш за тази работа“: Синдикат поиска оставката на здравния министър заради кризата с ваксините
Сред родителите 38,3% не са запознати с имунизационния календар, а 81,8% ценят редовните покани и напомняния. Изследователите препоръчват активно проследяване на пропуснатите дози и подкрепа за наваксването им.
Водещият източник на информация за HPV са общопрактикуващите лекари и педиатрите. Сред анкетираните родители, отговорили на въпроса за ролята на лекаря им, 61,3% съобщават, че са получили препоръка от него, а 37,4% – че не са получавали информация. Докладът установява и неравномерна задълбоченост при консултациите. След представяне на основна информация за националната програма 59% искат повече информация за безопасността на ваксината.
„Изследването показва, че родителите се доверяват на лекарите си и ценят високо, когато с тях се общува ясно и съпричастно, така че всяко семейство да се чувства информирано, изслушано и уверено в избора си“, казва Нела Вампорова, ръководител на СЗО в България.
Изследователите препоръчват рутинен преглед на имунизационния статус, напомняния, проследяване след пропуснати дози и практични инструменти за консултиране. Те призовават за ясно обяснение на ваксинацията срещу HPV като превенция на рака при момичетата и момчетата и за съгласувана работа между първичната медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, училищата и здравните медиатори, работещи с общности в неравностойно положение.
Още: Недостиг на ваксини: Проблеми преди началото на грипния сезон
„Важно е да разбираме как родителите вземат решения както за задължителните, така и за препоръчителните имунизации — какво ги убеждава, какво ги тревожи и от каква подкрепа се нуждаят. Това е особено важно за ваксинацията срещу HPV, за която проучванията показват значителни колебания. Тези данни дават основа за обсъждане на следващите стъпки, така че повече семейства да могат да направят информиран избор“, казват от министерството на здравеопазването.
Регионалният офис на Световната здравна организация за Европа (СЗО/Европа) и офисът на СЗО в България са възложили изследването, координирано от Глобал Метрикс, по искане на Министерството на здравеопазването, с финансиране и подкрепа от Европейския съюз по програма EU4Health. Изследването е проведено в периода декември 2025 г. – юни 2026 г. Анкетите са съчетани с интервюта и дискусии за знанията, практическите и социалните условия и мотивацията. По-широкото проучване е национално представително; по-малкото проучване за HPV използва квоти по регион и населено място. Резултатите се основават на самоотчет, не установяват тенденции или причинно-следствени връзки и не изследват интервенции. Качествените данни не позволяват оценка на разпространението. Констатациите от двете изследвания са представени в интегрирано обобщение, а пълните доклади ще бъдат публикувани през 2027 г.
Източник: Актуално
