„По следите на забравените“ е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
В историята на българския футбол има имена, които носят със себе си повече от спортна слава – те разказват истории за талант, който не познава граници, за воля и сила, надхвърлящи времето и пространството. Но името на човека, чийто житейски път ще бъде разказан, днес звучи непознато за мнозина в родината му. Божин Ласков – нападател, духовник, лекар, легенда. Съдбата му прилича повече на сюжет на филм, отколкото на спортна биография. За да бъде разбрано това твърдение, трябва да се върнем в самото начало – към едно бедно семейство, един краен квартал и едно дете с необикновена мечта.
Божин Ласков – името, което България забрави
Божин Ласков е роден на 15 февруари 1922 година в софийското село Локорско, но израства в столичния квартал „Орландовци“. Той е едно от петте деца в едно бедно, но сплотено семейството. Баща му кара каруца и работи в склад за дърва и въглища, а малките ръце на децата често му помагат с работата. В свободното си време малкият Божин играе в кварталния футболен отбор Победа. Той се започва да учи в Софийската духовна семинария, откъдето по-късно се ражда прякорът му Попето. Оттам обаче не му разрешават да играе футбол и му се налага след литургия да прескача оградата, за да отиде на терена с приятелите си.
Още по детските игрища Ласков заема позицията на център-нападател. Той е висок и отскоклив, което му помага да играе много добре с глава. Талантът му не остава незабелязан и той бива привлечен от юношеския състав на Левски. Цената на „трансфера“ му? Един екип. Не след дълго той си пробива път към първия отбор на „сините“ за началото на сезон 1941/42. Представянето му на терена обаче по-често предизвиква любопитство и ирония, отколкото възхищение сред феновете. Високият му ръст му помага за добрата му игра с глава, но „магията“ в краката му липсва. По тази причина му излиза прякорът „футболист без крака“. Не така обаче мисли треньорът на тима Асен Панчев. Той упорито налага младежа като централен нападател и скоро атаката на Левски става немислима без него.
Началото на нова ера за „сините“
Още в дебютния си сезон със синята фланелка 19-годишният футболист започва да блести. Той е автор на 11 попадения в 9 мача. Така тръгва славният път на голямата 9-ка на „сините“, като същата година тимът печели титлата и „Царската купа“, като по този начин стига до първи дубъл в историята си. Тогава обаче подемът на Попето е възпрян, защото влиза в казарма. Батарейният командир капитан Диловски пуска Ласков и още едно от момчетата за мачовете на Левски и АС 23. Това продължава 2 години, иначе казано, Божин играе за „сините“ само през отпуските, съпровождан от стари войници. След като се сбогува с военната служба като кандидат офицер, Ласков се отдава на футбола.
Няколко години по-късно, през 1946 година, Ласков повежда „сините“ към втори дубъл, а той е голмайстор №1 с 11-е си гола в 12 шампионатни мача. Отделно се разписва 12 пъти в 8 мача за Купата на Съветската армия. През същата година той получава 9-ката и на националния отбор на България, точно за Балканиадата в Тирана. Макар че „лъвовете“ завършват с две загуби и едно равенство, Ласков е определен за Футболист №1 на турнира и е награден със златен часовник. След края на Балканиадата той заминава за Чехословакия, за да учи медицина.
Чехословашката приказка на Ласков
Там продължава с футбола с отбора на Живенице от Бърно, а година по-късно е трансфериран в Сокол Братислава (днес Слован Братислава). Към този момент в местния елит властват два отбора – Спарта Прага и Славия Прага, които са изпуснали само един трофей от създаването на шампионата. С идването си през 1947 година Ласков вкарва и новия си тим в надпреварата за титлата, и още в първия му сезон той е в основата за третото място в края на кампанията. През 1949 година хегемонията е нарушена и Попето извежда тима до първа титла с 19 гола на сметката си. Но Сокол и Ласков не спират дотук. Те печелят титлата и в следващите две години.
№1 в Европа, изгонен от България
И докато блести в Чехославакия, Ласков сякаш е забравен в България. Той не е играл за националния отбор три години до 1949 година, когато Андор Хайду го вика в селекцията си. В края на същата година „Франс футбол“ (изданието, което впоследствие определя носителя на „Златната топка“) го сочи за най-добрия център-нападател в Европа. Но това явно не е достатъчно в България, за която има 2 гола в 8 мача. Ласков изиграва последния си мач за „лъвовете“, след като влиза в конфликт с комунистическата власт още преди да бъдат въведени забраните за български футболисти да играят в чужбина.
Но уменията му предизвикват интереса на европейските грандове. Тогавашният хегемон в Италия – Торино, който току що е спечелил петата си поредна титла, изпраща куп писма на Попето, защото го иска в редиците си. Клубът има по-големи оферти от „един екип“… те му предлагат около 4-5 милиона крони. Родният футболист обаче дори не се замисля и не отговаря на нито едно от писмата, защото за него, „бедняка семинарист“, е много по-важно да завърши образованието си.
Първият българин, играл за друг национален отбор
Тогава Ласков получава още една причина да остане в Братислава. През 1951 г. той се дипломира, жени се, а ден след сватбата, на която оставя гостите си да се веселят и отива да си легне в девет часа, играе в мач, в който печели третата си титла в Слован. Той завършва кампанията с 24 попадения. След пет сезона и три титли със Сокол, през 1952 г. Попето преминава в Руда хвезда (днешният Интер Братислава). Година по-късно той получава повиквателна за националния отбор на Чехословакия, като по този начин се превръща в първия българин, представлявал друга страна. Той играе три мача за новата си „родина“.
„Хлавичарят“ Божин Ласков
По-късно се присъединява към Харта 77 на Вацлав Хавел, заради което му се забранява да се връща в България. Общо в чехословашкото първенство записва 71 гола в 169 срещи. Две години преди да сложи край на футболната си кариера, Ласков печели още една титла с Руда хвезда. След това преминава в отбора на Тренчин, където слага точка на своята приказка. След като приключва с футбола, Попето работи за малко като треньор, преди да се отдаде на другата си голяма цел – медицината. Той става доктор – уши, нос, гърло, и издава своя автобиография на словашки език. Ласков решава да остане в Братислава до края на дните си, където почина на 2 април 2007 година.
„Хлавичар“ – така в Чехословакия наричат футболистите, които умеят да играят с глава добре. В своята книга д-р Божин Ласков разказва как с труд, но за кратко, преодолява слабостите си в играта с крака и на 24 години вече е универсален играч. Но той е нещо повече от просто добър футболист. Божин Ласков е легенда на Левски, на българския футбол, на Слован Братислава, дипломиран духовник и лекар. Поклон пред паметта на този велик българин!
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от „По следите на забравените“: Любимецът на Сектор Г и България, който си отиде твърде рано
Източник: Актуално
