„Пас към миналото“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
Известна като един от най-трудните женски спортове, художествената гимнастика изисква изключителни физически и психически качества. Освен невероятната гъвкавост и координация на движенията, грациозните момичета се нуждаят от огромна концентрация, желязна дисциплина и емоционална изразителност. Качества, които са в перфектна комбинация при една от иконите на златното поколение на българската художествена гимнастика през 80-те години на миналия век – Бианка Панова.
„Златните момичета“ на Нешка Робева
Художествената гимнастика в България е в разцвета си по онова време, когато страната ни е в челото на всички световни първенства, а броят на медалите непрекъснато расте. Съзвездие от „златни“ момичета, обичани от всички българи, шества по спортните подиуми в света. Поколението, което представя България в периода от 1976 до 1999 г. е прието да се нарича „златните момичета“. За тези 23 години те печелят над 200 медала, от които 14 шампионски титли от световни първенства в индивидуалните представяния и ансамблите, 14 шампионски титли от европейски първенства, 5 от световни и европейски купи и 2 вицешампионски титли от Олимпийски игри.
Най-изявените гимнастички сред „златните момичета“ са Адриана Дунавска, Илиана Раева, Лили Игнатова, Анелия Раленкова, Бианка Панова, Диляна Георгиева, Елизабет Колева, Мария Петрова, Юлия Байчева, Бранимира Иванова, Юлия Мумджиева. Всички те са водени от най-успешната треньорка в българската художествена гимнастика, голямата Нешка Робева.
Бианка Панова става първата гимнастичка, спечелила всичките пет индивидуални дисциплини на Световно първенство по художествена гимнастика във Варна през 1987 г. Тя е вписана в рекордите на Гинес за получаване на пълни 10 точки във всичките осем съчетания на шампионата. Прибаваяйк успехите на останалите си възпитанички, Робева се превръща в национален герой и насърчава всяка гимнастичка да развие собственото си чувство за артистичност. Доминацията на България в художествената гимнастика под ръководството на Робева по време на комунистическия режим е била впечатляваща, но успехът е имал отвратителна цена.
„Кошмарът на славата“
Преследването на славата е стигнало твърде далеч, тъй като грациите са били тласкани отвъд разумните граници в тренировъчните центрове в София, твърди скандалната автобиография на Бианка Панова „В името на голямата цел – зад кадър“. Макар книгата да обяснява успехите на България в спорта, тя подчертава и човешката цена на тази „слава“ за момичетата, които са били тласкани от известната си треньорка Нешка Робева към сълзи и физическа болка. Панова описва славния период като „кошмар“, „промиване на мозъци“ и „садизъм“.
Както бе споменато, Панова е първата гимнастичка в историята, която получава пълен брой точки за всичките си съчетания на световно първенство. На следващата година обаче, когато Панова се състезава на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г., тя допуска грешка в предварителния кръг, изпускайки бухалка. Това я лишава от медалите и тя завършва на четвърто място. Точно този момент е разривът в отношенията ѝ с Робева.
Това е период, в който спортът в България до голяма степен е обвързан с политиката, целите са поставени изключително високо и всяка грешка се смята за предателство. Държавата инвестира екстравагантно в спорта, за да покаже превъзходството си над прогнилата капиталистическа система. Тези инвестиции не бяха предназначени за стимулиране на спорта с участие, а за добиване на медали. За обществото това беше момент на слава, когато националният химн събуждаше националната гордост. Треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева се превърна в обществен интелектуалец, обгърнат в популярни легенди за твърдостта на принципите и упоритостта на волята. А грешката на Панова не сработи в тази посока.
„Лунната соната“ на една самостоятелна победа
Панова и Робева влизат в конфликт, след който състезателката е официално отстранена от националния отбор. Бианка се осмелява да повярва в силата си и започва да се подготвя самостоятелно за Световното първенство в Сараево. Там, облечена в характерното си бяло трико, печели златен медал в съчетанието с обръч и въже, сребърен в съчетанието с топка. Там изпълнява едно от най-завладяващите си съчетания – композицията с обръч по музика от „Лунната соната“ на Бетовен. Това съчетание ще си остане любимото ѝ и до днес, а тези медали – най-трудните, но и най-лесните за спечелване, тъй като се подготвя единствено с помощта на бъдещия си съпруг Чавдар Нинов. Успешните ѝ резултати обаче не успяват да сложат край на съществуващия конфликт, което води до отнемане на спортните ѝ права и впоследствие Бианка Панова напуска България за две десетилетия. Следват няколко години работа като треньор в Белгия, Италия и Швейцария.
Бунт срещу методите на Нешка
Няколко години по-късно Панова издава автобиография за преживяното от нея, което тя нарича „кошмар“ и „много жестоко“, в която си спомня за епизоди на психологическо насилие и екстремен контрол на теглото, като например отказване на вода. В интервю от 1999 г. тя твърди, че е била бита до кръв. Впоследствие някои други „златни момичета“, които са тренирали при Нешка, излизат с твърдения, че тя е злоупотребявала с тях. Стела Салапатийска също твърди за физическо насилие, както и за обиди. Робева признава, че е удряла гимнастичките си и често ги е принуждавала да повтарят съчетания до след полунощ. Но съдбата и на двете оплакали се от методите на великата треньорка е една – те са отстранени от националния отбор.
В художествената гимнастика има нещо повече от акробатични умения и изящна телесна грация. Поезия в движение – това е запазената марка в изпълненията на Бианка Панова като гимнастичка, техническата сложност и изразителност на съчетанията ѝ се превръщат във вдъхновение за много почитатели на този красив спорт. Или, както четем на страниците на книгата, за да стане човек шампион, той първо трябва да бъде личност, човек, който оставя следа не само в спортните енциклопедии, но и в човешките сърца.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА „ПАС КЪМ МИНАЛОТО“: Най-титулуваната ни спортистка, която спечели рекордните 5 медала за България от олимпийски игри
Източник: Актуално
