С разширяването на вятърните паркове, някои от тях могат неволно да „крадат“ вятъра на други – пораждайки тревоги относно енергийните преходи към нулеви въглеродни емисии в някои държави.
Докато вятърните паркове в морето се разрастват в световен мащаб в стремежа към климатичните цели за нулеви емисии, един тревожен феномен привлича все по-голямо внимание: при определени условия вятърните паркове могат да „крадат“ вятъра на съседни електроцентрали.
„Вятърните паркове произвеждат енергия, като я извличат от въздуха. Това води до намаляване на скоростта на вятъра“, казва Петер Баас, изследовател от нидерландската компания Whiffle. Според него вятърът е по-бавен зад всяка турбина и дори зад целия парк в сравнение с това, което е отпред. Това се нарича ефект на следата (wake effect).
Накратко, въртящите се турбини отнемат енергия от вятъра, създавайки „следа“, която забавя вятъра на значително разстояние зад парка – при големи и плътни морски паркове тази следа може да се простира на повече от 100 км при определени метеорологични условия. Според учените обаче обикновено обхватът е десетки километри. Ако един вятърен парк е разположен срещу друг по посоката на вятъра, той може да намали енергийното производство на втория с 10% или повече.
Този феномен е наричан неофициално „кражба на вятър“, въпреки че, както отбелязва норвежкият юрист Ейрик Финсерас „Терминът е малко подвеждащ – не можеш да откраднеш нещо, което не може да бъде притежавано и никой не притежава“.
Въпреки това феноменът има реални последици – включително трансгранични проблеми. В момента има няколко активни спора между оператори на вятърни паркове поради предполагаема „кражба на вятър“, което поражда сериозни притеснения в страни, разчитащи на вятърна енергия за постигане на климатичните си цели.
Експанзията на офшорната вятърна енергия увеличава значението на този проблем, тъй като се изграждат все по-големи и по-плътно разположени паркове. Според симулации на Баас и екип от Техническия университет в Делфт и Кралския нидерландски метеорологичен институт, в Северно море ефектите от следите ще се засилват с времето.
Пролетта на 2025 г. в Обединеното кралство започна нов изследователски проект, който цели по-добро моделиране на тези следи и въздействието им върху вятърните паркове до 2030 г., когато се очаква три пъти повече турбини в британските води. „Налага се да изградим хиляди нови турбини за по-малко от пет години“, казва ръководителят на проекта Пабло Оуро от Университета в Манчестър.
Проблемите се задълбочават, тъй като турбините стават все по-големи – някои вече имат лопати с дължина над 100 метра. Но това увеличение усилва ефекта на следата, защото по-голямата площ „отнема“ повече енергия от вятъра.
Ейрик Финсерас предупреждава, че дори малки загуби в енергийното производство могат да компрометират рентабилността на огромните инвестиции, които изискват офшорните проекти.
Има и риск от състезание между държавите за най-добрите места с най-много вятър – така наречения „race to the water“ – което може да доведе до прибързано планиране и пренебрегване на екологичните аспекти.
Пабло Оуро обръща внимание и на евентуални трансгранични конфликти: „До момента споровете са между британски паркове, но какво ще стане, ако утре възникне спор между британски и френски или нидерландски парк?“ Затова той и други експерти препоръчват рано да се създадат механизми за координация.
Финсерас пък предлага вятърът да се третира като споделен ресурс – подобно на трансгранични находища на петрол или рибни запаси. „Не е като да не сме регулирали такива неща преди“, отбелязва той.
И не само Европа се сблъсква с проблема – Китай също бързо развива своите морски вятърни паркове и изследва ефекта на следите.
Откакто проектът във Великобритания беше обявен през март, Оуро получава маса запитвания – показател за важността на темата. По думите му „Трябва да разберем този проблем и да подобрим моделите, защото вятърната енергия е ключова за постигане на нулеви емисии. Просто трябва да го направим“.
Източник: Banker.bg
