Жилищата в България са надценени спрямо своята фундаментална стойност, като нарастването на цените през последните години се дължи не само на икономически фактори, но и на силно изразени спекулативни очаквания. Това се посочва в пролетния макроикономически бюлетин на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория към УНСС, цитиран от БТА.
Според анализа, устойчивият ръст на цените би следвало да е около 5–6% годишно, докато реално отчитаният темп е над 18%. Експертите предупреждават, че пазарът се движи не само от търсене, но и от очаквания за бъдещо поскъпване – на фона на инфлацията, растящите строителни разходи и предстоящото влизане в еврозоната.
Изследването разглежда периода 2022–2024 г. като критичен етап в развитието на пазара. Този период съчетава възстановителни процеси след пандемията с глобални икономически сътресения – нарастваща инфлация, геополитическа нестабилност и промени в нагласите на потребителите. Тези фактори засилват интереса към недвижимите имоти като сравнително сигурен актив и катализират очаквания за нови ценови скокове.
Наблюдава се и изразена самостоятелна ценова динамика, която се движи не само от реалното търсене, а и от пазарна психология – очаквания за непрекъснато покачване на цените. Това подчертава спекулативния характер на част от търсенето, според анализа. Значителна роля играят и фактори като поскъпването на строителните материали, логистичните разходи и очакванията за присъединяването на България към еврозоната – всички те засилват усещането, че инвестицията в имот е защита от инфлацията.
Освен това, ръстът на цените е подкрепен и от повишена кредитна активност. Макар доходите да нарастват, анализаторите подчертават, че наблюдаваната „кредитна експанзия и променено банково поведение“ поставят допълнителни рискове пред дългосрочната устойчивост на пазара. По-лесният достъп до финансиране може да задържи изкуствено високо търсенето, но крие опасност от по-тежки корекции при промяна в икономическите условия.
В заключение, експертите на УНСС посочват, че дългосрочната достъпност на жилищата ще зависи от взаимодействието между ръста на доходите, еластичността на жилищното предлагане и намаляването на спекулативния натиск. Евентуален спад в вътрешната ликвидност, рязка промяна в потребителските очаквания или външен икономически шок биха могли да доведат до по-бърза и по-рязка ценова корекция, отколкото при плавна пазарна адаптация.
Източник: Economic.bg
