Везната по време на преговорите за наемане на работници може значително да се наклони в полза на кандидатите. Причината е, че от следващото лято работодателите ще са длъжни да съобщават заплата или нейния диапазон преди интервюто. Освен това на тях ще им е забранено да задават въпроси за текущи или предишни възнаграждения, получавани от кандидата.
Това е заложено в текстовете на европейската Директива за равно заплащане на мъжете и жените чрез прозрачност на заплащането. В глава II, чл. 5 от текстовете ѝ е записано, че:
Кандидатите за работа имат право да получат от бъдещия работодател информация относно първоначалното заплащане или неговия диапазон, въз основа на обективни, неутрални по отношение на пола критерии, които да бъдат определени за съответната длъжност“.
Документът посочва още, че „тази информация се предоставя по такъв начин, че да се гарантират информирани и прозрачни преговори за заплащането, като например в публикувана обява за свободно работно място, преди интервюто за работа или по друг начин“.
Тук е важно да се уточни, че директивата не задължава работодателя да съобщава индивидуалния размер на заплатата, а само този на конкретните категории длъжности.
България вече проучва кои закони ще променя
Работата по европейския документ започна още преди пандемията. Основната идея бе да се преодолее разликата в заплащането не само между половете, но и при работа на една и съща длъжност. Освен това, по този начин служителите ще знаят на базата на какви критерии е определено тяхното възнаграждение.
Европейският парламент прие директивата окончателно през април 2023 г. През следващия месец тя бе публикувана в Официалния вестник на ЕС, което даде 3 години срок, изтичащ на 7 юни 2026 г., на държавите членки да транспонират новите разпоредби.
Социалното министерство е създало междуведомствена работна група, която до края на 2025 г. да каже кои закони да се променят“, съобщи Христина Христова, бивш социален министър, в ефира на Nova News.
Ще има ли ефект новата директива
Тази нова директива не носи ново съдържание и не решава никакви проблеми в обществените отношения в България“, казва тя.
Според нея в България „тези въпроси отдавна са решени“ през Конституцията, през Закона за защита от дискриминация и през Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.
Ние нямаме какво да променяме“, обобщи бившият социален министър.
Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), коментира, че директивата се опитва да наложи принципа равностойно възнаграждения за равностоен труд по неподходящ начин.
Вменява се огромна административна тежест, без да има проблем. Това може да доведе принципът да се спазва на хартия“, добави Иванов.
Той обясни, че директивата въвежда задължение за докладване от страна на работодателите, за анализ на възнагражденията, за назначаване на лице, което да следи за равнопоставеността и за защита на личните данни.
Според Иванов размерът на възнаграждението се определя от усилията, които полага работникът, уменията, които притежава, отговорността, с която е натоварен, както и условията на труд.
Източник: Economic.bg
