Народното събрание окончателно прие по-бързите срокове и процедури за възобновяемите енергийни източници. Поправките в Закона за енергията от възобновяеми източници с вносители Делян Добрев, Павела Митова и Красен Кръстев минаха без разисквания, тъй като такива имаше в средата на април, но не се стигна до гласуването им.
Очакваното намаление на административната тежест ще бъде постигнато чрез съкращаване на сроковете и оптимизиране изпълнението на административна процедура за издаване на разрешения за реализирането на инвестиционни намерения за производство на енергия от възобновяеми източници.
Европейски директиви
С приемането на законопроекта се цели пълното транспониране на европейските изисквания за насърчаване на зелена енергия. В него се предлагат конкретни мерки за ускорено изграждане на възобновяеми мощности, съхранение на енергия и опростяване на административните процедури за инвеститори.
Предложените промени въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413, с която се поставя нова цел: минимум 42.5% дял на възобновяемата енергия в брутното крайно потребление на ЕС до 2030 г. За България е предвидена национална цел от 34.48%, посочена в актуализирания Национален план в областта на енергетиката и климата (2021–2030).
Европейската комисия вече е започнала процедура за нарушение срещу България (№ 2024/0211) заради забавяне в транспонирането на разпоредби от Директива 2018/2001, включително относно административните процеси за изграждане на ВЕИ проекти.
По-бързи процедури
С поправките се въвеждат конкретни срокове за издаване на разрешения за строеж на съоръжения за слънчева енергия и системи за съхранение на енергия, което е важна стъпка към ускоряване на инвестициите във възобновяеми източници и улесняване на домакинствата и бизнеса.
Когато соларните панели и съпътстващите съоръжения се инсталират върху сгради или други изкуствени конструкции (с изключение на водни площи), разрешението за строеж трябва да се издаде в срок до три месеца.
Ако става въпрос за малки соларни системи с мощност до 20 kW, предназначени за лично потребление или за енергийни общности, срокът се скъсява на един месец.
Допълнително се въвежда принципът на „мълчаливо съгласие“: ако след потвърждение за пълнотата на подадените документи не бъде издадено разрешение за строеж в посочения срок, то ще се счита за автоматично издадено, при условие че мощността на инсталацията не надвишава наличната мощност на електрическото присъединяване на сградата.
Накратко:
- До 3 месеца за издаване на разрешение за строеж на соларни инсталации и съоръжения за съхранение на енергия.
- До 1 месец за инсталации до 20 kW, включително за граждани и енергийни общности.
- Ако не бъде даден отговор в срок, разрешението се счита за мълчаливо издадено, при определени условия.
Опростени процедури за термопомпи:
- До 1 месец за присъединяване на термопомпи до 50 MW.
- До 3 месеца за геотермални термопомпи с такава мощност.
Краен клиент може да инсталира в сграда, присъединена към електроразпределителната или затворената електроразпределителна мрежа и върху недвижим имот към нея в урбанизирана територия, термопомпа с:
- електрическа мощност до 12 kW;
- електрическа мощност до 50 kW, инсталирана от потребител на собствена енергия от възобновяеми източници, за която електрическата мощност на инсталация за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници възлиза най-малко на 60 на сто от електрическата мощност на термопомпата.
Център за обслужване към общините
С промените се изисква във всяка община да функционира Център за административно обслужване, който да помага на граждани и фирми с информация и насоки за процедурите при изграждане, реконструкция или модернизация на обекти за възобновяема енергия, включително термопомпи и съоръжения за съхранение на енергия, да организира самите административни процедури – например за строителни разрешения и за присъединяване към електрическата или топлопреносната мрежа. Всъщност създаването на такива Центрове съществува и в настоящия вид на Закона, но от разискванията стана ясно, че Центърът ще приема искания за разрешителни и ще:
- следи документите да са изрядни;
- уведомява в 3-дневен срок при нередности и дава 14 дни за корекции;
- прекратява процедурата, ако нередностите не бъдат отстранени.
Центърът изготвя график за изграждането и въвеждането в експлоатация на обекта:
- графикът включва срокове за всички участници – заявителя, администрацията и мрежовите оператори;
- спазването на сроковете е задължително за всички.
Въвеждат се конкретни срокове за приключване на разрешителните процедури:
- до 1 година – за малки инсталации под 150 kW, за модернизация, или за съоръжения за съхранение;
- до 2 години – за всички други случаи;
- до 3 години – само за морски вятърни централи;
- срокът може да е по-дълъг, ако самият заявител го поиска.
Центърът е длъжен да уведомява мрежовите оператори за всяко издадено строително разрешение и да им предава нужните документи (като право на собственост и виза за проектиране).
Вятърни централи в морето
Най-обсъжданата и противоречива промяна в ЗЕВИ беше графикът за сроковете за приключване на процедурата за издаване на разрешения, включително за издаване на разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация, в който влязоха и такива за вятърни централи в морето, за които обаче законодателство в България за изграждането им все още няма.
Ето какво предвижда той:
- до 1 година – при извършването на модернизация на енергиен обект за производство на енергия от възобновяеми източници, за нови инсталации с електрическа мощност под 150 kW, за съвместно разположени съоръжения за съхранение на енергия и за съоръжения за съхранение на електрическа енергия, както и за съоръженията за тяхното присъединяване към съответната мрежа;
- до 3 години при вятърни електрически централи, разположени в морето;
- до 2 години – във всички останали случаи;
- срок, определен в случаите по чл. 256 и чл. 25в.
Въпреки предложенията точката с вятърните централи да отпадне, в крайна сметка поправката мина, като гласуваха общо 191 депутати: „за“ отпадането ѝ бяха 78 (по 1 депутат от ПП-ДБ и ГЕРБ, 27 от „Възраждане“, 17 от БСП-ОЛ, 6 от ДПС-ДПС, както и присъстващите от ИТН, МЕЧ и „Величие“. Повечето от народните представители, общо 97, гласуваха с „въздържал се“, а против отмяната на поправката бяха 16 души.
ВЕИ в план за градско строителство
С промените в Закона за енергията от възобновяеми източници се въвежда ново задължение към институциите, отговорни за градското планиране: при проектиране на инфраструктура в урбанизирани територии (като нови квартали, бизнес зони или обществени сгради), когато това е целесъобразно, ще трябва да се разглежда възможността за използване на топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници. Това включва технологии като геотермални системи, соларни термални панели или термопомпи.
Целта е още на етап планиране да се интегрират устойчиви решения, които ще намалят зависимостта от изкопаеми горива и ще подобрят енергийната ефективност на сградите и кварталите.
Освен това ще бъде задължително да се провеждат консултации с операторите на електро- и топлопреносни мрежи. Те ще трябва да отчитат как новите проекти и възможностите за местно производство на енергия (напр. чрез соларни инсталации на покривите) влияят върху натоварването на мрежата. Ще се търси и съгласуване с нуждите на енергийните общности и домакинства, които сами произвеждат част от електроенергията си.
Мярката е част от по-широките усилия за ускорен енергиен преход и насърчаване на местни, устойчиви източници на енергия.
Зелена енергия и в транспорта
С новите законодателни промени се въвежда конкретна цел: до 2030 г. поне 14% от енергията, използвана в транспорта, трябва да бъде от възобновяеми източници – например биогорива, биогаз или електричество от слънце и вятър.
Тази цел е задължителна и ще бъде изпълнявана чрез ангажименти от страна на доставчиците на горива, които ще трябва да осигурят достатъчно количество зелена енергия в сектора. Това включва не само горивата за автомобили, но също така и енергията за железопътен, морски и въздушен транспорт.
Мярката е част от европейската политика за декарбонизация и цели да намали зависимостта от изкопаеми горива, като същевременно се насърчава използването на по-чисти, устойчиви източници на енергия в транспорта.
Източник: Economic.bg
