От подпис заради изпуснат самолет през катамарани до „най-голямата корупционна сделка“ в историята ни – сагата около дългосрочния договор между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“ породи остри политически спорове в парламента, обиди, тежки обвинения и сериозни съмнения относно икономическата ефективност на сделката.
В четвъртък в Народното събрание имаше изслушване по казуса на бившия директор на „Булгаргаз“ Деница Златева, бившия служебен енергиен министър Росен Христов, директора на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и енергийния министър Жечо Станков. Дори се стигна до закана за съд от страна на Христов към председателя на енергийна комисия и депутат от ИТН Павела Митова заради въпрос към него „каква комисионна е взета за подписването му“, на който той отговори, че не е взимал такава.
Договорът си е супер?
Тезата, че този договор е бил необходим и е изгоден за България защити бившият служебен ресорен министър, който го и подписва, Росен Христов. Депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев стартира изслушването с твърдение, че по сделката е доставен само един танкер втечнен природен газ, но беше опроверган от Златева, че това не е вярно. Тя представи информация за количествата газ, преминали през Турция – за 2023 са заявени и получени количества до „Булгаргаз“ 664 хил. MWh, за 2024 – 3 млн. MWh, а за 25 години, откакто не работи терминалът в Александруполис, газът необходим извън доставките по азерския договор и извън „Чирен“ е доставян 2.6 млн. MWh.
Христов обясни, че имайки предвид, че тогава в Гърция е нямало действащи терминали и договори единствен вариант за доставка на неруски газ е бил през Турция. Според Деница Златева преговорите с турската компания по сключването на договора са свързани с осигурените от правителството на ПП-ДБ тогава 7 танкера американски газ и това е била единствена възможност за преминаване на каргата е през Турция, тъй кат в „Ревитуса“ е нямало капацитет.
Твърдо стоя зад тази стратегия – България да бъде независима от руски доставки – да, този договор е ключов елемент и бих подкрепял неготово подписване“ – така Росен Христов отговори на въпроса дали отново би подписал сделката, ако тя се случваше сега.
Той обясни, че срокът на договора е дълъг, тъй като енергийните дружества не работят съобразно графика на правителствата, а гледат дългосрочно.
Ако сега трябваше да сключвам договор, от гледна точка на търговското дружество, в интерес на това дружество е да има достъп до капацитет до всички терминали“, обоснова се Златева, като само допълни, че вероятно би променила условията по него.
Кой е изпуснал самолета?
По време на изслушванията Христов и Златева направиха хронология на срещите и разговорите предшествали подписването на договора на 30 декември 2021 г.
Така преговорите с „Боташ“ започват с посещението на президента Румен Радев на 9 декември на място, в Истанбул, продължили са на 11 декември, на 22 декември и 24 декември отново в Истанбул. В различните срещи са участвали и различни представители на българските дружества и институции, но не стана точно ясно кой къде и кога е бил. На 24 декември проектът на споразумение официално договорен и парафиран от страна на „Боташ“, следва официалното му подписване на 30 декември в София.
Любопитен момент в изслушването беше разминаването на информацията между Христов и Златева кой е подписал договора на 24 декември в Турция. На въпрос от депутатите към Христов „кой го е накарал да подпише този договор“ той отговори:
Никой не ме е накрал, моят подпис стои на протокол, към който е прикрепено моментното споразумение, което беше достигнато по време на тези срещи. Защо моят подпис стои на протокола – защото г-жа Златева трябваше да тръгне по-рано и не можа да изчака разпечатването на документите“, каза той.
Допълвайки, че Деница Златева е трябвало да пътува със самолет, а той с автомобил и заради това е можел да изчака разпечатката.
Златева от своя страна му отговори, че нямало как да си изпусне самолета, тъй като на 24 декември, когато е подписан договорът, е била в София, а не в Истанбул.
На 23 декември съм се прибрала от Истанбул, а на 24 декември не съм била там, била съм в София, не съм изпускала самолет“, каза тя.
Ролята на президента Радев
На въпрос оказвал ли е президентът Румен Радев натиск за подписването на тази сделка и тримата изслушвани отговориха с „не“.
В мое лице категорично не е оказвал натиск“, коментира Росен Христов, допълвайки, че Радев е съдействал пред турския президент Реджеп Ердоган да бъде дадено разрешение на „Боташ“ да преговаря с „Булгаргаз“.
Той определи това не като натиск, а помощ в преговорите, които са инициирани от българска страна „във връзка с желанието на голяма част от присъстващите тук“.
Показания по сделката Христов е давал и пред ДАНС, но те не са били насочени към връзката с президента.
Малинов също беше категоричен, че върху него не е оказван натиск нито от президента, нито от други лица.
Дал съм своите показания, но не е имало въпроси за оказван натиск“.
Бившият директор на „Булгаргаз“ също заяви, че е давала показания в ДАНС, но „нямам спомени да е имало въпрос, свързан с упражнявано влияние върху нас“.
Сделката се оказва неизгодна
Купили сме си винетка за камион на магистрала, на която могат да карат само леки автомобили“, така Станков определи газовото споразумение.
Димитър Гюрев от „Възраждане“ обясни, че в договора има клаузи, които ясно показват, че той няма как да се използва в пълния си капацитет. Контрактът е за 1.8 млрд. куб метра газ на година, а България може да пренесе само 1.3 млрд. куб. м.
Отсега мога да се обзаложа, че никой никога няма да ползва този договор, защото цената му е четири пъти по-висока от каргата през Гърция“, коментира депутатът от ГЕРБ и председател на финансова комисия Делян Добрев.
По сметките на Христов обаче – цената към момента на подписване на договора е съпоставима с тази, която получавахме в Гърция.
Христов е категоричен, че споразумението не се използва от българска страна ефективно и ние не предлагаме на други компании да го използват, а имало само едно такова предложение по време на срещата на президента Радев в Унгария преди години, когато те са заявили интерес и са искали да направят пробна доставка.
Станков от своя страна отговори, че такива разговори, по какъв начин може да бъде използван капацитета на LNG терминалите в Турция, са водени с Унгария и Молдова, предлагано е и на Словакия и дори Австрия.
Ще бъдете озадачен, че те показват конкретна калкулация, че доставка на природен газ през терминалите в Германия е много по-евтина, отколкото услугата, която ние им предлагаме по договора с „Боташ“.
„Този капацитет, тази услуга, тези количества няма как да бъдат използвани, защото са неизгодни“, допълни енергийният министър.
Общото с ТЕЦ „Варна“ и „Неохим“
Росен Христов обоснова параметрите на договора с това, че при нормално функционираща икономика България потребява 3.5 млрд. куб. метра на година, а в момента потребяваме с милиард по-малко.
Една от причините договорът да не се използва напълно е рязко свитото потребление, което идва от спирането на два от големите консуматори – ТЕЦ „Варна“ и „Неохим“.
По думите му по време на подписването на договора двата консуматора са заявили, че възнамеряват да продължат функционирането си и съответно потреблението на газ, но е нямало как да бъде предвидено, че те ще спрат да работят.
Христов каза още, че предвид прогнозите за икономическо развитие и в страната и в региона – потреблението на газ се очаква да расте.
„Нашата стратегията е била част от бизнеса на „Булгаргаз“ да е с международни доставки, което да стабилизира нивото на потребление на газ и изключването на такива източници да не е с двуцифрени проценти от оборота на компанията, а да спадне колкото се може по-малко, имайки предвид и че енергийната сигурност изисква винаги да имаш някакъв запас, така бяха изчислени количествата газ, които можем да доставяме от Турция“.
Като друга причина той посочи свития пазарен дял на „Булгаргаз“, който по думите му е спаднал от над 90 на 50%.
А защо е паднал пазарният дял на най-голямото газово дружество в страната – защото то умишлено е поставено в неконкурентни условия“.
Според него частните компании доставят руски газ, който е най-евтин в Европа, и частните клиенти естествено преминават към договори с тези дружества, търсейки най-голямата икономическа изгода.
Финансово обезкървяване
Според енергийният министър Станков този договор е „финансово обезкървяване на „Булгаргаз“. Той обясни, че няма клауза за разваляне освен ако държавата не плати цялата сума по него – над 4 млрд. лв., ако не броим индексациите които предстоят през следващите 13 год. Ако и те се включат в сметката, Станков е сигурен, че сумата ще набъбне до над 5.5 – 6 млрд. лв.
Булгаргаз“ в момента е като щраус – зарива главата в пясъка и тишина, но това не означава, че всеки ден не вървят по 1 млн. лв.“, каза Делян Добрев.
По думите му „Булгаргаз“ не осчетоводява фактурите на „Боташ“, поради което не ги счита за загуба.
Няма фактури, не са осчетоводени – няма загуба, „Булгаргаз“ си е добре, ама не е, защото фалира още преди години“, каза той, допълвайки, че дружеството е „абсолютно декапитализирано“.
Според него, ако влезе проверка на компетентните органи в „Булгаргаз“, те ще подведат директора под отговорност за това, че съгласно търговския закон той не го е обявил в несъстоятелност.
Станков допълни, че вече е организирал две срещи с министъра на енергетиката на Турция и работата по предоговарянето продължава.
Този договор не може никой да го предговори, нито да го прекрати“, категоричен е Добрев.
Според него след изслушването в НС се затвърждава заключението, че „това е най-аматьорската работа, изобщо някога извършвана от правителство или най-голямата корупционна сделка. Оказва се, че подписваме дългосрочен договор за 13 години и си поръчваме нещо, което не ни трябва“.
Той сравни сделката с „война“, която без България да е водила с Турция, българската енергетика капитулира пред Турция в рамките на един служебен кабинет.
Източник: Economic.bg
