Зорница Русинова е председател на Икономическия и социален съвет на Република България. Била е министър (2016 – 2017 г.) и заместник-министър (2012 – 2020 г.) на труда и социалната политика, с отговорности по пазара на труда, социалното включване, трудовото право и европейските фондове.
Ръководила е ОП „Развитие на човешките ресурси“ и е допринесла за утвърждаването на Европейския социален фонд. Имала е ключови роли в международни проекти на USAID, ПРООН и Българо-швейцарската програма.
Магистър е по международни икономически отношения (УНСС), както и по българска и английска филология (СУ). Член е на експертната група за бъдещето на Кохезионната политика към ЕК.
Г-жа Русинова ще бъде лектор в международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“, която ще се проведе на 13 май 2025 г. в сградата на Община Кюстендил. Регистрацията за събитието е безплатна.
Г-жо Русинова, медията ни организира редица събития, посветени на енергийния преход и трансформацията на икономиката във въглищните региони. Всички тези процеси засягат и работната сила. Как оценяване ефективността на текущите инициативи за преквалификация на засегнати работници?
Темите, свързани с прехода и трансформацията на икономиката във въглищните региони, са част от темите, които вълнуват на Икономическия и социален съвет през последните няколко години. Често на преден план излизат процесите, свързани със Стара Загора, докато много често се подценява фактът, че има още две области, които също са силно засегнати от тази трансформация – Кюстендил и Перник.
Много малко информация достига до нас относно конкретните мерки за квалификация и преквалификация в отделните райони. Целият процес по планиране на специфични дейности в рамките на териториалните планове за справедлив преход беше доста забавен. Ние като Икономически и социален съвет участвахме активно във всички версии на документа.
Имаше хоризонтално наслояване от страна на обединеното гражданско общество, работодатели, синдикати и неправителствени организации да се вземат предвид специфичните възможности на хората в отделните региони. Например, в Стара Загора процесът е започнал, но за Кюстендил не е ясно до каква степен вече е направена карта на работната сила, кои ще бъдат най-засегнатите хора, които работят в мините, и какви са всъщност конкретните квалификационни мерки, които държавата може да предложи, съгласувани със социалните партньори. Трябва да се отчита, че тези региони са икономически различни, а подходът трябва да е специфичен за всяка област.
В Перник и Кюстендил значение има и отстоянието им от София и това да се търсят добри възможности за заетост. Трябва да се обърне особено внимание на младите хора.
Споменахте липсата на информация, което може би поражда и недоверие сред работещите в сектора към мерките и подкрепата, които трябва да получат. Освен тази липса на сигурност, кои са другите предизвикателства, които затрудняват процеса на преквалификация?
Региони като Кюстендил са доста специфични – например там има значителни геотермални енергийни ресурси, които могат да се използват и това трябва да бъде акцент в развитието на района. Нашата препоръка като съвет е не само да се гледат конкретните дейности по териториалните планове, но и да се разглежда целият комплект от мерки, свързани с останалите източници на европейско финансиране – Планът за възстановяване и устойчивост, програмите за индустриални зони, мерките по Програмата за развитие на човешките ресурси. Така ще може да се направи цялостен комплект от дейности, свързани с това този прехода да бъде една икономическа възможности за този регион, а не да доведе до обезлюдяване и загуба на работни места.
Всъщност наистина ключова е информацията и съгласуваността на всички тези мерки с местната общност, която включва не само местната власт, но и местният бизнес, който пряко или косвено е засегнат, както и всички работещи в региона.
Ние като Икономически и социален съвет винаги сме настоявали да се търси цялостно решение на национално ниво, а не да говорим само за териториални планове за справедлив преход. Трябва да говорим за цялостен национален план за справедлив преход, който всъщност би дал в конкретика какви са мерките по отношение на икономическата трансформация. Това касае и целия дигитален преход, защото предизвикателствата пред нашата икономика в момента са свързани и със зеления преход, и с дигиталната трансформация.
Да, ще поговорим и за това. Всъщност, като председател на Икономическия и социален съвет Вие сте в контакт с работодатели и синдикати. Съществува ли единна позиция по въпросите на справедливия преход и има ли сериозни различия?
Икономическият и социален съвет представлява работодатели, синдикати и граждански организации. Всички документи, които предлагаме на правителството, парламента и президента, са продукт на постигнат консенсус между тези три групи.
Миналата година направихме анализ на условията за работа и възможностите за трансформация на въглищните райони, със специфични предложения за всяка област. Имаме и анализ на свободния пазар на електроенергия, с препоръки по отношение на енергийната ефективност и подкрепа на домакинствата, защото преходът засяга и битовите потребители.
Имаме съгласувано становище какво трябва да съдържа един национален план за справедлив преход. През миналата година направихме становище, което обхваща всички стратегически документи по зеления и дигиталния преход. Влязохме и в конкретика относно районирането на страната, защото Перник и Кюстендил страдат от това, че попадат в Югозападния регион със София, което намалява нивата на съфинансиране. Всички тези конкретни неща, които са били пречка за адекватно финансиране, срещат подкрепата и на местния бизнес и синдикати, но и на централно ниво.
Бизнесът има ключова роля в преквалификацията на работната ръка, а в последно време пазарът на труда се променя динамично. Има ли България ясна визия какви ще бъдат професиите на бъдещето, особено в региони в преход като Кюстендил и Перник, и подготвя ли се адекватно за тях?
В последните седмици виждаме позитивни заявки за реформа в образователната система. Предизвикателствата са огромни – не само заради зеления преход, но и заради цялостната икономическа трансформация и навлизането на технологии.
Ние в Икономическия и социален съвет имаме конкретни препоръки относно професионалната квалификация и реформи във висшето и средното образование. Те са съобразени с вече изграден консенсус в рамките на социалния диалог между работодатели и синдикати.
Специален акцент в наш доклад поставихме върху неравенствата в образователната система и конкретни мерки как да бъдат преодолени по отношение на ранно детско развитие, средно и висше образование. Трябва да намерим начин образователните системи да бъдат достатъчно гъвкави, така че да подготвят от една страна младите хора, които скоро ще излязат на пазара на труда, но от друга страна трябва да се помисли и за хората, които сега са активни на пазара на труда, но имат нужда също от подкрепа.
Европейската комисия обяви инициативата „Съюз на уменията“, така че акцентът, който и Европа си поставя като една от предпоставките за конкурентоспособност е това какви са уменията на хората. За съжаление, все още не виждаме цялостен и целенасочен план как това ще се приложи на практика. Касае образователна система, система за квалификация и преквалификация, както и инвестициите, които се правят по отношение на уменията на хората, които в момента са на пазара на труда.
Трябва да се обърне внимание и на уязвимите групи, тъй като прогнозите показват, че работната сила ще изглежда съвсем различно, особено с навлизането на изкуствения интелект. Прогнозирането на работната сила в следващите няколко години ще изглежда по съвсем различен начин от това, което до момента сме си представяли.
Специално по темата за изкуствения интелект, ние още през миналата година направихме конкретен анализ какви ще са ефектите върху пазара на труда при навлизането на изкуствения интелект. През тази година фокусът е вече върху конкретна оценка и конкретни препоръки, които ще дадем през май месец.
Какво показва вашият анализ за ефектите от изкуствения интелект върху пазара на труда? Вече е ясно, че той може да помогне за ефективността на служителите, но какво още?
В анализа засегнахме няколко аспекта. Първо – правната рамка. Законодателството трябва да транспонира европейските изисквания по темата за ИИ. Обърнали сме внимание на това, защото сроковете за транспониране са доста кратки и трябва да има много добра съгласуваност между институциите, които имат ангажимент по транспонирането.
Второ – адаптиране на работните места и системи спрямо новите технологии. Разработени са профили с нужните дигитални умения за 90 икономически дейности и професии.
Препоръчваме публично-частно партньорство за развитие на ИИ, както и създаване на междуведомствена група за решения свързани с пазара на труда. Обърнахме внимание и на конфликта между зеления преход и енергийните ресурси, нужни за обработката на големи обеми от данни.
Това също трябва да бъде отчетено – необходимо е да съществува национална политика, която насърчава масовото използване на приложенията на изкуствения интелект както от младите хора, така и от всички работещи. Но това трябва да се случи по планиран начин, така че всички да бъдат подготвени. Не бива само да се спекулира с темата, че изкуственият интелект ще доведе до загуба на работни места – в много индустрии и сектори се наблюдава по-скоро разширяване, отколкото свиване. В основата на всичко обаче стоят уменията на хората.
За съжаление, България продължава да е на едно от последните места в ЕС по отношение на дигиталните умения на работната сила, както и по инвестиции в малки и средни предприятия за въвеждане на нови технологии. В нашите анализи сме обърнали сериозно внимание и на решенията, свързани с киберсигурността, базирана на изкуствен интелект. Темата за изкуствения интелект ще оказва влияние върху почти всички аспекти на обществения и икономическия живот – включително потребителски въпроси, обслужване на хората и много други.
Виждаме, че вече има конкретни страни, които разработват целенасочени национални планове по темата. Разбира се, тук е важно да подчертаем, че ние – като представители на работодатели, синдикати и граждански организации – сме изцяло в подкрепа на такъв целенасочен подход от страна на държавата.
Това са умения на бъдещето, ако може така да ги обобщим. А готови ли са българските въглищни региони за масовата цифровизация?
За съжаление, няма особено голяма готовност. Причините са много. Една от ключовите теми, които Икономическият и социален съвет повдига, не са само дигиталните умения, а и финансовата грамотност. През месец май планираме голяма дискусия, за да се обсъди какво конкретно прави държавата по този въпрос и какви са частните инвестиции, насочени към повишаване на финансовата грамотност. Уменията на бъдещето включват далеч повече от технологични познания.
Разбира се, боравенето с технологии, изкуствен интелект и дигитални умения ще бъде в основата на бъдещите компетентности, но те трябва да се надградят с други умения, които отчитат спецификите на различните поколения, навлизащи на пазара на труда. Още една тема, с която ще допринесем към дискусията за уменията на бъдещето, е свързана именно с особеностите и стереотипите на отделните поколения.
Трябва да си дадем сметка, че до 2025 г. се очаква около 25% от работната сила в Европа да бъде съставена от представителите на поколението Z – млади хора на възраст между 22 и 27 години. Техният образователен профил, начин на работа и очакванията им към работното място се различават значително от тези на по-възрастните поколения – например хората на около 50 години.
През тази година ще се занимаваме в конкретика с всички тези въпроси, но особено темата за уменията трябва да намери своето практическо измерение – в конкретни дейности и реформи, които държавата трябва да предприеме.
Кохезионната политика насърчава именно такъв интегриран подход – съчетание на икономически, екологични цели в един общ проект. Има ли такива успешни примери у нас и какво трябва да се подобри?
През годините България беше една от страните в Европейския съюз, които наистина изключително успешно се възползваха от кохезионната политика чрез различните европейски фондове. В определени области – особено в социалната сфера – с помощта на Европейския социален фонд страната ни винаги е била сред водещите по отношение на начина, по който тези средства се използват. Те са били насочвани към решаването на социални проблеми, към повишаване на квалификацията на хората, както и интегрирани с други мерки, свързани с инфраструктура – включително образователна и икономическа.
Темата за кохезионната политика обаче започва да придобива нов ракурс, особено в последните няколко седмици. Наблюдаваме как приоритетите на Европа се променят много бързо – от една страна се поставя фокус върху конкурентоспособността, а от друга страна върху акумулирането на средства, свързани с отбранителната сигурност. Това неминуемо ще окаже влияние върху бъдещето на самата кохезионна политика.
През годините – както на национално, така и на европейско ниво – кохезионната политика се е доказала като един от най-гъвкавите инструменти. В момента сме свидетели на нови промени в регламентите, които предвиждат възможността част от кохезионните средства да бъдат пренасочени към сферата на отбраната. Именно тук е важно да видим каква ще бъде националната позиция – доколко ще се запази възможността наличните средства по програмите да продължат да подпомагат малките и средни предприятия, инвестициите в човешки капитал и насочването на ресурси към онези региони в страната, които най-силно се нуждаят от подкрепа.
Също така е важно да се гарантира, че България ще участва активно в общите европейски политики, включително свързаните с климатичните цели. Оттук нататък ще бъде от съществено значение какъв ще бъде националният дебат относно бъдещето на кохезионната политика.
За България този инструмент остава изключително важен. Именно чрез него през годините са били решавани конкретни проблеми на конкретни региони. Виждаме ясно как голяма част от българските градове – както по-малки, така и по-големи населени места – са променили облика си. В редица сектори, свързани с образование и квалификация, благодарение на кохезионната политика бяха осъществени значими инвестиции и бяха създадени реални възможности за развитие.
Всъщност Европейската комисия ще даде възможност на всяка страна членка сама да реши дали част от средствата по кохезионната политика да бъдат пренасочени към отбраната, както вече споменахте. Ако обаче това наистина се случи и българското правителство вземе подобно решение, какви биха били очакваните ефекти за онези региони в страната, които досега активно са се възползвали от тези фондове?
Надявам се това по никакъв начин да не се отрази негативно на средствата, които вече са насочени към конкретни региони. По-скоро би означавало префокусиране на част от мерките, така че те да продължат реално да подпомагат тези региони. Надявам се също така да има активна позиция от страна на местните власти при формирането на националната позиция по въпроса. Важно е и работодателите, и бизнесът – както на централно, така и на местно ниво – да бъдат активни и да отстояват интересите и нуждите на своите региони.
Вие ще бъдете лектор на международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“. Какво да очакват посетителите и защо е важно да дойдат на това събитие?
Изключително приветствам тази инициатива, която се организира на място – с фокус върху областите Кюстендил и Перник. Очакваме наистина да видим какви са нагласите на местната общност, както и да се даде по-голяма гласност на това какви конкретни мерки предстоят, свързани с преквалификацията. Ще бъде важно да се обсъдят и възможностите за младите хора, тъй като това са икономически активни региони, макар и със своите предизвикателства и съществуващи неравенства.
Ако бъдат представени конкретни предложения за това какво може да се направи, за да останат младите хора да живеят, да се развиват професионално и да създават семейства именно в тези региони, дискусията ще бъде изключително ценна. Надявам се да има активен и смислен разговор с участието на всички заинтересовани страни.
Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.
Източник: Economic.bg
