Кажем ли вода, напоследък започнахме да я свързваме с все повече проблеми – засушаване, замърсяване, недостиг, течове по водопреносната мрежа… Мислехме си, че България е много богата на водни ресурси, че все ще е така изобилно водоползването, но идва моментът да преосмислим отношението си към този жизненоважен ресурс, определян като новата световна валута.
Как използваме
Водата е местен и глобален ресурс, тя е регулатор на климата. Водата се превърна и в край на пътя за много замърсители, изпускани в природата. Какво ли не заравяме в земята и то също стига до… водата. Пластмасата, която през миналия век стана най-обичана, вече е отричана и заради микрочастиците, които са трудно уловими вредители на здравето. За да можем и в бъдеще да имаме достъп до чиста вода и да се ползваме от ресурсите на реките и океаните, от подземните води, е необходимо да променим из основи начина, по който използваме и опазваме водите.
Икономическо значение
Водните ресурси имат и икономическо значение за България. Освен че служат като питейна вода за населението, в земеделието се ползват за напояване на агрокултурите, имат роля в индустрията, в енергетиката чрез хидроелектрически централи се генерира електроенергия, те са ключов фактор в туризма, който се развива около водни източници…
Проблеми
Негативите за ВиК сектора у нас идват основно от:
Стара инфраструктура: Много от водоснабдителните и канализационните системи са остарели и неефективни, което води до загуби на вода и повишени разходи за поддръжка.
Замърсяване: Индустриални отпадъци, агрохимия и битови отпадъци правят водите негодни за употреба. Влошеното качество на водата е заплахи за здравето на хората и околната среда.
Недостиг: В някои региони на страната, особено през летните месеци, се наблюдава недостиг на вода поради суша и прекомерна експлоатация на водните ресурси.
Климатични промени: Те влияят на водните ресурси, като променят моделите на валежите и увеличават риска от наводнения и суши.
Накъде
Управлението на водните ресурси в България се нуждае от актуализация, съобразена с новите реалности и нововъзникващите рискове и нужди. Водата е от критично важно значение за България и от нейното ефективно управление зависи за устойчивото развитие на страната. Звучи като клише, но е самата истина. Не се ли заемем още днес с темите за водата и нейното осигуряване по най-ефективен начин, утре ще е късно. Нека не подценяваме водата – тя е новата световна валута и неглижирането на проблемите ще ни струва скъпо.
В темата на броя предлагаме гледната точка на четирима професионалисти с опит и съпричастие към проблемите и развитието на ВиК сектора. Първият от тях е Ангел Престойски, председател на УС на Съюза на ВиК операторите:
През последните години се инвестираха стотици милиони левове във ВиК инфраструктура от страна на Европейския съюз, държавата и ВиК дружествата и резултатът от това вече е видим – подобряване на предоставяните ВиК услуги. Естеството на проблемите в сектора е такова, че са необходими години за тяхното разрешаване, но се върви в правилната посока. Нужно е да се инвестира, като внимателно се следи в какво се влагат парите и дали е ефективно.
Всички ВиК дружества работят с одобрени и регулирани от КЕВР цени на предоставяните ВиК услуги. Формирането на допълнителен
финансов ресурс
от тях за извършване на значителни инвестиции се ограничава от два основни фактора. Първо, финансовите ни средства се осигуряват основно от дейностите по предоставяне на ВиК услуги. Второ – има изискване цените на услугите да са социално поносими, съобразени изцяло с размера на доходите на населението на съответната обособена територия в страната, и ВиК е единственият отрасъл, за който има такова ограничение. Много от ВиК операторите изпитват финансови затруднения да покриват своите разходи, работейки на горната граница на социалната поносимост, без възможност за увеличение на цените. Нашата организация винаги е подкрепяла социалната поносимост на цената, тъй като услугите, които предоставяме са жизнено важни за потребителите.
Един от основните проблеми е
липсата на квалифицирани кадри
Огромни средства вече са похарчени за скъпи съоръжения, а няма достатъчно работници с опит за тяхното поддържане и управление. Интересът за работа в този отрасъл е слаб поради ниските възнаграждения. Заплащането на труда във ВиК дружествата е несъпоставимо с отговорностите и естеството на работата. Вече има и ВиК дружества без нито един ВиК инженер. Пари за инвестиции може и да намерим, но с човешкия потенциал сме изостанали значително. Трудно се преодолява липсата на интерес към отрасъла. Младите хора не виждат бъдещата си реализация в сектор ВиК и това води до проблеми, решаването на които ще отнеме години. Факт е, че студентите, които се дипломират всяка година в УАСГ, са единици. Крайно време е държавата да промени политиките и да се преосмислят възнагражденията на работещите в този сектор.
Въведоха се и предстои въвеждането на
нови европейски директиви
в отрасъла, свързани с нови задължения на дружествата, без да е направена предварителна оценка на въздействието им. Ревизираната Директива за пречистване на градските отпадъчни води изисква да има още едно стъпало на пречистването. Това е хубаво, но при изграждането на сега действащите пречиствателни станции не е предвидена възможност за допълнително пречистване, а на много места дори няма как да бъдат изградени тези допълнителни съоръжения. Ще са необходими и значителни средства за въвеждане на тази допълнителна стъпка на пречистване – за изграждане и въвеждане в експлоатация на новите съоръжения, но и за консумативи.
Все още никой не е пресметнал какво точно ще трябва да се направи и колко ще струва това на всяко дружество. За да влязат всички тези изменения, ще трябва да се работи много отговорно в тази насока. Поради изискването за социална поносимост на цената тези средства не може да се съберат чрез повишаване стойността на ВиК услугите, а кредитните институции са резервирани да отпускат дългосрочни заеми, тъй като настоящите договори на ВиК дружествата с Асоциациите по ВиК изтичат през 2031 г. Голяма част от ВиК операторите приключиха изпълнението на проекти по ОП „Околна среда“, а на други тепърва им предстои реализацията. Всички те са набавили процента на собствено съфинансиране чрез значителни заемни средства и това прави почти невъзможно осигуряването на допълнителен финансов ресурс за инвестиции.
Проблемът със засушаването е глобален за целия свят.
За да има питейна вода
трябва да осъзнаем на какъв етап са климатичните промени и какви отговорности произтичат от тях. Не се обръща достатъчно внимание на водоизточниците и опазването на тяхната чистота. Безогледно се тори и пръска с хербициди на границите на вододайните зони, а понякога и в най-външните им охранителни пояси. ВиК дружествата не могат да осъществяват контрол върху стопанската дейност, извършвана върху тези територии, нито разполагат с инструментариум за въздействие върху субектите, извършващи дейности, застрашаващи качеството и количеството на водния ресурс. Държавата трябва да определи коя сред множеството институции трябва да извършва този контрол и да осигури ресурс за осъществяването му.
Загубите по ВиК мрежата
също са голям проблем. За неговото решаване от значение е и доброто взаимодействие между ВиК операторите и собствениците на ВиК активи в лицето на държавата и общините. Общините имат голяма роля за подобряване на водоснабдяването. Редно е интересите ни да се съчетаят и да се работи в една посока. Трябва обстойно да се прегледа и състоянието на изведените от експлоатация водоизточници. Държавата трябва да пристъпи към изграждането на нови язовири за питейно водоснабдяване. Практиката показва, че в населените места, които се водоснабдяват от такива язовири, проблемите с водата са най-малки.
Ако искаме да променим към по-добро картината във ВиК сектора,
мерките
трябва да се вземат веднага, тъй като ефектът не настъпва незабавно, а отнема години. Нужно е постоянство, време, но и разбиране от всички отговорни за сектора институции. Нормативно следва да се реши и проблемът с отказа на потребителите да се присъединят към вече изградени канализационни системи, което прави нерентабилно пречистването на отпадъчните води. Крайно време е да се премахнат и неуместните промени в Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, извършени през 2019 г. Чрез тяхното въвеждане значително се увеличи ръста на търговските загуби на ВиК дружествата.
ВиК секторът е от важно значение за качеството на живот и цялостното социално икономическо развитие. Имаме и добри постижения – нашата страна е на едно от първите места в света по изградено централно водоснабдяване, факт с който не могат да се похвалят много от развитите страни като САЩ и Германия. Със сигурност проблемите в сектора щяха да са много по-големи, ако не бяха професионалистите в него.
Текстът е част от бр. 126 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.
Източник: Economic.bg
