„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Когато Михаил Желев застава на старта на европейския финал в Атина през 1969 година, едва ли предполага колко дълъг живот ще има резултатът му. Предстоят малко повече от осем минути бягане, които ще му донесат златен медал и национален рекорд в леката атлетика. Титлата ще остане завинаги негова. А рекордът ще чака следващия българин близо 45 години.
От Сливен до олимпийския финал
Роден на 15 юли 1943 година в Сливен, Желев постепенно намира своето място в една от най-тежките бегови дисциплини. На 3000 метра с препятствия издръжливостта и скоростта трябва да вървят заедно с умението да преодоляваш сухи и водни препятствия, докато умората се натрупва с всяка обиколка.
Пътят му към голямата титла минава и през разочарования. На Европейското първенство в Будапеща през 1966 година той не успява да стигне до финала. Под ръководството на треньора Илия Попов обаче напредва, подобрява националния рекорд и се утвърждава сред силните европейски състезатели.
През 1968 година вече е шести на Олимпийските игри в Мексико. Следващата голяма крачка идва само година по-късно.
Последната права, която донесе европейското злато
На 20 септември 1969 година Желев излиза за европейския финал в Атина. Сред основните му съперници са съветските бегачи Александър Морозов и Владас Дудинас, пристигнали на шампионата с изключително силни резултати. В решителните метри именно те са пред българина. Желев обаче е запазил сили за финалното ускорение. На последната права изпреварва и двамата и пресича пръв с 8:25,02 минути.
България има европейски шампион на 3000 метра с препятствия. Другият български представител, Георги Тихов, завършва четвърти и допълва силното представяне на страната ни. Три години след отпадането в Будапеща Желев вече е на най-високото стъпало на европейския подиум.
Спортист №1 на България и най-добър бегач в Европа
Успехът в Атина превръща 1969-а в годината на Михаил Желев. Той е избран за Спортист №1 на България и получава отличието „Златен шпайк“ за най-добър бегач в Европа. След европейското злато продължава да печели. През 1970 година става шампион на Универсиадата в Торино, а през 1972-ра участва на втората си олимпиада, този път в Мюнхен.
Рекордът, който остана за няколко поколения
Рекордът на Желев се задържа за няколко поколения напред. Едва през юни 2014 година Митко Ценов пробягва дистанцията за 8:20,87 минути в испанския град Уелва. Националният рекорд от европейския финал е подобрен след 44 години, 8 месеца и 23 дни. Към онзи момент това е най-старият български рекорд в официална лекоатлетическа дисциплина.
Михаил Желев си отива на 5 януари 2021 година, на 77-годишна възраст. Родният Сливен запазва името му в спортния си живот. През 2023 година закритата лекоатлетическа писта в града е кръстена на него, а през 2025-а общинският съвет решава и улица да носи името му. И до днес Желев остава в историята като един от най-великите атлети на България за всички времена.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „По следите на забравените“: От върха на футбола до психиатрията: Драмата на шампиона, който загуби себе си
Източник: Актуално
