Китай разтърси света през 2010 г., когато наложи ембарго върху износа на редкоземни метали за Япония. Въпреки че продължи само седем седмици, това ембарго промени коренно глобалната верига на доставки на тези стратегически суровини. А след края му Пекин предприе решителни действия за пълен контрол над индустрията.
Висши служители изкорениха корупцията, разбиха контрабандните мрежи и консолидираха целия сектор под държавен контрол. Мините бяха национализирани и обединени в единна държавна компания – China Rare Earth Group.
Редкоземните метали са ключов компонент за широк спектър от продукти – от смартфони и електрически автомобили до военна техника. Особено ценни са произведените от тях малки, но мощни магнити, които са 15 пъти по-силни от обикновените железни магнити и се използват в електродвигатели, роботи, вятърни турбини и ракети.
Япония и САЩ – двата най-големи клиента на Китай – реагираха различно на случващото се. Япония изготви и изпълни подробен план за намаляване на зависимостта си. Местните производители започнаха да поддържат двугодишни запаси от редкоземни елементи и потърсиха алтернативни източници.
С финансовата подкрепа на японското правителство конгломератът Sumitomo Group спомогна за развитието на австралийската минна компания Lynas, която днес доставя 60% от леките редкоземни елементи за Япония. Японските магнитни производители като Proterial, Shin-Etsu и TDK преместиха част от производството си в Китай и Виетнам, но запазиха значителен капацитет в родината си.
За разлика от Япония, САЩ направиха малко за справяне с проблема. 15 години по-късно страната все още е почти изцяло зависима от Китай за преработката на редкоземни метали, което оставя американските автомобилни, аерокосмически и отбранителни компании уязвими.
„Американските политици в продължение на 15 години направиха много малко за намаляване на риска от зависимост от Китай за редкоземни елементи“, коментира Мило Макбрайд, специалист от Фондация „Карнеги“, пред NYTimes.
Американската индустрия за редкоземни магнити започна обещаващо през 80-те години с подразделение на General Motors, но фабриките постепенно затвориха и производството се премести в Китай. Опит за възраждане бе направен след 2010 г., когато японската Hitachi Metals (сега Proterial) построи фабрика в Северна Каролина, но високите разходи я направиха неконкурентна и съоръжението затвори врати през 2020 г.
Днес единствената активна мина за редкоземни елементи в САЩ е в Mountain Pass, Калифорния. Нейният оператор, MP Materials, планира скоро да започне производство на магнити в Тексас, но дори при пълен капацитет, годишната продукция ще се равнява на еднодневното производство на Китай.
Междувременно китайският лидер Си Дзинпин открито заяви стратегическата цел на страната:
Трябва да засилим зависимостта на международните индустриални вериги на доставки от Китай, формирайки мощен капацитет за противодействие на умишлените прекъсвания на доставките от чужденци.“
Китай вече произвежда 90% от световните магнити и продължава да разширява производствените си мощности. В същото време отварянето на нова мина за редкоземни елементи в САЩ може да отнеме до 29 години поради строгите регулации, докато в Китай процесът е значително по-бърз.
Малко американски компании са готови да инвестират сериозно в този сектор заради риска клиентите да предпочетат по-евтините китайски продукти. „Американските компании се колебаят да направят решителната крачка“, обобщава Дейвид Сандалоу, който отговаряше за политиката за критични минерали в администрацията на Обама.
Източник: Economic.bg
