„ВАР-ът на Actualno“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Българският спорт ще разполага с рекорден бюджет от над 107 милиона евро през 2027 година, ако предложените от правителството средства бъдат одобрени. Министър Енчо Керязов с основание отчете увеличението от 19,3% като положителна новина. Зад тези числа обаче се крие и един стар проблем, който нито рекордният бюджет, нито поредните обещания изглежда ще решат. България продължава да изгражда спорта си наобратно, поставяйки елитните постижения пред основата, от която те трябва да произлизат.
Повече пари, но отново основно за върха на пирамидата
Допълнителните над 17 милиона евро за Министерството на младежта и спорта безспорно са стъпка в правилната посока. Българските федерации, клубове, треньори и състезатели от години работят с ограничени ресурси и всяко увеличение на финансирането е добре дошло. Въпросът обаче е не само колко пари отделя държавата, а и как ги разпределя.
За спорта за високи постижения през 2027 година са предвидени 69,82 милиона евро, или над 65% от целия бюджет на министерството. За спорта за учащи и спорта в свободното време средствата са 20,46 милиона евро, или около 19%. Разликата е повече от три пъти. Още по-показателно е, че докато финансирането на високите постижения се увеличава с 19,5%, това за спорта за учащи и свободното време нараства само с 9%. Така дисбалансът между двете направления дори се задълбочава.
Разбира се, част от средствата за високи постижения достигат и до клубове, които работят с деца. Обявеното увеличение от 30% за спортните клубове също заслужава положителна оценка. Но общата структура показва, че държавата продължава да поставя далеч по-силен финансов акцент върху състезателните резултати, отколкото върху широкото участие в спорта.
Искаме олимпийски шампиони, но не създаваме достатъчно спортуващи деца
Пирамидата на спорта има проста логика. В основата ѝ трябва да бъдат хилядите деца, които ежедневно влизат в спортните зали, плувните басейни, стадионите и парковете. Една част от тях постепенно ще развият качества и желание да се занимават по-сериозно със спорт. Още по-малка част ще достигнат национално и международно ниво, а единици ще се превърнат в олимпийски медалисти.
Тази система може да работи устойчиво само когато основата е достатъчно широка. Колкото повече хора спортуват, толкова по-голяма е вероятността да бъдат открити таланти, да се развие конкуренция и да се появят състезатели от световна класа. В България обаче сякаш се опитваме да прескочим няколко етапа. Искаме олимпийски шампиони, без да сме осигурили условия достатъчно деца да спортуват.
И тук дори не става дума само за олимпийските медали. Масовият спорт има далеч по-голяма обществена функция от това да произвежда бъдещи шампиони. Той подобрява физическото и психическото здраве, изгражда навици, създава социални контакти и възпитава дисциплина. Това са ползи за цялото общество, а не само за няколкостотин елитни състезатели.
Норвегия показва как се гради спортна нация отдолу нагоре
Достатъчно е да погледнем към Норвегия, която от десетилетия е сред най-успешните държави в спорта. С население от около 5,6 милиона души скандинавската страна редовно се конкурира със значително по-големи нации. Норвежкият модел обаче не започва от олимпийските шампиони. Той започва от местните спортни клубове, достъпната инфраструктура и възможността децата да изпробват различни спортове, преди да изберат дали искат да се развиват професионално.
Норвежката спортна организация обединява близо 9000 клуба и около 1,9 милиона клубни членства. Основната цел в детска възраст не е ранната селекция на бъдещи шампиони, а максимално много деца да изпитат удоволствието от спорта и да продължат да го практикуват. Тази философия се вижда и във финансирането. През 2026 година Норвегия разпределя над 4,1 милиарда крони от приходите на държавния хазартен оператор за спортни цели, като над половината от сумата е насочена към спортната инфраструктура.
Разбира се, Норвегия е далеч по-богата държава и поддържа силна система за елитна подготовка. България не може механично да копира нейния модел. Но може да възприеме основния принцип: спортът първо трябва да бъде достъпен за обществото, а не да бъде възприеман единствено като инструмент за печелене на медали.

Изоставането на България не е само в олимпийската класация
Последните европейски данни са красноречиви. Според публикувана през 2026 година европейска статистика във Финландия 71% от възрастните спортуват почти всеки ден или няколко пъти седмично. В Нидерландия този дял достига 60%. В България редовно спортуващите са под 25%.
Още по-притеснителни са данните на Евростат за физическата активност на младите хора. През 2025 година 28,4% от българите на възраст между 16 и 29 години не са практикували физическа активност извън работа при средно 16,3% за Европейския съюз. Това е истинският проблем на българския спорт. Не че нямаме достатъчно олимпийски медали, а че огромна част от обществото ни продължава да живее без системна физическа активност.
В същото време България е сред държавите със сравнително високи премии за олимпийски отличия. За златен медал са предвидени 250 000 лева, докато някои развити спортни нации изобщо не изплащат директни държавни награди. Това не означава, че шампионите ни не заслужават възнагражденията си. Напротив. Но логиката е показателна: готови сме да платим щедро за постигнатия успех, без да инвестираме достатъчно в условията, които създават бъдещите шампиони.

Истинският успех няма да се измерва с рекордните 107 милиона евро
Енчо Керязов заслужава признание за осигуреното увеличение на бюджета. Но пред него стои много по-голяма задача от намирането на допълнителни средства за следващата година. България се нуждае от дългосрочна промяна във философията си за развитие на спорта. От ясни цели за увеличаване на физически активното население, повече деца в спортните клубове, достъпни съоръжения и стабилна подкрепа за треньорите, които работят с подрастващите.
Това не трябва да става за сметка на елитните състезатели. Напротив, добре функциониращият масов спорт е най-силната дългосрочна инвестиция в бъдещия елит. Истинската промяна ще настъпи, когато държавата започне да измерва успехите си не само с броя медали, а и с броя деца, които спортуват редовно.
Иначе можем да увеличаваме бюджета всяка година и пак да продължаваме да строим спортната пирамида от върха към основата. А една пирамида, поставена наобратно, трудно може да остане стабилна.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от „ВАР-ът на Actualno“: Съдиите грешат, БФС признава: Кой обаче носи отговорност?
Източник: Актуално

