Вроцлав е чуден полски град, който по някаква причина все още убягва от радарите на много български пътешественици. А не бива. И сега, когато има директен полет, свързващ София със столицата на региона Силезия, би било огромен пропуск да не си доставите това удоволствие.
Като при всеки добре устроен град, тук няма начин да се загубите и всичко ще ви хареса, дори ако просто решите да се пошляете. Спомням си как преди време в социалните медии беше станал популярен един мийм на нарисувана карта на типичния европейски град. Катедрала в центъра, която стърчи над всичко, централен площад с импозантна архитектура, река, стари мостове, кафенета, централна жп гара и безлични квартали с жилищни блокове, които никой, освен живеещите там, не посещава. Всичките изброени неща ги има и във Вроцлав, няма да се лъжем.
Но пък и също така е вярно, че дългата оплетена европейска история е оставила и много следи и легенди по улиците и зад фасадите на градовете. И като краткотрайни посетители, ако няма кой да ни ги разкаже или покаже, можем да останем с впечатлението че наистина много от градовете на Стария Континент ни се смесват в някаква главозамайваща мараня.
За това без повече увъртания, ето ви осем интересни неща във Вроцлав, които надявам се ще се превърнат в осем причини да си купите билет за там за следващата ви отпуска:
Полската Венеция
Прозвището на града е Полската Венеция, предвид че части от стария център са разположени на острови в реката Одра. Също така има и много мостове, свързващи тези острови. Не се настройвате чак за гондоли, но сигурно ще ви е любопитно да разберете, че преди повече от два века и половина един друг много известен турист се е разхождал по тези улици. И това е самият Джакомо Казанова, който е прекарал три дни през 1766 г. на гости на своя приятел прелат, също италианец. Какво точно е правил Казанова там и дали е успял да запише някое завоевание сред нежния пол в този кратък период, по тези въпроси историята мълчи. Но пък е известно, че е отседнал някъде на улица Катедрална на остров Тумски. Зачудих се дали най-известният венецианец е открил прилики между Вроцлав и своя роден град. Също така ми се стори странно, предвид неговата репутация, че е бил отседнал в най-църковната част на града.
Остров Тумски
Което ни отвежда и към втората причина – Остров Тумски всъщност е най-старата част на Вроцлав и с времето се е обособила като квартала на църковния клир и седалището на принца-архиепископ. Дори и до ден днешен е видимо това наследство – освен катедралата и семинарията, там е и най-старата църква в града (Св. Егидий), която е единствената сграда, станала свидетел на монголското нашествие през 1241 година. Има дори и кафене на името на папа Йоан Павел II в квартала, разположен върху няколко острова. Но чудатостите не свършват до тук. През Средновековието там е властвал и закон според който мъжете не е е можело да носят шапки, което се е отнасяло дори и за кралете. Тоест, още стъпвайки на моста към Остров Тумски, е трябвало да третират целият квартал, все едно са в църква, и да си свалят шапката в знак на смирение.
Газовите лампи
Снимка Авторът
Останете още малко на Остров Тумски, защото с него е свързана и третата чудатост. Това е единственото останало място в Европа, където уличното осветление все още разчита на газови лампи. И досущ като едно време всяка вечер специален служител на общината, облечен в цилиндър и наметало, минава да ги запали с дълга запалка, а пък рано сутрин минава да ги загаси. Ако се случете да сте там при залез слънце, ще видите как тълпа туристи, и особено деца, го следват като стадо, за да си правят снимки с него, сякаш е някоя холивудска звезда.
Мостът на вещиците
И докато сме на темата за църкви и мостове, има един обект във Вроцлав, който обединява и двете. Това е катедралата Св. Мария Магдалена, която необичайно за Полша през по-голямата част от съществуването си е била протестантска, напомняйки за сложната история на града, който е бил ту полска, ту чешка, ту немска собственост. Хвърлете поглед нагоре към двете му кули и между тях ще видите мост – на 45 метра височина. Под този мост обаче не тече река. Служел е за по-лесен достъп до камбаната, която е била в една от кулите. Мостът на Вещиците, както е познат, може да се посети, ако за разлика от мен не ви е страх от високото… и от многото стълби за изкачване. И да, както се досещате, името си идва със съответните легенди. Една от тях гласи, че през Средновековието жени, които са били обвинявани във вещерство, е трябвало да минат по парапета, за да докажат своята невинност.
Площадът
Снимка Pixabay
Знаете ли че Вроцлав е дом на най-стария ресторант и на най-големия площад в Полша? Площадът (Rynek) е толкова голям, че в центъра си има нещо като малко кварталче от сгради. Една от тях е Старата Община, която е бижу на ренесансовата архитектура и в днешно време е музей с интересни мебели от епохата. В избата на сградата пък се намира Пивница Швидницка, която някак си е оцеляла като място за хранене и пиене от 1273 година досега. Това ще рече, че самата община е била надградена отгоре впоследствие. А пък името пивница посочва, че там се е сервирала бира, която се е правела в град Швидница. Пивото е било доста качествено, тъй като има свидетелства, че е доставяно и в други части на кралството. Ресторантът е бил затворен в периода 2017-2022 г. и днес има малко по-модерен вид, но ако ви се хапва нещо наистина вроцлавско, нека ви предложа…
Книша (Knysza)
Този местен специалитет няма такава дълга история като ресторанта – даже обратното, датира едва от 90-те години на миналия век и е явно някакъв опит в онези странни и трудни години, когато частната инициатива в гастро-бизнеса прохожда, да се предложи някаква бърза храна, подобна на дюнер или сувлаки. Може би и заради това оригиналната книша е мека пита, напълнена с нещо като салата и сос, но без никакво месо. Има нещо като спор в града къде се сервира в днешно време най-автентичната книша. Може да намерите добри в малко забутано барче в единия край на Централната гара, където всъщност и за първи път са се появили тези сандвичи.
Панорамата
Снимка wroclawcitytour.pl
Плевен се гордее с Панорамата, обаче Вроцлав никак не отстъпва със своята. Епичната картина, която има обиколка от 120 метра и е висока 15 метра, е забележителна със своята история, освен с грабващия си реализъм, пресъздаващ Битката при Раклавице (1794 г.), част от въстанието на Косцюшко срещу домогването на Руската империя. Панорамата е много популярна сред самите поляци и 40-те билета за представянето й на всеки половин час се изчерпват бързо. Самата 360-градусова картина има доста интересна история, която ще чуете на място в ротондата на музея. В по-малка ротонда пък можете да видите и анимационно пресъздаване на битката, изобразена в картината.
Джуджетата
Снимка Pixabay
Да, бронзови скулптурки на джуджета са пръснати из целия град. Смята се, че вече наброяват към 800. Ще ги видите на най-различни места и няма две, които да си приличат. Децата и туристите са особено привлечени към тях. Но каква е причината да ги има? Тези статуи всъщност са креативен начин да се запази спомен за артистично-бунтовническия дух от 1980-те години, когато ъндърграунд движението Портокалова алтернатива започва да рисува джуджета върху комунистически лозунги като форма на протест. Тогава дори такъв малък и забавен акт е бил достатъчно бунтовнически, за да предизвика обществено внимание и интерес. Днес, в далеч по-демократични времена, новите поколения може би не могат съвсем да усетят този дух, но пък паметта е запазена чрез статуите. Първата от тях е поставена през 2001 г. и оттогава насам броят им расте, превръщайки ги не само в атракция за туристите, които могат да прекарат дни в това да намерят всичките, но и в модерен символ на Вроцлав – град който не се свени да прибавя нещо от всяка епоха, през която минава.
Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
