Председателят на Федералния резерв Джеръм Пауъл заяви, че значителните промени на политиката, включително за митата, са нещо невиждано в модерната история, което вкарва банката в неизследвани води. „Това са много фундаментални политически промени“ и „няма съвременен опит за справяне с тях“, посочи Пауъл в изявлението си по време на събитие в Икономическия клуб на Чикаго на 16 април.
Банкерът допълни, че „нивото на увеличение на обявените досега митнически ставки е значително по-голямо от предвижданията“ и че обвиващата ги несигурност може да нанесе трайни икономически поражения. Според Пауъл, тази търговска политика води стопанството на Съединените щати към по-слаб растеж, по-висока безработица и по-бърз инфлационен подем. Тази съвкупност от фактори създава ситуация, с която Федералният резерв не се е сблъсквал от половин столетие. И вкарва в противоречие основните задачи, включени в мандата на институцията – да поддържа ценова стабилност и пълна заетост.
Щатските борсови индекси тръгнаха надолу по време на речта на Пауъл, приключвайки на загуба търговската си сесия на 16 април. Елитният DJIA олекна с почти 700 пункта (1.73%), базовият S&P 500 падна с 2.24%, а високотехнологичният NASDAQ Composite загуби 3.07% от пазарната си оценка.
Шефът на щатската централна банка смята, че най-подходящото поведение в момента е да изчака докато икономическите данни покажат ясно как стопанството на страната отговаря на политиките на Белия дом.
Мнозинството икономисти са на мнение, че е въпрос на време митата на Тръмп да напомпат инфлация, да повишат безработицата и да отслабят икономическия растеж, особено ако влязат в сила реципрочните митнически ставки.
Дейвид Ръсел – ръководител на глобалната пазарна стратегия на TradeStation (компанията майка на онлайн брокерски фирми за ценни книжа и фючърсни контракти) – коментира изказването на Пауъл като „ясно предупреждение за стагфлация и декларация, че Федералният резерв няма да помогне на Белия дом с лихвени редукции“.
Основният въпрос е дали щатските централни банкери разполагат с подходящ инструментариум за решаване на предизвикателствата.
През 70-е и началото на 80-е години на миналия век икономиката на Съединените щати премина през периоди на висока безработица и двуцифрена инфлация – опасна комбинация, известна като „стагфлация“. Тогава, под ръководството на шефа на Федералния резерв Пол Волкър, банкерите решиха да преборят с приоритет инфлацията дори с цената на икономически жертви.
В момента американското стопанство изглежда върви в тази посока, според мнозинството анализатори, въпреки че не е ясно, че ще изпадне в ситуацията отпреди 50 години.През миналата седмица директорът на клона на Федералрния резерв Остан Гулсби коментира, че митата на Тръмп поставят централната банка на същата трудна писта на стагфлация когато „цените вървят нагоре, има загуба на работни места и растежът пада“ и „не съществува общ наръчник как централните банкери да отговорят на стагфлационен шок“.
Пауъл посочи на 16 април, че ако стагфлацията се превърне в реалност, той и колегите му ще преценят колко далеч е икономиката от дуалния мандат на Федералния резерв и вероятните времеви диапазони, в които тези отклонения да бъдат компенсирани. Няколко официални представители на щатската централна банка вече заявиха, че трябва да се следи приоритетно начина, по който хората възприемат цените.
Засега инфлацията е доста под върховата си стойност от юни 2022-а, но все пак малко над целевите 2% годишно на Федералния резерв. А мартенската безработица от 4.2% все още е ниска. Което означава, че институцията няма основания да възобнови цикъла от лихвени редукции. Данните за БВП през първото тримесечие ще излязат след две седмици, но Пауъл смята, че резултатитеу, които е видял предполагат, че растежът се е забавил в сравнение с миналогодишната солидна скорост.
Търговците пък не се отказват от залозите, че централните банкери ще понижат лихвените проценти с почти 1% до края на годината.
Източник: Banker.bg
