Навършват се 74 години от подписването на договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, първообраза на Европейския съюз. Целта е била взаимозависимост по отношение на въглищата и стоманата, така че страните да не могат повече да мобилизират своите въоръжени сили, без останалите да знаят. Това облекчава напрежението след Втората световна война. Договорът е подписан в Париж на 18 април 1951 г. от лидерите на Белгия, Франция, Германия, Италия, Люксембург и Нидерландия. Срокът му е изтекъл на 23 юли 2002-а.
Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.
Европейската общност за въглища и стомана е предложена на 9 май 1950 г. от френския външен министър Робер Шуман, но идеята за интеграционния подход принадлежи на Жан Моне, известен неофункционалист. Договорът за организацията влиза в сила на 23 юли 1952 г. и е за срок от 50 години. По време на съществуването си ЕОВС успява да създаде общ пазар, но не успява да предотврати западането на въглищната и стоманената индустрия. Въпреки това, общността поставя основите на Европейския съюз.
Ръководна роля върху общия пазар за въглища и стомана има Върховния орган
на ЕОВС, предшественик на Европейската комисия. Той се е състол от 9 души, независими от националните правителства. Върховният орган е имал право да осъществява наблюдение над пазара, да предлага мерки за неговото по-добро функциониране, да налага данъци, от които да се издържа. Наред с това, той може да предоставя или блокира отдаване на заеми и да налага глоби при отказ на информация или при нелоялна конкуренция. Освен в поддържането на пазара в сектора, ЕОВС работи и в областта на социалната политика, научните и технологични изследвания и транспорта.
Съвет на министрите, Парламентарна асамблея и Съд
Други институции на ЕОВС са били Съвета на министрите, Парламентарната асамблея и Съдът. Съветът на министрите представлява националните правителства и има за задача приемането и прилагането на ниво национални правителства, политиките заложени в договора и предложенията на Върховния орган по тях. От 1967 г. той също става общ за Европейските общности (ЕОВС, Европейската икономическа общност и Европейската общност за атмомна енергия).
Асамблеята на ЕОВС е имала чисто консултативни функции. Първоначално е съставена от представители на националните законодателства. Макар да е предвидено по-рано, едва през 1979 г. са проведени първите преки избори за депутати в нея. С подписването на Римските договори през 1957 г., създаващи Европейската икономическа общност и Евратом, е подписан и портокол за сливане на Асамблеите и Съдилищата на Общностите в едно.
Задача на Съда е да осъществява мониторинг върху дейността на останалите органи.
Фонд за изследвания на въглища и стомана
Организацията Европейска общност за въглища и стомана престава да съществува от 2002 г. с изтичане на договора. Не всички дейности обаче са прекратени. Фондът за изследвания на въглища и стомана продължава своето съществуване, тъй като средствата за него са дошли от индустрията и не могат да бъдат върнати на членуващите държави. Фондът се издържа от инвестирания капитал в размер на 1.6 милиарда евро, които са дадени от европейските компании от въглищната и стоманената индустрии за обучение, изследвания и реструктуриране. Инвестицията осигурява средства от около 55-60 милиона евро на година. Средствата се разпределят от дирекция „Индустриални технологии“ на главна дирекция „Проучвания“, част от Европейската комисия. Разпределянето на средствата се ръководи от Комитет за въглища и стомана (COSCO), чиито членове са националните представители. По решение на съвета, годишните средства се разпределят по 27.2% за изследвания на въглища и 72.8% за изследвания на стомана.
Източник: Banker.bg
