Над 1700 гигавата (GW) проекти за възобновяема енергия в 16 държави чакат на опашка за свързване към електрическата мрежа към 2024-2025 г. Това е над три пъти повече от капацитета, от който ЕС се нуждае, за да постигне енергийните и климатични цели за 2030 г.
Докладът на Beyond Fossil Fuels, E3G, Ember и Института за енергийна икономика и финансов анализ разглежда 32 оператора на преносни системи (TSO) в 28 държави.
Те установиха, че много от тях използват остарели сценарии, базирани на стари правителствени цели и допускания за пазара на електроенергия. Това остаряло планиране на мрежата и слабото управление забавят прехода на Европа към възобновяема енергия
Обединеното кралство има най-голямо количество възобновяема енергия, блокирана в тези опашки за свързване – 722 GW вятърна и слънчева енергия. Следвана от Финландия с 400 GW, Италия с 348 GW и Германия със 70 GW.
Източник: How Europe’s grid operators are preparing for the energy transition
Тези проекти представляват инвестиции на стойност милиарди евро, които се задържат, като по този начин възпрепятстват икономическия растеж на Европа. Междувременно има ослепителни разходи, свързани с ограничаването на възобновяемите енергийни източници: общо 7.2 милиарда евро през 2024 г. само в седем държави.
И тези данни са ограничени поради факта, че операторите на преносни системи не успяха да предоставят пълни данни на авторите на доклада. Много от тях не проследяват ограничаването на възобновяемите енергийни източници или какви са разходите за това.
Наличните данни дават представа за това какво се губи в някои от най-големите европейски икономики. Само в Германия миналата година бяха съкратени 3.3 милиарда евро от вятърна и слънчева енергия. За Испания през 2024 г. те са достигнали 2.5 милиарда евро.
На тези места чистата енергия се е разхищавала, докато тези, които са я генерирали, са били компенсирани, като допълнителните разходи често са падали върху платците на сметките.
Изкопаемите горива могат да се превърнат в пророчество
Докладът предупреждава, че освен ако планирането и регулирането около модернизирането на електрическите мрежи не бъдат актуализирани, Европа рискува „самоизпълняващо се пророчество“, при което изкопаемият газ изглежда необходим, тъй като операторите на мрежи никога не са планирали система, базирана на възобновяеми енергийни източници.
Само пет оператора на мрежи планират напълно декарбонизирана мрежа до 2035 г.: EirGrid (Ирландия), Energinet (Дания), Fingrid (Финландия), National Grid (Великобритания) и Litgrid (Литва). Това е въпреки че 13 държави имат цели за чиста енергия за същия период от време.
Европейската електроенергийна мрежа не се модернизира достатъчно бързо и това трябва да се промени“, казва Вилислава Иванова, ръководител на изследванията в E3G, цитирана от Euronews.
Иванова добавя, че правителствата трябва да изпратят „ясни политически сигнали“ до операторите на мрежи относно необходимостта от постигане на климатичните цели, за да се отключи устойчива икономика без изкопаеми горива.
Само чрез политическо лидерство, независимо управление и ясни стимули можем да гарантираме, че мрежите ще се превърнат във фактори, а не в пречки, за чистото и конкурентно енергийно бъдеще на Европа.“
Къде е българският ЕСО?
Финландия е лидер с ангажимента си за постигане на климатична неутралност до 2035 г. (това ще включва и ядрената енергия). България е сред 11-те страни, чиито преносни оператори и регулаторни органи изобщо не са се позовали на климатични цели или енергийни цели, което се определя като тревожно.
В някои случаи това отразява липсата на позиция на правителството по отношение на чистата енергия и климатичната неутралност, като се подчертава значението на политическото лидерство за стимулиране на промяната. Като цяло, този неравномерен подход рискува да създаде несъответствия във вземането на решения, възпрепятствайки напредъка към климатичните цели за ЕС като цяло“.
В него се обяснява, че ЕСО е изцяло притежавано дъщерно дружество на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ), с рейтинг BB+/Ba1/BB, с портфолио, което включва дейности по производство на електроенергия, въглища и газ. ЕСО почти няма дългове, но БЕХ е емитирала облигации в размер на 2,34 милиарда лева (1.2 милиарда евро) към 2023 г., но степента, до която тези средства се използват за подкрепа на инвестиции в мрежата, остава неясна и ограничена, пише още в документа.
Източник: Economic.bg
