Първите слънчеви лъчи на деня се процеждат между дърветата и тръните на долината на река Уайт Умфолози в Южна Африка, разпръсквайки оранжева светлина върху пасищата, гъмжащи от новопристигнали диви животни. Седнал най-отпред на открита кола за сафари е полевият водач Едуан Балт, който чете „храстния вестник“ или по-точно – изучава свежите следи от животни на земята, търсейки тези на хищник, споделя репортер на BBC.
Балт шофира по някои от 600-километровите пътища в долината – много, от които, построени през последните години – минавайки покрай бома (заграждения) за карантинирани биволи и езерце, където хипопотами с гигантски челюсти се прозяват в сутрешния въздух.
Миризмата на див анасон се носи около превозното средство, докато то се насочва към дъното на долината, когато внезапно една лъвица се стрелва през златните пасища отляво от нас, проправяйки си път към паднало дърво и към трите малки лъвчета до него.
Това са първите лъвове, родени в тази част на провинция Квазулу-Натал от поне 150 години. Лъвовете, както повечето местни животни, са изчезнали от района през десетилетията след англо-зулуската война от 1879 г., след която Британската империя поема контрола над земите, превръщайки ги в земеделски.
Зулуските общности си възвърнали голяма част от земята след поземлените реформи, последвали падането на апартейда (бел. ред. – политика на разделяне на населението по расов признак в Южноафриканската република). Но след десетилетия незаконен лов, районът бил до голяма степен без диви животни.
Това се променя в началото на 2018 г., благодарение на иновативното сътрудничество между филантропични инвеститори, местни неправителствени организации и три тръста на зулуската общност, които наемат земи в опит да създадат един от най-амбициозните проекти за повторно озеленяване в Южна Африка от повече от десетилетие.
Резерватът Бананго Гейм с площ от 20 000 хектара е приветствал почти 4000 средни до големи животни, откакто процесът на преместване на дивеча – и възстановяване на ландшафта – започна сериозно преди пет години. Много, като лъвовете, са се размножили. И така, сега има около 5000 диви животни, които обикалят по земи, по които не са били виждани от над век.
Предисторията
Германските филантропи Барбара и Хелмут Вайсър инвестирали близо 1 млрд. ранда (42.5 млн. паунда), за да върнат животните в дивата природа. Те също финансирали туристическата инфраструктура, която трябва да поддържа бъдещите оперативни разходи на Бананго.
Не знам някой друг да прави нещо подобно“, казва ми Хелмут по време на вечеря в хижата Зулу Рок, една от четирите сафари хижи, разпръснати из парка.
77-годишният мъж – бивш изпълнителен директор в енергетиката и запален фотограф – посещава Южна Африка от 80-те години на миналия век. Когато се пенсионирал, той и съпругата му искали да намерят място за парк, който да повдигне общностите, като същевременно възстанови биоразнообразието. „Проблемът за нас е, че нямаше пазар за намиране на проекти“, спомня си той.
Бабананго е на юг от националния парк Крюгер в по-беден регион на Южна Африка, по-близо до Дърбан, отколкото до Йоханесбург, който исторически не е бил дестинация за сафари. Той се появи на радара на Хелмут само защото неправителствената организация Conservation Outcomes идентифицира общностен тръст, Emcakwini, който търси партньор за наем на своите необитаеми земи.
Така Хелмут посещава Бабананго през 2017 г., когато се влюбва в „дивата му топография, включително в осеяните с камъни хълмове“.
Не искахме да купуваме някъде, където има съществуващ проект, който е бил в земята. Когато стигнахме тук, открихме пейзаж, който беше изключително интересен“, казва инвеститорът.
През 2018 г. Ваисър подписват договор с тръста Emcakwini Community. Два по-малки съседни тръста, Esibongweni и Kwa Ngono, се включват съответно през 2019 г. и 2020 г.
Като цяло около три четвърти от резервата в момента се наемат от тези общности, които печелят такса за наем и споделят собствеността върху животните. Тръстовете на общността също ще получат 25% от печалбите на парка, когато проектът стане платежоспособен.
Голямо постижение
Бабананго се трансформира в резерват за „големите пет“ (големите пет включват лъв, леопард, носорог, слон и кафърски бивол) за рекордно кратко време, но процесът не бил без предизвикателства.
Първо, имало 2600 крави, 300 кози и 35 магарета, които тръстовете обещали да преместят, но това не се случило в продължение на повече от 3 години. След това, през 2022 г., най-накрая освободен от добитък, паркът целял да завърши своята 81-километрова ограда по периметъра, но постоянно бил въпрепятстван от животновъди и бракониери. По-голямата част от дивите животни пристигнали в края на 2022 г.
Беше много важно, превръщайки мястото в природен резерват, да имаме видове, които са ендемични за района“, обяснява Крис Галиърс, мениджър по консервация в Conservation Outcomes, който консултира проекта.
„Редица видове са били напълно изтрити от системата, други, като някои видове антилопи и глигани, все още бяха там в малък брой, но трябваше да ги допълним за генетични цели“, обясни мениджърът.
Няколко леопарда също бродели из земите. И все пак носорози, биволи и лъвове били върнати в този район между май 2022 г. и март 2023 г. Слоновете били последните от Голямата петица, пристигнали през юни 2023 г.
Това беше голямо постижение. То символизира, че всичко, което трябваше да направим, за да стигнем до този момент, беше направено правилно“, каза Галиърс.
В продължение на месеци обаче животните били държани в заграждения, за да се следи здравословното им състояние и да се ограничи разпространението на болести. Повечето идват от подобни местообитания, за да се гарантира, че ще се адаптират и климатизират възможно най-бързо.
Има и интензивен мониторинг, който следи запазването на баланса между хищник и плячка.
Усилията за обезсърчаване на бракониерството включват премахване на роговете на носорозите (процедура, която природозащитниците използват, за да увеличат степента на оцеляване на видовете).
Галиърс е първият, който признава, че паркът има и негативна страна.
През по-голямата част от последните 200 години хората се опитвали да се отърват от тези животни поради заплахата, която представляват. Днес отново стоят на прага им. Така че важно да се опитаме да проявим разбиране“, каза мениджърът на проекта.
Да научиш някого на риболов
В последния ден от пътуването отиваме отвъд оградите, покрай потъмнели полета, стъпкани от добитък, до село Дени Далтън. Тук се срещам с Тина Няти, управител на Африканската фондация за опазване на местообитанията (AHC) – регистрирана организация в обществена полза, която подкрепя Бабананго в работата му за развитие на общността.
Няти, родом от Квазулу-Натал, ми показва един от 17-те захранвани със слънчева енергия сондажи, които AHC е построил, за да доставя течаща вода на съседните общности.
Фондацията работи с общности в радиус от 10 км от линията на оградата на Бабананго по всичко – от природозащитно образование до земеделска подкрепа. Той също така провежда курсове за професионално обучение, включително класове по керамика и изработка на мъниста, така че хижите в Бабананго да могат да продават занаяти, които издигат местните занаятчии.
Става дума за това да научите някого да лови риба, а не просто да му дадете рибата“, казва Няти.
„Работата заедно означава, че разбираме и какви са техните предизвикателства и ги подкрепяме да стигнат до момент, в който вече не се нуждаят от нашата помощ“, добавя управителят.
Около 75% от персонала в Бабананго идва от околните общности и за мнозина това е първата им работа на заплата. Дуду Нгкобо, която работи като част от екипа за екологично възстановяване на парка, изпрати двете си дъщери в университет, което за Няти демонстрира вълнуващите ефекти от по-високоплатените възможности за работа.
Паркът наема местни служители за краткосрочни проекти, като рехабилитация на земя, което помага за изграждането на по-добро разбиране на потенциалната възвращаемост на резервата и дългосрочното му въздействие. Надеждата е, че Бабананго може да се превърне в един вид план за други защитени зони върху местни ландшафти.
Ако се направи по правилния начин, можем да имаме доста голяма полза за околната среда, но и за общностите около нея“, казва Няти.
Източник: Economic.bg
