Хиляди домакинства от месеци са без парно и топла вода в източните софийски квартали, авариите са непрекъснати, всяко лято „Топлофикация-София“ прави профилактика. Кризата с парното отново извади на повърхността неудобния въпрос може ли изобщо общинското дружество да работи ефективно или е обречено на вечни аварии и финансов колапс. В 21 век София все още е заложник на 40-годишни тръби и огромни финансови задължения на дружеството.
ОЩЕ: Парното в София „цъфти“: И Мъск няма да се справи с „Топлофикация“ сега според общински съветник от ГЕРБ
Проверка на европейската практика показва, че почти всеки голям град с мащабна мрежа за централно отопление е минал през подобна криза. Разликата е, че водещите европейски столици отдавна са направили своите генерални реформи, докато София продължава да прилага аварийни кърпежи.
Как Европа си реши проблемите?
През първото десетилетие на 21 век Виена е изправена пред сходно предизвикателство с остаряваща мрежа, изградена през шейсетте години, високи оперативни загуби и нарастващи сметки за потребителите. Австрийската столица обаче не избра палиативни мерки, а прилага генерални мерки. Градът изважда топлофикацията си от нейното примитивно съществуване и я обединява в голям енергиен холдинг, интегриран в общинската структура.
Wien Energie е част от мощен общински холдинг, който притежава и управлява също градския транспорт, електрическата мрежа, газоснабдяването и управлението на отпадъците. Печалбите от печелившите сектори – като електроенергията. помагат за балансиране и инвестиции в мрежата и тръбите.
Между 2006 и 2010 година цели квартали във Виена са блокирани от ремонти. Старите стоманени тръби са изцяло подменени с предварително изолирани трасета, оборудвани с дигитални сензори за ранно откриване на течове.
Нещо повече, Виена свърза топлофикацията със завода за болкук на града, като известната централа „Шпителау“ в самия център изгаря битовите отпадъци с висока степен на филтрация и захранва с евтина топлина десетки хиляди домове.
ОЩЕ: „Топлофикация“ закъса: Цветомир Петров обвини КЕВР, а „Спаси София“ иска одит
За разлика от Австрия, където общината запази пълната си собственост, други държави в Европа са решили проблема по различен начин.
Полската столица Варшава притежава най-голямата мрежа за централно отопление в Европейския съюз и през 2011 г. продава оперативното управление на общинското дружество на международен енергиен гигант. Частният инвеститор инжектира стотици милиони евро в пълна дигитализация и подмяна на магистралните топлопроводи с минимални загуби.
На другия полюс е Букурещ, който представлява класически пример за това какво се случва, когато политиците отказват да вземат навременни решения. Поради десетилетия на трупани дългове и липса на инвестиции, румънската столица губи огромна част от топлата вода още по трасето под земята, а всяка зима хиляди апартаменти остават без парно със седмици, което напълно повтаря сценария в София.
Дания има една от най-развитите системи за централно отопление в света – над 65% от всички жилища в страната са на централно парно. Операторите на централно отопление по закон работят на принципа „закриване на разходите“ (cost-coverage principle). Тяхната цел не е генериране на дивиденти за акционери или община, а осигуряване на възможно най-ниска цена за потребителя при задължително заделяне на фондове за поддръжка.
ОЩЕ: ГЕРБ подкрепи идеята на Васил Терзиев за концесия на „Топлофикация“
В Копенхаген известната централа CopenHill, върху чийто покрив има ски писта. трансформира отпадъците на града в ток и парно за над 150 000 домове.
Германия премина през различен експеримент. Много германски градове, като Берлин и Хамбург, продават или дават на концесия енергийните и топлофикационните си мрежи на големи частни концерни – Vattenfall и E.ON. След години на високи цени, недостатъчни инвестиции в мрежата и недоволство от страна на гражданите, Берлин и Хамбург гласуват на референдуми и откупуват обратно топлофикационните си дружества. Днес те се управляват отново от общините, но под строго обществено наблюдение и с модерни мениджмънт практики.
Какво липсва на София?
И докато европейските дружества инвестират ежегодно в мрежата и алтернативни горива, София остава почти 100% зависима от скъпия природен газ и разчита на аварийни кърпежи, а отстраняването на една авария води до появата на нова само на метри от нея.
ОЩЕ: Терзиев посочи изхода за „Топлофикация-София“
София с години забави изграждането на инсинератор – завод за оползотворяване на отпадъците и превръщането в RDF гориво, който да произвежда евтина топлинна енергия за „Топлофикация“ и да намали зависимостта от скъпия руски или друг природен газ.
Примерите от другите европейски държави показват и че няма безболезнен начин за решаване на проблема. Какъв път ще избере София зависи само и единствено от Столични общински съвет (СОС), който е принципал на „Топлофикация-София“. Изисква се категорична политическа воля за пълна реформа и подмяна на магистралните тръби. И докато този избор продължава да се отлага, софиянци ще седят на студено и ще плащат солени сметки за инфраструктура от миналия век.
Източник: Актуално
