Прехвърляне на горещия картоф за замърсяването на въздуха в София между институциите заплашва да опорочи за пореден път усилията да направим първите крачки към решаването на този ключов за жителите на града здравен, социален и икономически проблем. Добрите намерения от последните месеци да се отстранят препятствията пред създаването на база за точни и реалистични измервания в тази посока обаче тръгнаха в неправилната посока с възможен катастрофален изход. За това алармират от вкологично сдружение „За Земята“.
ОЩЕ: София диша още повече от отровния азотен диоксид, ситуацията за децата е тревожна
Крачки в неправилната посока
В края на март 2025 г. от сдружението спечелиха дело за достъп до информация и оповестиха фактите в доклад. След последвалия обществен натиск от граждани и медии, от МОСВ признаха, че единствените два пункта за измерване на замърсяването на въздуха са разположени на несъответстващи на изискванията места – нито на някоя от наистина замърсените точки в града, нито съобразно техническите изисквания за отстояние от пътно платно.
В писмо на ИАОС до кмета на Столична община беше помолено за съдействие при избора на площадки за преместване на двата пункта за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, ориентирани към замърсяването от трафика – АИС „Младост“ и АИС „ИАОС Павлово“.
ОЩЕ: Станции в градинки вместо до шосето: Крие ли се колко мръсен е въздухът в София?
„Въпреки предполагаемата си по-висока експертиза и технически капацитет в съответната сфера, ИАОС изисква от общината да предложи най-малко по три възможни площадки за всеки един от пунктовете и указва, че площадките следва да са съобразени с резултати от оценка на замърсяването, получени на базата на математическо моделиране в общинската програма за въздуха“, се казва в позицията на „За Земята“.
Според тях обаче спазването на указанията в цитираното писмо обаче би било в нарушение на предвидената в националното ни право процедура за определяне местоположението на точките за измерване. „Още по-лошо – подобен подход е възможно да обезсмисли цялото усилие и да доведе до поредно прикриване на действителното замърсяване. Сред причините за това са фактът, че се изисква оценката на зоните с вероятност за най-високи нива на замърсяване да се базира само на доказано неточното моделиране към общинската програма за въздуха и в същото време се вменяват Столична община дейности, за които местната власт няма експертен и технически капацитет“, заявяват в позицията си от сдружението.
„Ситуацията наподобява порочната практика, която в миналото зароди проблема с мониторинговата система за въздуха в София”, посочва Ивайло Попов от екип „Въздух” на За Земята. „След като държавните институции тогава поставиха станциите за измерване не на най-подходящите места, където дишаме най-замърсения въздух, а на най-удобните за чиновниците локации – тези с лесна за уреждане собственост и достъп до захранване. Сега сме на път историческата грешка да се повтори”, добавя той.
ОЩЕ: Васил Терзиев: Замърсяването на въздуха в София е два пъти над нормата
Защо отговорността е на МОСВ?
Изборът на локациите на официалните измервателни станции се прави въз основа на експертен анализ, но предполага вземане на управленско решение, особено в случаите когато няколко площадки отговарят на изискванията за разполагане. Министърът на околната среда и водите следва да определи местоположението на пунктовете за мониторинг, спазвайки принципите на прозрачност и своевременно включване на заинтересованата общественост, обясняват от екологично сдружение.
„Съгласно практиката на Съда на ЕС, оценката на зоните, в които са възможни най-високите нива на замърсяване, изисква технически и комплексни оценки”, обяснява адв. Регина Стоилова от юридическия екип на „За Земята“ . Тя посочва, че съвременните стратегии за определяне на зоните с вероятност за най-високи концентрации използват моделиране на замърсяването с висока пространствена разделителна способност и индикативни измервания, каквито са извършените от „За Земята“.
ОЩЕ: Пак мръсен въздух в София, общината излезе с препоръки
„Добра практика би било да се направят и измервания с мобилна станция по контролираните замърсители, за да проверят и допълнят данните от другите методи за оценка на качество на атмосферния въздух. Важно е да отбележим също, че МОСВ и ИАОС разполагат или поне би следвало да разполагат със значително по-висока експертиза и капацитет да извършат оценката и е учудващо, че прехвърлят топката за това на общината.”, допълва Ивайло Попов.
Едва след като е извършена оценка кои са зоните с най-високи концентрации на контролираните замърсители, Столична община може да бъде въвлечена в процедурата и да посочи площадки в указаните зони, които имат достъп до електрозахранване, телекомуникационни услуги и нужната видимост.
Пак ли без гражданите?
В процедурата по избор на местоположението на пунктовете за мониторинг следва да се осигурят условия за участие на обществеността, научни и граждански организации и достъп до документацията, въз основа на която ще се вземе решението, включително до анализите за определяне на зоните с най-високи нива на замърсяване. „Изборът следва да бъде обективиран в нарочен акт на министъра, който е да се обяви по надлежен ред на обществеността”, категорична е адв. Стоилова.
Екологичното сдружение призовава всички органи да спазят действащите нормативни изисквания и добри практики, така че да се гарантира правилно разполагане на пунктовете за мониторинг и оценка на действителните нива на замърсяване, на които е изложено населението.
Източник: Актуално
