Изкуственият интелект е една от най-горещите теми в световен мащаб – не само от технологична гледна точка, но и от икономическа. По всичко личи, че сегашният бум на AI ще е в основата на Петата индустриална революция. На този фон се заговори за потенциала на България да привлече огромна и стратегическа инвестиция в AI гигафабрика.
Какво дава основания да се смята, че страната има реални шансове да се възползва от тази вълна и защо това би я поставило на челни позиции на световната икономическа сцена. Как навлизането на AI се отразява на пазара на труда и какви са ключовите умения в тази сфера, които бизнесът търси?
По темата разговаряме с Йордан Гинев, главен оперативен директор на DIGITALL Group и управляващ директор за България, и председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Г-н Гинев, какви заявки дава Европа по отношение на инвестициите в технологии и AI?
Европа дава заявки за огромни инвестиции в иновации, R&D, изкуствен интелект и технологии. Това е положително и показва осъзнаване на необходимостта. Въпреки това общият размер на тези инвестиции за целия Европейски съюз е приблизително колкото бюджетите на една-две големи технологични компании в Съединените щати. Така че, макар и добра първа стъпка, това няма да е достатъчно.
Ако това е първата стъпка, кои са втората и третата?
Трудно е да се каже кои точно ще бъдат следващите стъпки, но е ключово Европа да осъзнае, че живеем в технологична революция, движена основно от изкуствения интелект и високите технологии. Вече никой не го говори за IT бизнес или IT индустрия, а за една висока технология, която касае целия живот на хората и това изисква излизане от зоната на комфорт. Това изисква излизане от зоната на комфорт, много сериозни инвестиции, обучения и бързи действия, а не прекалено много регулации. Необходима е среда на предприемачество и иновативност.
В този ред на мисли, доколко са реални шансовете за привличане на гигафабрика за AI в България, за каквато идея се заговори наскоро?
Бих върнал въпроса назад. През последните години технологичната общност в България се трансформира и вече се говори, че страната се превръща от дестинация с евтина работна ръка в място със световно признато качество, доказана история и достатъчно квалифицирани хора. Успехите и възходът на индустрията през последните 15 години не са случайни. Вече не сме просто „IT бизнес“, а високотехнологичен сектор с висока добавена стойност – дори бизнесът с изнесените услуги, който също е с много висока добавена стойност. И той трябва да стане държавен приоритет и да се осъзнае, че целият този сектор може да бъде един от ключовите за развитието на икономиката в България. В момента има страхотни предпоставки това да се случи.
Какви са тези предпоставки?
Както всички видяха по време на встъпването в длъжност на президента Тръмп, всички технологични лидери бяха зад гърба му, което означава, че световната икономика в момента се движи от високотехнологичния бизнес. Защо? Защото там има най-много пари, там е най-бързото и бурно развитие. Там са очакванията за най-сериозен ръст на приходи и най-сериозна печалба и съответно всички инвестират в това. А навлизането на изкуствения интелект е лавинообразно. Ако 34% от компаниите са използвали AI през 2023 г., през миналата година говорим за 74%. И всичко това изисква много сериозно обезпечаване. Затова нуждата от AI гигафабрики е огромна, тъй като обучението на AI модели изисква огромни изчислителни мощности и енергия. Вече не става дума за дейта центрове, които консумират 15-20 мегавата енергия, а говорим за огромни фабрики, които консумират 1 гигават. Нуждата от подобни гигафабрики е огромна. В момента има такива в Щатите и основно в Китай. В Европа няма.
Бихте ли обяснили какво точно представлява гигафабриката за изкуствен интелект?
Гигафабриките за AI са огромни съоръжения, където се обучават AI модели. Това става чрез свързване на голям брой чипове или изчислителни компютри, на които се подават различни данни за обработка. Тези фабрики заемат големи площи (около 2000 кв.м.), съдържат стотици хиляди компютри и консумират огромно количество енергия (един гигават) и вода за охлаждане. Необходима е и много сериозна интернет свързаност. България има добра интернет свързаност, сравнително свободен енергиен капацитет, достатъчно воден ресурс за охлаждане и доказана репутация като технологична нация с добри специалисти по математика и информатика. Всичко това ни дава реален шанс да се възползваме от момента, особено като се има предвид, че Европа изостава в тази област.
Говорейки за охлаждането и необходимостта от воден ресурс, значи ли това, че такава инфраструктура ще трябва да се изгради до голям водоем, например по Черноморието?
Абсолютно да. Има няколко подходящи терена в България, включително и около морето. Не е задължително водата да е сладка, може да се използва и морска вода. Възможно е и около големи реки или дори близо до София, тъй като и там има достатъчно водни източници. Вода и ток имаме. Проблемът с питейната вода е заради загубите по преносната мрежа, но като цяло водният ни ресурс е добър. Така че горе-долу са ясни са местата, където подобно нещо може да бъде изградено.
Електроенергията е ключова и България е добре обезпечена. От друга страна, българската енергетика все още залага на въглища – може ли това да се окаже пречка на фона на зелените изисквания и ESG стандартите, на които компаниите трябва да отговарят?
Аз не съм енергиен експерт, но от гледна точка на човек от бизнеса, в момента световният проблем е свързан с нуждата от енергийно потребление, което е рязко нараснало и заради тези гигафабрики. Това допринесе чисто политически за леко забавяне на зелената сделка. В момента икономическият интерес е по-скоро да има енергия, отколкото от какъв източник е. Разбира се, би било чудесно, ако енергията е от възобновяеми източници, но в момента приоритетът е друг. Не смятам, че технологичните гиганти ще се интересуват толкова от произхода на енергията, стига да е налична.
Какви стъпки трябва да предприеме държавата, за да се задвижи тази визия?
Първата стъпка – осъзнаването на възможността – според мен вече е направена от управляващите през последните година-две. Следващата стъпка е ясен план и лидерство на инициативата. Най-важна ще бъде скоростта. Трябва да се избегне бавното съгласуване между различни институции. Необходимо е да се обяви държавен приоритет и да се отвори „зелена врата“ за бързо издаване на всички необходими разрешителни и изграждане на инфраструктура. Ако трябва да се изградят трасета за електроенергия, изграждат се трасета, ако трябва да се обособи площ, върху която да се строи, обособява се, ако трябва да се издадат разрешения за строеж, да се случват много по бързо. Министерството на иновациите би могло да бъде водещо в този процес, като му се гласува необходимото доверие. Темата трябва да бъде надпартийна и стратегическа, за да не стане обект на политически борби.
Прави ли нещо проактивно държавата за привличане на такива инвеститори?
Мисля, че в момента започва да се правят необходимите стъпки. Имаме еврокомисар, който се занимава с тази дейност. Трябва да бъдем много гласни и ясно да заявим готовността си. Това включва активно участие във външнополитически срещи, позициониране и участие в международни дискусии. Ако е необходимо, трябва да се провеждат проактивни срещи с потенциални инвеститори и да им се предлагат готови концепции. Има инициативи в тази посока и смятам, че има осъзнаване и движение в правилната посока.
Политическата нестабилност може ли да попречи?
Затова казвам, че тази кауза трябва да бъде надпартийна. Най-позитивното е, че според мен има осъзнаване сред ключовите играчи от всички политически партии, че това е важно за българската икономика. Ако това осъзнаване е налице, работата може да продължи независимо от политическата ситуация.
Без да навлизам твърде много в политическата тема, не мога да не Ви попитам какъв сигнал е това, че БРАИТ не бе допусната в тристранката?
Със сигурност не е административен проблем и не смятам, че е политически. По-скоро е сигнал от съществуващите браншови организации, че може би не са осъзнавали тази необходимост. Има осъзнаване от страна на технологичния бизнес и от страна на държавата, но останалата част от бизнеса тепърва трябва да го осъзнае и да го подкрепи като възможност, а не като заплаха. Това би означавало нови строителство, пътища, електричество и нови инвестиции. Трябва да се извърви път на осъзнаване от всички страни, защото това ще бъде ускорител за голяма част от българската икономика.
В този ред на мисли – какви са конкретните ползи за икономиката от такава инвестиция, каквато е една AI гигафабрика?
Отвъд самата инвестиция и работните места, основният принос ще бъде позиционирането на България като една от малкото държави с подобна инфраструктура. Приложението на изкуствения интелект е много по-важно за бизнеса. Той може да бъде ускорител на развитието в много сектори като земеделие, здравеопазване, финанси, енергетика, транспорт и производство. Да вземем за пример земеделието. Ако ние имаме собствена гигафабрика и можем под някаква форма да използваме част от нейния капацитет за разработване на иновации и за прилагане на всякакви нови модели, ние можем в някакъв момент чисто конкурентно да позиционираме сектора земеделие на друго ниво. А чисто репутационно, България ще бъде възприета като високотехнологична и иновативна държава, което ще привлече и други инвеститори в различни сфери.
Кои са другите държави в региона и Европа с добри предпоставки за привличане на подобна инвестиция?
Един от основните ни конкуренти е Франция, която има огромен енергиен потенциал и квалифицирана работна ръка, а и е в Западна Европа. Гърция също е конкурент, тъй като вече има технологични гиганти и големи дейта центрове, макар че има въпросителни около енергийните си ресурси. В момента се прави карта на потенциалните локации и България трябва да се стреми да заеме водеща позиция в тези класации. Конкуренцията в Европа не е толкова голяма и трябва да се възползваме от този шанс.
А кои са потенциалните инвеститори?
Първият потенциален инвеститор е Европейският съюз, който трябва да навакса спрямо САЩ и Китай. След това всички големи технологични гиганти като Microsoft, Google и Apple са потенциални клиенти и инвеститори.
Европейският съюз всъщност вече финансира AI фабрика в България…
При нея говорим за инвестиция в размер на 100 милиона, докато инвестицията в една гигафабрика е десетки пъти повече. Тоест това (б.а. – обявената AI фабрика на ЕС) би бил един добър малък тест. Чудесно е, че INSAIT и „София Тех Парк“ са спечелили възможността за подобна инвестиция, но това е, за което ние говорим, е наистина десетки и десетки пъти по-голямо.
Кои са недостатъците на страната, върху които трябва да се фокусират бизнесът и държавата?
Основният ни недостатък е скоростта на действие. През последните години сме пропускали подобни възможности заради политическа нестабилност, бавност и вътрешни противоречия. Последно това се случи покрай COVID, когато имаше огромна възможност да се правят всякакви видове иновации и инвестиции в държавата. Ние го проспахме този период, защото нямахме правителство три години. След това беше Планът за възстановяване, който отново проспахме и изпуснахме половината пари. Преди години имаше възможност да се отворят различни видове фабрики за производство на автомобили – и там не успяхме да го направим. Трябва да сме си научили грешката и да разберем, че скоростта е ключова. Според мен единствената причина, поради която може да не го направим е вътрешна – ако не се разберем или някой реши да си припише заслугите, ще пропуснем този шанс.
Какъв е времевият прозорец за една такава потенциална инвестиция, за да не я изпуснем?
Мисля, че до края на тази година трябва да сме готови с цялостна концепция, позициониране и първи разговори. Хоризонтът е много кратък. Решенията за локациите на тези гигафабрики ще бъдат взети до края на следващата година и трябва да сме изключително бързи, за да не пропуснем тази възможност. Нямаме 10 години.
Говорейки за скорост, AI навлиза с изключително бурни темпове. Как се отразява това на пазара на труда в България и по-конкретно върху членовете на AIBEST?
Към момента не смятам, че AI оказва огромно влияние върху пазара на труда. През последните 1-2 години се наблюдава успокояване на ръста на заетите лица. Нарастването на приходите в сектора е по-скоро едноцифрено. Но причините за това са по-скоро световното икономическо забавяне и глобалната политическа нестабилност, отколкото навлизането на AI. Компаниите инвестират в преквалификация на служители и се подготвят за бъдещето, но няма сериозно влияние върху броя на заетите хора. Може би в сферата на изнесените услуги част от хората, занимаващи се с рутинни дейности, се преквалифицират или пренасочват.
А какво се случва с кол центровете, които дълги години бяха на гребена на вълната по отношение на търсенето на кадри? Очаквате ли съкращения там?
Честно казано, не очаквам съкращения към момента. По-скоро се наблюдава преквалификация, тъй като тези центрове започнаха да изпълняват услуги с по-висока добавена стойност. Вече не е достатъчно само владеенето на език. Търсят се допълнителни умения и знания. Това предпазва тези центрове. Възможно е част от хората да се преквалифицират, но не смятам, че ще има сериозен отлив, ако компаниите инвестират в тази посока.
IT индустрията като цяло, но и конкретно тази на изнесените услуги, се трансформира през последните години в посока на дейности с по-висока добавена стойност. Как продължава да се развива този процес?
Този процес започна много отдавна и според мен върви в правилната посока. Финансовите показатели го показват – приходите нарастват, въпреки че броят на заетите не се увеличава толкова много. Това означава, че предлагаме услуги с по-висока добавена стойност и България се възприема като такава дестинация. Вече не сме известни само с евтина работна ръка. Въпреки това няма отлив на клиенти.
Но до каква степен страната продължава да е магнит за инвеститори – защото като цяло през последните години затихна?
Има какво да се желае. Затова е важно да използваме актуални теми като AI и иновации, за да се позиционираме и да привлечем отново инвеститори. През последните 1-2 години външните инвестиции рязко спаднаха заради световното икономическо забавяне и вътрешни фактори като политическа нестабилност и несигурност. Колкото по-стабилни и предвидими изглеждаме, толкова по-голям е шансът да възстановим инвестициите.
Бизнесът дълги години се насочваше към Китай, а в Европа, освен евтини дестинации като България в миналото, сега модерна е Индия. Какво се случва там?
Индия винаги е била актуална. По време на икономическа криза, дестинациите, които предлагат голям брой хора на конкурентни цени, стават най-привлекателни. Индия автоматично се появява на картата. В един момент тя премина през бурно развитие и повишаване на цените, което накара компаниите да се замислят дали да останат. Но кризата доведе до орязване на бюджетите, а дейността трябваше да продължи. Единственото място, където същата услуга може да се предостави на по-ниска цена, отново стана Индия. Новият тренд е, че все повече европейски компании разглеждат Източна Европа като регион с голям и дългосрочен потенциал. Тук говорим за истинско използване на свободната работна ръка, близостта, културната еднаквост и еднаквата часова зона. В дългосрочен план Източна Европа има потенциал да стане сърцето на европейската икономика.
В този контекст, какви са плановете за инвестиции на компаниите, включително и във вашата асоциация, за да останат конкурентоспособни в международен план?
Повечето компании инвестират в разработването на нови продукти, услуги и в преквалификация на кадрите. Най-важно е да имаме конкурентоспособни кадри, готови за технологичните нововъведения. Най-големите инвестиции са в тази посока. При забавен икономически растеж и намаляване на приходите тези инвестиции могат да бъдат орязани. Aко до момента бизнесът е инвестирал страшно много в обучаване на кадрите си, следващите 1-2 години може би няма да има този свободен потенциал и ресурс. Затова ние трябва като държава да направим необходимите инвестиции, за да можем да случим това адаптиране и догонване по отношение на образование, подготвеност, технически умения.
Темата за технологичните училища и дигитализацията на населението е изключително важна. България е на 29-то място по коефициент на дигитализация, което е тревожно. Бизнесът вероятно няма да успее самостоятелно да направи тази стъпка заради бързото навлизане на изкуствения интелект. Ако не инвестираме сега, ще изостанем. Също така, ученето през целия живот е ключово. В Европа 14% от населението участва в такива програми, а в България едва 2%. Има парадокс между многото високотехнологични компании и ядрото от специалисти в България и масовото население, което не е достатъчно технологично грамотно. Този дисбаланс трябва да изчезне. Не може само компаниите да инвестират в това, необходима е държавна политика.
А конкретно вашата компания DIGITALL Group какви инвестиции прави в посока изкуствен интелект и неговото внедряване?
За 2024 г. сме инвестирали 1 милион евро само в разработката на продукти, свързани с изкуствения интелект, и вече имаме два такива, които се използват от клиенти. Те са доволни, което ни помага да сме конкурентни и другите ни услуги също започват да генерират повече приходи. Започнахме още през 2023 г., защото видяхме тренда. Въпреки че не бяха най-добрите ни години, решихме да направим тази инвестиция, която сега се отплаща.
В момента е много модерно човек да има AI умения и много хора си приписват такива. Кои обаче са най-търсените ключови умения, свързани с изкуствен интелект, във вашия сектор?
Много е сложно да се каже, защото спектърът е широк. Но едно от най-търсените неща е имплементацията на вече разработени продукти и модели. Трябва да има човек, който разбира бизнес процесите на компанията, технологичните платформи, които се използват, и предимствата на моделите с изкуствен интелект, и може да ги внедри и адаптира. Приложението на изкуствения интелект е ключово. Ние като компания не можем да се конкурираме с големи езикови модели като ChatGPT. Това е абсурдно. Но можем, използвайки такива продукти, да помогнем на компаниите да оптимизират процесите си. Например, помогнахме на застрахователна компания да автоматизира процеса на обработка на щети, което освободи ресурс и увеличи приходите им. Нашите специалисти могат да анализират процесите и да внедрят решения с изкуствен интелект.
Раждат ли се нови професии във връзка с развитието на изкуствения интелект?
Да, ежедневно се раждат нови професии, свързани с приложението на изкуствения интелект. Когато се имплементира изкуствен интелект върху съществуваща платформа, се нуждаеш от хора, които да го настроят и управляват. Най-интересната посока е развитието на изкуствен интелект с човекоподобни функции. Много големи компании вече имат цели за внедряване на такива проекти, защото това показва иновативност и се отразява положително на пазарната им оценка.
И все пак, къде човек ще остане незаменим, къде естественият интелект ще е по-важен?
Навсякъде, където има иновация, креативност и където е необходимо да се вложи човешки дух и сърце. Тези дейности не могат да бъдат заменени от изкуствения интелект, защото той все още действа според насоките, които му дава човек. Той може да е най-бързият изследователски ум, но някой трябва да го насочва. Също така, всички дейности, свързани с физическа активност, няма да могат да бъдат заменени. Изкуственият интелект по-скоро ще бъде използван за подпомагане на човешката дейност, за повишаване на добавената стойност и ефективността. Той ще даде възможност за бурно развитие, но няма как да замени човека.
Източник: Economic.bg
