На фона на растящата нужда от безопасни пътища и по-ефективно управление на пътната инфраструктура, Народното събрание прие на първо четене в зала четири законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, внесени от различни политически групи и Министерския съвет. Сред ключовите промени са въвеждането на еднодневна винетка, автоматизирано споделяне на данни между тол системата, НАП и Агенция „Митници“, както и по-ясни правила за отговорността при щети, причинени от лошата инфраструктура.
При обсъждането на промените стана ясно, че между двете четения ще има преработки. Именно заради това Николай Нанков (ГЕРБ) поиска максимално удължен срок между тях – 28 дни.
Някои от текстовете вече бяха приети на първо четене в Регионална комисия. Единствено законопроектът на „Възраждане“ не бе одобрен, но мина в друга комисия – в тази за пряко участие на гражданите.
Припомняме, че отворен за промени по отношение на тол системата и пътната безопасност е и Законът за движение по пътищата. Няколко законопроекта бяха приети на първо четене в зала преди седмица.
Прочетете още
Какво се предвижда?
Българските шофьори са все по-близо до въвеждането на дългоочакваната еднодневна винетка – мярка, която цели да осигури по-голяма гъвкавост при ползването на пътната инфраструктура. Предложението идва от Министерския съвет като част от пакет законодателни промени, насочени към транспониране на ключови европейски директиви.
Законопроектът въвежда и нова терминология като „такса за ползване“ и „тол такса“, които включват не само преки разходи за поддържане на пътната мрежа, но и външни разходи – свързани със замърсяване на въздуха, шумово замърсяване и задръствания. Това представлява сериозна стъпка към по-екологично ориентирана транспортна политика. Конкретно, промените целят приравняване на българското законодателство с европейските изисквания, заложени в Директива (ЕС) 2022/362, която въвежда по-прецизен механизъм за таксуване на тежкотоварните превозни средства.
С новите текстове Министерският съвет изпълнява още едно важно задължение – въвежда регулации, свързани с оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и с улесняване на трансграничния обмен на информация при случаи на неплатени пътни такси. Това ще позволи по-ефективен контрол и взаимодействие между българските и чуждестранните контролни органи.
Сред основните цели на законопроекта е и задължителното диференциране на пътните такси според екологичните характеристики на превозните средства – изискване, което също произтича от европейските норми. Занапред таксите няма да се определят само от категорията и броя оси на автомобила, а ще се отчитат и други фактори, като технически допустимата максимална маса, екологичната категория по стандарт ЕВРО, нивата на въглероден диоксид.
Целта е онези, които замърсяват повече, да плащат повече. Така се стимулира преминаването към по-чист транспорт и устойчив модел на мобилност.
Законопроектът бе приет със 167 гласа „за“, 9 – „против“ и 11 въздържали се.
Централният елемент в предложените промени, внесени от Николай Нанков и група народни представители от ГЕРБ, е свързването на тол системата с Агенция „Митници“ – ход, който според вносителите има потенциала да затвори сериозни пробойни в контрола върху транзитния и международния трафик.
Планираното интегриране на системите ще даде възможност за по-добър мониторинг върху регистрираните преминавания на товарни превозни средства. Така, наред със снимковия материал от камерите и електронната система за събиране на такси, митническите органи ще разполагат с реална информация в почти реално време. Очакванията са, че това ще доведе до намаляване на нарушенията и опитите за заобикаляне на тол системата, особено от международни превозвачи.
По думите на Нанков в момента тол системата и институциите под шапката на МФ имат първична свързаност, но им трябва и вторична, за да могат двете приходни агенции – НАП и „Митници“ – да имат доказателствени материали при изпълнение на задълженията си.
Нанков още веднъж коментира, че има проблем с транзитно преминаващите тежкотоварни превозни средства „от съседни страни членки на Шенген.“ По думите му, те не заплащат пътни такси, но от изказването му не стана ясно дали вече са направени изчисления колко губи държавата от тази пробойна. Предвижда се с предложените текстове да се праща уведомително писмо до орган в съседна държава и нарушителя, за да се претендират въпросните задължения.
Законопроектът урежда и правната възможност тол операторите, включително частни доставчици на електронни услуги, да издават фактури на името на клиентите или от името на трети страни, например доставчици на бордови устройства. Така се цели опростяване на процеса по отчитане и събиране на такси, както и избягване на дублирани административни процедури.
Нанков и съвносителите акцентират и върху европейския контекст – предлаганите промени са част от усилията за прилагане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/520 относно оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване в ЕС. В допълнение, законопроектът създава възможност за фактуриране директно към чуждестранни доставчици чрез платформата EUEPIT, което ще улесни трансграничното прилагане на санкции.
Законопроектът бе приет със 166 гласа „за“, 20 – „против“, като въздържали се нямаше.
Основният фокус на предложението на Божидар Божанов и депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“ е върху това как се обработват, съхраняват и използват личните данни, събирани от тол системата, както и върху ясното дефиниране на отговорностите на институциите, които имат достъп до тях.
В мотивите към законопроекта Божанов посочва, че настоящата уредба на тол системата страда от неясноти относно това кой има достъп до видеозаписите от камерите, колко време се пазят събраните данни и дали те се използват само за целите на събиране на пътни такси.
Затова в предложенията се настоява за по-стриктно нормативно разграничаване на видовете данни, които се събират от автоматизираните устройства, както и за изрично регламентиране на сроковете за тяхното съхранение и унищожаване.
Законопроектът предвижда изграждане на правна рамка за достъпа до данните, в която да бъде ясно разписано кои институции могат да боравят с тях и в какви случаи. Това включва и задължение за публичност – гражданите трябва да имат възможност да получават информация за това какви данни се съхраняват за техния автомобил и дали те са били използвани извън първоначалната цел.
Промените бяха приети със 160 гласа „за“, 24 – „против“, а въздържали се нямаше.
Припомняме, че Божанов предлага и намаление на комисионите на националните доставчици в тол системата. Този законопроект трябваше да бъде обсъждан в Транспортна комисия в сряда, но заради разискванията по вота на недоверие към кабинета заседанието на комисията бе отменено.
Най-спорни са предложенията, внесени от Костадин Костадинов и група народни представители от „Възраждане“. Те не бяха подкрепени в Регионална комисия, но получиха зелена светлина в Комисията по пряко участие на гражданите.
Законопроектът цели въвеждане на по-голяма отговорност за собствениците и административните органи, които стопанисват пътищата. Според предложените текстове, ако дадена щета върху превозно средство е причинена от неизправна инфраструктура – например дупки, липса на сигнализация или неосветени участъци – потърпевшият да може да търси обезщетение, включително чрез регресни искове срещу отговорните длъжностни лица.
В мотивите си „Възраждане“ отбелязва, че именно лошата поддръжка на инфраструктурата е пряко свързана с редица пътнотранспортни произшествия, които нерядко завършват с тежки травми или загуба на човешки живот.
Съществен акцент в законопроекта е поставен върху необходимостта от задължително осветяване на определени участъци от пътната мрежа. Сред тях са кръстовища, пешеходни пътеки, транспортни възли и други рискови зони, където липсата на осветление често води до инциденти.
Законопроектът предвижда създаване на нова правна рамка, в която ще се регламентира кога и при какви условия трябва да бъде изграждано и поддържано осветление, какви технически изисквания трябва да бъдат спазени и как се контролира изпълнението на тези задължения.
Промените бяха подкрепени със 140 гласа „за“, 24 – „против“ и двама въздържали се.
Източник: Economic.bg
