България заема 22-ра позиция сред 30 държави в тазгодишното издание на Индекса на държавната бавачка, показват данните на EPICENTER, чийто партньор за България е Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
Показателят измерва степента на държавна намеса в личния избор на гражданите по отношение на храни, алкохолни и безалкохолни напитки, както и цигари.
Според анализа България се нарежда сред държавите с по-свободен режим, особено що се отнася до храненето и употребата на алкохол. В същото време страната затяга контрола върху продуктите, свързани с никотин – както чрез високи данъци, така и чрез предлагани забрани.
Най-ниска държавна намеса при храни и напитки
В категорията „Храни и безалкохолни напитки“ България е на последно място (29-то), което в този индекс означава най-свободен режим. В страната няма допълнителни данъци върху подсладените напитки или определени храни, няма ограничения за вендинг автомати или промоции, както и за рекламата на храни.
Алкохол: Свобода с известни ограничения
При алкохола страната е на 21-во място, което я поставя в долната, по-либерална част на класацията.
Данъците (акцизите) върху бирата и спиртните напитки са сравнително ниски, а върху виното изобщо липсват“, обясняват от ИПИ.
България също така не прилага минимални цени или забрани за излагане на алкохол в магазините на дребно, а ограниченията върху рекламата са умерени – с известни ограничения само за спиртни напитки в ефира.
Строг режим при пушенето и вейпинга
Не така обаче стоят нещата с никотиновите продукти.
Най-силна държавна намеса се наблюдава в категорията „Тютюнопушене“, където България е на 11-о място, което я поставя в групата на държавите с повече ограничения.
Забраната за пушене на закрито е строга, обхваща и работни места, и заведения, а автоматите за цигари са забранени. Рекламата е почти изцяло ограничена, а в последните години и контролът върху прилагането на забраните е значително засилен“, казват икономистите.
Особен интерес представлява и категорията „По-безопасен никотин“, където попадат електронните цигари, никотиновите паучове и нагреваемият тютюн.
Тук България е на 22-ро място, но тенденцията е към по-строги мерки – въведен е висок акциз върху течностите за електронни цигари, който се очаква да се повиши още до 2029 г. Допълнително, през февруари 2025 г. беше внесено предложение за пълна забрана на вноса, продажбата и разпространението на вейпове, което вече е прието на първо четене в парламента.
Тенденцията в Европа е към повече контрол
Общият преглед на Индекса за 2025 г. показва, че тенденцията към държавна намеса в личния избор се задълбочава в почти всички страни. В челото на класацията – т.е. най-рестриктивните държави – отново са Турция, Литва и Финландия. В тези страни се прилагат строги забрани за ароматите при електронните цигари, високи данъци върху алкохол и тютюневи изделия и ограничения в рекламата и промоциите.
В Обединеното кралство и Белгия се подготвят допълнителни забрани – включително за вейпове за еднократна употреба и реклама на определени храни. В същото време либерализация почти липсва – с редки изключения като Швеция, където е намален данъкът върху снус (бездимна алтернатива на тютюна).
Източник: Economic.bg
