51% или около 2.9 милиона българите над 12-годишна възраст копират защитени с авторско право аудиовизуални произведения за лично ползване. Това стана ясно на кръглата маса организирана от МУЗИКАУТОР и Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC), чийто фокус бе частното копиране.
„33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“ събра представители на водещи международни и партньорски организации, които акцентираха, че липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява както българските, така и чуждестранните творци, възпрепятствайки устойчивото развитие на културата у нас.
По време на форума бяха представени и резултатите от първото по рода си социологическо изследване в България, посветено на навиците за частно копиране на потребителите. Проучването е проведено от агенция „Алфа Рисърч“ в първото тримесечие на 2025 г. и е финансирано от CISAC като част от усилията за хармонизиране на българското законодателство с европейските стандарти.
Музиката се оказва най-често копираният формат, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, текстови материали като книги, статии и филми. Тази тенденция се наблюдава сред различни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години предпочита копирането на книги, статии и снимки.
Развитието на технологиите променя потребителските навици и най-популярните средства, ползвани за частното копиране са смартфоните, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. Копирането е регулярна практика, като най-често се копират снимки, музика и филми.
Финансовите загуби за притежателите на авторски права, свързани с тази практика, се оценяват на приблизително 27.9 млн. лева за последната година.
Тези данни подчертават необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, който да компенсира авторите и да насърчи устойчивото развитие на културния сектор. Изследването е проведено на две части. Първата част обхваща 1093 души, над 12-годишна възраст в цялата страна, за навиците им в областта на копиране на съдържание за лично ползване. Втората част изследва навиците на 1170 потребители на възраст над 12 години, които са копирали съдържание през последната една година.
Данните от проучването сочат и още една тенденция, че нагласите свързани със записване на аудиовизуално съдържание за лично ползване в България не се различава значително от данните за Европа. Разликата е, че във всички европейски страни има развит работещ механизъм за обезщетение на авторите от тези практики, които не засягат крайния потребител.
Приходите от отчисления от частно копиране във Франция например се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците.
Конкретно при Copie France приблизително 75% от събраните средства за частно копиране отиват направо при автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, които се тиражират масово и свободно. Останалите 25% от парите се използват за подкрепа на хиляди културни събития в цяла Франция, но също така и на нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и т.н.
Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България. България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин.
„Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие“, заяви изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.
Повече по темата – вижте в репортажа.
Източник: Актуално
